Revised Common Lectionary (Complementary)

⁹ Аз, Йоан, вашият брат, заедно с вас споделям страданието, царството и търпението, които са в Исус. Бях заточен на остров Патмос,^[a] понеже проповядвах Божието послание и истината, която Исус разкри. ¹⁰ В Господния ден Духът ме завладя и чух зад себе си силен, звучащ като тръба глас, ¹¹ който каза: „Запиши това, което виждаш, в книга и я изпрати до седемте църкви: до Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сарди, Филаделфия и Лаодикия.“

¹² Обърнах се, за да видя кой ми говори. Тогава видях седем златни свещника ¹³ и сред свещниците един, който „приличаше на Човешки Син“.^[b] Той беше облечен в дълга до земята роба и златен пояс опасваше гърдите му. ¹⁴ Главата и косата му бяха бели като вълна — вълна, бяла като сняг, а очите му пламтяха като огън. ¹⁵ Стъпалата му бяха като нажежен в пещ излъскан бронз, гласът му — като тътена на водопад. ¹⁶ В дясната си ръка държеше седем звезди, а от устата му излизаше меч, остър и от двете страни. Лицето му сияеше, както блести слънцето, когато е най-ярко.

¹⁷ Щом го видях, аз паднах като мъртъв в краката му. Той сложи дясната си ръка върху мен и каза: „Не се страхувай! Аз съм Първият и Последният, ¹⁸ Този, който живее. Бях мъртъв, но погледни — сега съм жив за вечни векове и държа ключовете на смъртта и ада. ¹⁹ Затова запиши това, което видя, което става и което ще се случи по-късно. ²⁰ Ето скритият смисъл на седемте звезди, които видя в дясната ми ръка, и на седемте златни свещника: седемте звезди са ангелите на седемте църкви, а седемте свещника са тези седем църкви.“