Revised Common Lectionary (Complementary)
16 „Това е заветът, който ще сключа с тях
след онези дни, казва Господ:
в сърцата им ще вложа законите си,
в умовете им ще ги напиша.“(A)
17 А след тези думи допълва:
„И греховете и злодеянията им
никога вече няма да си спомня.“(B)
18 Щом те са простени, значи жертва за грях повече не е нужна.
Приближете се към Бога
19 Братя и сестри, чрез кръвта на Исус можем уверено да влезем в Най-Святото Място 20 по нов и жив път, който той отвори за нас през завесата, тоест чрез своето тяло. 21 Имаме велик свещеник над Божия дом. 22 Затова, след като сърцата ни са напръскани, за да се очистим от виновна съвест, и след като сме измили телата си с чиста вода, да се приближим към Бога с искрени сърца и непоколебима вяра. 23 Нека здраво се хванем за надеждата, която изповядваме, защото Онзи, който даде обещанието, държи на думата си.
Подкрепяйте се един друг
24 Да се отнасяме с разбиране един към друг и да се насърчаваме към любов и добри дела. 25 Да не преставаме да се събираме, какъвто навик имат някои, и да се подкрепяме помежду си; и все по-често да го правим, виждайки, че Денят наближава.
Исус — великият първосвещеник
14 Имаме велик първосвещеник, който е преминал през небесата — това е Исус, Синът на Бога — затова нека се държим здраво за вярата, която изповядваме. 15 Защото нашият първосвещеник не е такъв, че да не може да разбира слабостите ни. Напротив: имаме първосвещеник, който като нас беше изкушаван по всякакъв начин, но никога не съгреши. 16 Затова да пристъпим уверено към престола на благодатта, за да получим милост и намерим благодат, която да ни помага при нужда.
7 В дните на своя земен живот със силни викове и сълзи Исус отправяше молитви и молби към Онзи, който можеше да го спаси от смърт. Исус беше чут заради своето почтително смирение. 8 Макар че беше Божият Син, чрез страданията си той се научи на послушание. 9 След като бе направен съвършен, той стана източникът на вечно спасение за всички, които му се подчиняват.
Исус е арестуван
(Мат. 26:47-56; Мк. 14:43-50; Лк. 22:47-53)
18 След като се помоли, Исус излезе заедно с учениците си и отиде на другия край на долината Кедрон. Там имаше градина, в която той и учениците му влязоха.
2 Юда, предателят, също знаеше това място, защото Исус често се срещаше там с учениците си. 3 Той отиде в градината, водейки след себе си група римски войници и стражи на храма, изпратени от главните свещеници и фарисеите. Те бяха въоръжени и носеха фенери и факли.
4 Исус предварително знаеше всичко, което щеше да му се случи. Той пристъпи напред и попита: „Кого търсите?“
5 Отговориха му: „Исус от Назарет.“
Той им каза: „Аз съм.[a]“ (Юда, предателят, стоеше сред тях.) 6 Когато Исус им каза „Аз съм“, те се отдръпнаха назад и паднаха на земята.
7 Той отново ги попита: „Кого търсите?“
„Исус от Назарет“ — отвърнаха те.
8 Исус отговори: „Казах ви, че това съм аз и след като търсите мен, оставете тези хора да си вървят.“ 9 (Той каза това, за да се изпълнят думите му: „Не изгубих нито един от онези, които ми даде.“)
10 Тогава Симон Петър, който имаше нож, го извади, удари слугата на първосвещеника и отряза дясното му ухо. (Името на слугата беше Малх.) 11 Исус каза на Петър: „Прибери ножа си. Нима не трябва да изпия чашата, която Отец ми даде?“
Исус е отведен пред Анна
(Мат. 26:57-58; Мк. 14:53-54; Лк. 22:54)
12 Тогава римските войници, хилядникът и юдейските стражи арестуваха Исус, вързаха го 13 и го отведоха първо при Анна — тъста на Каяфа. Каяфа беше първосвещеник онази година. 14 (Същият този Каяфа беше съветвал юдейските водачи, че е по-добре един човек да умре за целия народ.)
Петър се отрича от Исус
(Мат. 26:69-70; Мк. 14:66-68; Лк. 22:55-57)
15 Симон Петър и още един ученик следваха Исус. Този ученик бе познат на първосвещеника и влезе заедно с Исус в двора на първосвещеника. 16 Петър остана навън до вратата. Тогава другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, поговори с прислужницата на вратата и въведе Петър вътре. 17 Тогава прислужницата попита Петър: „Не си ли и ти един от учениците на този човек?“
Той й отговори: „Не, не съм!“
18 Беше студено. Слугите и стражите от храма бяха запалили огън и се топлеха около него. Петър също стоеше с тях и се грееше.
Първосвещеникът разпитва Исус
(Мат. 26:59-66; Мк. 14:55-64; Лк. 22:66-71)
19 Тогава първосвещеникът започна да разпитва Исус за учениците му и за неговото учение. 20 Исус му отговори: „Говорил съм открито на всички, винаги съм проповядвал в синагогите и в храма, където се събират всички юдеи. Не съм казвал нищо тайно. 21 Защо разпитваш мен? Разпитай онези, които са ме слушали. Те знаят какво съм говорил!“
22 Когато каза това, един от стражите на храма, който стоеше наблизо, удари плесница на Исус и каза: „Как смееш да отговаряш така на първосвещеника!“
23 Исус отговори: „Ако съм казал нещо невярно, кажи пред всички къде греша. Но ако съм прав, защо тогава ме удряш?“
24 Тогава Анна го изпрати вързан при първосвещеника Каяфа.
Петър отново се отрича от Исус
(Мат. 26:71-75; Мк. 14:69-72; Лк. 22:58-62)
25 Докато Симон Петър стоеше край огъня и се топлеше, другите го попитаха: „Ти не си ли един от учениците на този човек?“
Но той отрече с думите: „Не, не съм!“
26 Един от слугите на първосвещеника, роднина на човека, чието ухо Петър беше отрязал, му каза: „Не те ли видях в градината с него?“
27 Но Петър още веднъж отрече и в този момент пропя петел.
Исус е отведен пред Пилат
(Мат. 27:1-2,11-31; Мк. 15:1-20; Лк. 23:1-25)
28 Тогава заведоха Исус от къщата на Каяфа в двореца на управителя. Беше рано сутринта. Юдеите там не искаха да влязат вътре, за да не се осквернят ритуално,[b] иначе нямаше да могат да ядат пасхалната храна. 29 Затова Пилат излезе при тях и попита: „В какво обвинявате този човек?“
30 Те отговориха: „Ако не беше престъпник, нямаше да го предадем на теб!“
31 Тогава Пилат им каза: „Вие го вземете и го съдете според вашия закон.“
Юдейските водачи отговориха: „На нас не ни е позволено да наказваме със смърт.“ 32 Това се случи, за да се изпълни казаното от Исус за начина, по който щеше да умре.
33 Тогава Пилат се върна в двореца, извика Исус и го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“
34 Исус му каза: „Ти ли ме питаш това или други хора ти казаха за мен?“
35 Пилат отговори: „Аз да не съм юдеин! Твоите хора и главните свещеници те предадоха на мен. Какво си направил?“
36 Исус отговори: „Моето царство не принадлежи на този свят. Ако принадлежеше на този свят, слугите ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдейските водачи. Но царството ми не е оттук.“
37 Тогава Пилат му каза: „Значи все пак си цар?“
Исус отговори: „Сам казваш, че съм цар. Аз за това съм роден и за това дойдох в света: да свидетелствам за истината. Всеки, който е на страната на истината, слуша моя глас.“
38 Пилат попита: „Какво е истина?“
Като каза това, отново излезе при юдейските водачи и им каза: „Не намирам причина да го осъдя. 39 Но вие имате традиция, според която по време на Пасхата винаги ви освобождавам някого. Искате ли да ви пусна «царя на юдеите»?“
40 Но те отново закрещяха: „Не! Не този! Освободи ни Варава!“ (А Варава беше един разбойник.)
19 Тогава Пилат заповяда да отведат Исус и да го бичуват. 2 Войниците сплетоха венец от тръни и го сложиха на главата му. Облякоха го в пурпурна мантия, 3 идваха към него с възгласи: „Да живее царят на юдеите!“ и го биеха по лицето.
4 Пилат отново излезе и им каза: „Ето, водя ви го, за да разберете, че не намирам причина да го осъдя.“ 5 След това Исус излезе с венеца от тръни и пурпурната мантия и Пилат каза: „Ето човека.“
6 Когато го видяха, главните свещеници и стражите завикаха: „Разпъни го на кръст! Разпъни го на кръст!“
Пилат им каза: „Вие го вземете и го разпънете на кръст! Аз не намирам причина да го осъдя.“
7 Юдейските водачи отговориха: „Ние имаме закон, според който той трябва да умре, защото твърди, че е Божият Син!“
8 Когато чу това, Пилат много се изплаши. 9 Той отново влезе в двореца и попита Исус: „Откъде си?“, но Исус не му отговори. 10 Тогава Пилат му каза: „Нима отказваш да разговаряш с мен? Не знаеш ли, че имам власт както да те пусна, така и да те разпъна на кръст?“
11 Исус отговори: „Нямаше да имаш никаква власт над мен, ако не ти беше дадена от Бога. Ето защо онзи, който ме предаде на теб, има по-голям грях.“
12 Когато чу това, Пилат се опита да освободи Исус, но юдейските водачи крещяха: „Ако го освободиш, не си приятел на цезаря! Всеки, който твърди, че е цар, е враг на цезаря!“
13 Когато чу тези думи, Пилат изведе Исус и седна на съдийското кресло на мястото, наречено Каменния паваж („Гавата“ на арамейски). 14 Беше около обяд в Подготвителния ден преди Пасхата. Пилат каза на юдеите: „Ето вашия цар!“
15 Те закрещяха: „Отведи го! Отведи го! Разпъни го на кръст!“
Пилат ги попита: „Вие искате да разпъна на кръст вашия цар, така ли?“
Главните свещеници отговориха: „Ние нямаме друг цар освен цезаря.“
16 Тогава Пилат им предаде Исус, за да го разпънат на кръст. Отведоха Исус.
Исус е разпънат на кръст
(Мат. 27:32-44; Мк. 15:21-32; Лк. 23:26-43)
17 Носейки сам кръста си, той стигна до мястото, наречено Лобно („Голгота“ на арамейски). 18 Там го разпънаха, а с него и още двама други мъже — по един от едната и от другата му страна, а той в средата.
19 Пилат нареди на кръста да поставят и надпис: исус от назарет, царят на юдеите. 20 И тъй като мястото, където разпънаха Исус, беше близо до града, а надписът бе на арамейски, латински и гръцки, много юдеи го прочетоха.
21 Юдейските главни свещеници казаха на Пилат: „Не пиши „Царят на юдеите“, а «Онзи каза: Аз съм Царят на юдеите.»“
22 Пилат отговори: „Каквото съм написал, написал съм.“
23 След като разпънаха Исус, войниците взеха дрехите му и ги разделиха на четири — по една част за всеки. Взеха и туниката, но тя беше без шевове — изтъкана от горе до долу от едно парче. 24 Тогава войниците си казаха: „По-добре да не я късаме, а да хвърлим жребий за нея и да видим на кого ще се падне.“ Това стана, за да се изпълни казаното в Писанието:
„Разделиха дрехите ми помежду си,
а за облеклото ми хвърлиха жребий.“(A)
Войниците така и направиха.
25 До кръста на Исус стояха майка му, сестра й, Мария — жената на Клопа — и Мария Магдалина. 26 Исус видя майка си и стоящия наблизо ученик, когото обичаше. Той каза на майка си: „Жено, това е твоят син.“ 27 След това каза на ученика: „Това е твоята майка.“ И оттогава ученикът я взе в своя дом.
Исус умира
(Мат. 27:45-56; Мк. 15:33-41; Лк. 23:44-49)
28 Сега вече Исус знаеше, че всичко е завършено и за да се изпълни Писанието, каза: „Жаден съм.“[c] 29 Там имаше съд с оцет. Напоиха в него гъба, сложиха я на прът от исоп и я повдигнаха до устата му. 30 След като вкуси от оцета, Исус каза: „Свърши се.“ После отпусна глава и издъхна.
31 Всичко това стана в Подготвителния ден, а телата не трябваше да висят на кръстовете в събота, (тъй като онази събота бе много голям празник). Затова юдейските водачи помолиха Пилат да нареди пищялите да се счупят и телата да се свалят от кръстовете. 32 Тогава войниците дойдоха и счупиха пищялите първо на единия, а после и на другия от разпънатите заедно с Исус. 33 Но когато стигнаха до Исус, видяха, че вече е мъртъв, и не му счупиха пищялите. 34 Вместо това един от войниците прободе ребрата му с копието си и от раната веднага бликнаха кръв и вода. 35 (А човекът, който беше очевидец, свидетелства за това и неговото свидетелство е достоверно. Той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.) 36 Това се случи, за да се изпълни Писанието: „Нито една негова кост няма да бъде счупена.“(B) 37 А едно друго Писание казва: „Ще гледат този, когото прободоха.“(C)
Погребението на Исус
(Мат. 27:57-61; Мк. 15:42-47; Лк. 23:50-56)
38 След това Йосиф от Ариматея поиска разрешение от Пилат да свали тялото на Исус от кръста. Йосиф беше ученик на Исус, но поради страх от юдейските водачи пазеше това в тайна. Пилат му разреши и той дойде и прибра тялото на Исус. 39 С него беше и Никодим, който по-рано бе отишъл през нощта да говори с Исус. Той донесе около сто литри смес от смирна и алое.[d] 40 Те взеха тялото на Исус и го повиха в ленено платно заедно с благоуханията, какъвто беше юдейският погребален обичай. 41 До мястото, където беше разпънат Исус, имаше овощна градина, а в нея — новоизсечена гробница, където още никой не беше погребван. 42 И понеже беше юдейският Подготвителен ден, а гробницата се оказа наблизо, те положиха Исус в нея.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center