Revised Common Lectionary (Complementary)

Христос — Божия сила и мъдрост

¹⁸ Посланието за кръста е глупост за онези, които се изгубват, но то е Божията сила за онези, които се спасяват. ¹⁹ Писанието казва:

²⁰ Къде е мъдрият човек? Къде е ученият? Къде е философът на този свят? Не е ли направил Бог глупава мъдростта на света? ²¹ Затова, след като светът не позна Бога чрез мъдростта си, Бог в своята мъдрост избра чрез „глупостта“ на посланието, което проповядваме, да спаси онези, които вярват. ²² Така юдеите искат знамения, гърците търсят мъдрост, ²³ а ние проповядваме Христос, разпънат на кръста — послание, което за юдеите е обида, а за езичниците — глупост. ²⁴ Но за онези, които са призовани, както сред юдеите, така и сред гърците, Христос е Божията сила и Божията мъдрост. ²⁵ Защото Божията „глупост“ е по-мъдра от човешката мъдрост и Божията „слабост“ е по-силна от човешката сила.

²⁶ Братя и сестри, помислете какви бяхте, когато Бог ви призова. Малко от вас бяха мъдри според човешките критерии. Малко от вас имаха власт и малко от вас бяха от благородно потекло. ²⁷ Но Бог избра това, което светът смята за глупаво, за да засрами мъдрите. Бог избра това, което светът смята за слабо, за да засрами силните. ²⁸ Бог избра това, което светът смята за унизено и презряно, това, което е „нищо“, за да премахне онова, което е „нещо“, ²⁹ така че никой да не може да се хвали пред Бога. ³⁰ Но той е изворът на вашия живот в Христос Исус, който според действието на Бога стана наша мъдрост, праведност, освещение и изкупление, ³¹ за да може, както казва Писанието: „Който се хвали, да се хвали с това, което Господ е направил.“^(B)

Исус говори за живота и смъртта

²⁰ Сред дошлите в Ерусалим на поклонение за празника Пасха имаше и някои гърци. ²¹ Те отидоха при Филип, който беше от галилейския град Витсаида, и започнаха да го молят: „Господине, искаме да видим Исус.“ ²² Филип отиде и каза на Андрей, след което двамата отидоха и казаха на Исус.

²³ Исус им отговори: „Дойде времето Човешкият Син да се прослави. ²⁴ Уверявам ви: ако пшениченото зърно не падне на земята и не умре, то си остава само едно, но ако умре, ражда много зърна. ²⁵ Който обича живота си, ще го загуби, а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. ²⁶ Който ми служи, трябва да ме следва. Където съм аз, там трябва да бъде и моят служител. Отец ще почете всеки, който ми служи.

Исус говори за своята смърт

²⁷ Сега душата ми е развълнувана и не зная дали да кажа: „Отче, избави ме от това страдание!“ Но нали затова съм дошъл на този свят, за да страдам! ²⁸ Отче, прослави името си!“

Тогава от небето се разнесе глас: „Прославил съм го и пак ще го прославя!“

²⁹ Хората, които бяха там и чуха, помислиха, че това е гръм. Други пък казаха: „Ангел му говори.“

³⁰ В отговор Исус им каза: „Не заради мен дойде този глас, а заради вас. ³¹ Настъпи часът този свят да бъде съден. Сега управителят на този свят ще бъде изгонен. ³² Когато бъда издигнат от земята, ще привлека всички хора към себе си.“ ³³ (Той каза това, за да посочи с каква смърт ще умре.)

³⁴ Хората му отговориха: „Но от закона знаем, че Месията ще живее вечно. Защо казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е този Човешки Син?“

³⁵ Тогава Исус им каза: „Светлината ще бъде сред вас още малко. Затова вървете, докато имате светлината, за да не ви погълне мракът. Който върви в тъмнина, не знае къде отива. ³⁶ Доверете се на светлината, докато все още я имате, за да станете хора, които принадлежат на светлината.“ Като каза това, Исус си тръгна и се скри от тях.