Revised Common Lectionary (Complementary)
7 (A)Такова видение ми Той откри: ето, Господ стоеше на отвесна стена, и в ръката Му имаше оловен отвес.
8 (B)И рече ми Господ: „какво виждаш, Амосе?“ Аз отговорих: „отвес“. И Господ рече: „ето, ще туря отвее сред Моя народ Израиля; няма вече да му прощавам.
9 (C)Опустошени ще бъдат жертвените оброчища Исаакови и разрушени ще бъдат светилищата Израилеви, и ще въстана с меч против дома Иеровоамов“.
10 (D)И Амасия, свещеник ветилски, прати при израилския цар Иеровоама, да кажат: Амос дига бунт против тебе сред дома Израилев; земята не може да търпи неговите думи,
11 защото тъй казва той: от меч ще умре Иеровоам, а Израил непременно ще бъде откаран пленник от земята си.
12 (E)И рече Амасия на Амоса: ясновидецо, иди и се отстрани в земята Иудина; там яж хляб и там пророкувай,
13 а във Ветил вече не пророкувай: защото той е светиня царева и е царски дом.
14 (F)Отговори Амос и рече на Амасия: аз не съм пророк и не съм син на пророк; аз бях пастир и събирах диви смокви.
15 Но Господ ме взе от овците и ми рече: иди, пророкувай при Моя народ Израиля.
8 (A)Между боговете няма като Тебе, Господи, и няма дела като Твоите.
9 (B)Всички сътворени от Тебе народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи, и ще прославят Твоето име,
10 (C)защото Ти си велик и вършиш чудеса, – Ти, Боже, едничък Ти!
11 (D)Насочи ме, Господи, в Твоя път, и аз ще ходя в Твоята истина; утвърди сърцето ми в страха на Твоето име.
12 Ще Те възхвалям, Господи, Боже мой, от всичкото си сърце и вечно ще славя Твоето име,
13 (E)защото Твоята милост към мене е голяма: Ти избави душата ми от преизподния ад.
3 (A)Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който ни благослови в Христа с всяко духовно благословение от небесата,
4 (B)както и ни избра чрез Него, преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов,
5 както предопредели да ни осинови за Себе Си чрез Иисуса Христа, по благоволение на Своята воля,
6 (C)за да бъде хвалена славата на Неговата благодат, с която Той ни е облагодатствувал чрез Своя Възлюбен,
7 (D)в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му, прошка на греховете по богатството на Неговата благодат.
8 Тая благодат Той изобилно ни дарува във всяка премъдрост и разум,
9 (E)като ни откри тайната на волята Си по Своето благоволение, що бе отпреди положил в Себе Си,
10 (F)в нареждане изпълнението на времената, за да съедини всичко небесно и земно под един глава – Христа.
11 (G)Чрез Него ние бяхме и избрани за наследници, предназначени по определение на Бога, Който върши всичко по решение на волята Си,
12 за да послужим за похвала на славата Му ние, които отпреди се надявахме на Христа;
13 (H)чрез Него и вие, като чухте словото на истината – благовестието за вашето спасение, и като повярвахте в Него, бидохте запечатани с обещания Светии Дух,
14 (I)Който е залог за нашето наследство, та да се изкупи достоянието Му за похвала на славата Му.
14 (A)Цар Ирод чу за Иисуса (понеже името Му стана известно) и казваше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите, та затова стават чудеса чрез него.
15 Други казваха: това е Илия; а други: пророк е, или като един от пророците.
16 А Ирод, като чу, каза: това е Иоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал от мъртвите.
17 (B)Защото сам Ирод бе проводил да хванат Иоана и го свърза в тъмницата, зарад Иродиада, жена на брата му Филипа, понеже се бе оженил за нея.
18 (C)Защото Иоан говореше на Ирода: не ти е позволено да водиш братовата си жена.
19 А Иродиада го мразеше и искаше да го убие; ала не можеше.
20 (D)Защото Ирод се страхуваше от Иоана, като знаеше, че той е мъж праведен и свет, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него, и с приятност го слушаше.
21 И като дойде сгоден ден, когато Ирод, по случай рождения си ден, даваше гощавка на своите велможи, воеводи и на стареите галилейски,
22 дъщерята Иродиадина влезе, игра и у годи на Ирода и на сътрапезниците му. Царят каза на девойката: искай от мене, каквото щеш и ще ти дам.
23 И закле ѝ се: каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, – дори и половината си царство.
24 А тя излезе и попита майка си: какво да искам? Тя отговори: главата на Иоана Кръстителя.
25 И тозчас влезе бързешком при царя, поиска и рече: искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Иоана Кръстителя.
26 Царят се натъжи, но заради клетвата и сътрапезниците си не иска да ѝ откаже.
27 И веднага, като изпрати оръженосец, царят заповяда да донесат главата му.
28 А той отиде, отсече му главата в тъмницата и я донесе на блюдо, та я даде на девойката, а девойката я даде на майка си.
29 Учениците му, като чуха, дойдоха и дигнаха тялото му, та го погребаха.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.