Revised Common Lectionary (Complementary)

¹⁶ Тогава дойдоха при царя две жени блудници и се изправиха пред него.

¹⁷ И едната жена каза: о, господарю мой! Аз и тая жена живеем в една къща, и родих при нея в тая къща;

¹⁸ на третия ден, след като родих, роди и тая жена; ние бяхме заедно, и в къщата при нас нямаше никой външен човек; само ние двете бяхме в къщата.

¹⁹ През нощта умря синът на тая жена, защото бе легнала връз него,

²⁰ и тя станала през нощта, взела моя син от мене, когато аз, твоята рабиня, съм спала, и го турила до гърдите си, а своя мъртъв син турила до моите гърди;

²¹ сутринта станах да накърмя сина си, и ето, той беше мъртъв; а когато на виделина се взрях в него, това не беше моят син, когото бях родила.

²² Другата жена каза: не, моят син е живият, а твоят син е умрелият. А тя ѝ казваше: не, твоят син е умрелият, а моят е живият. И се препираха тъй пред царя.

²³ Царят каза: тая говори: моят син е живият, а твоят е умрелият; а оная говори: не, твоят син е умрелият, а моят син е живият.

²⁴ И царят каза: дайте ми меч. И донесоха на царя меч.

²⁵ И царят каза: разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата.

^26 (A)И отговори на царя оная жена, чийто беше живият син, защото цялата ѝ вътрешност се бе развълнувала от жалост към нейния син: о, господарю мой! Дайте ѝ това дете живо и го не убивайте. А другата казваше: нека не бъде ни мое, ни твое, сечете.

^27 (B)И царят отговори и рече: дайте на тая живото дете, и го не убивайте: тя е негова майка.

^28 (C)И цял Израил чу за съда, как царят отсъди. И наченаха да се боят от царя, защото видяха, че има мъдрост Божия в него, за да извършва съд.

^13 (A)Който между вас е мъдър и изкусен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в кротост и мъдрост.

¹⁴ Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината:

¹⁵ това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска;

^16 (B)защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо.

^17 (C)А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.

^18 (D)Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците.