Revised Common Lectionary (Complementary)

61 ^(A)Началнику на Идитумовия хор. Псалом Давидов.

^2 (B)Само в Бога се успокоява душата ми: от Него е моето спасение.

^3 (C)Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая повече.

^4 (D)Докога ще напирате върху човека? Вие ще бъдете сринати, всички вие, като наведена стена, като грухнала ограда.

^5 (E)Те намислиха да го свалят от височината, прибягнаха до лъжа; с уста благославят, а със сърце кълнат.

⁶ Само в Бога се успокоявай, душо моя, защото на Него ми е надеждата.

^7 (F)Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая.

⁸ В Бога е моето спасение и моята слава; крепостта на силата ми и моето упование са в Бога.

^9 (G)Народе! Нему се надявайте във всяко време: пред Него изливайте сърцето си: Бог е нам прибежище.

^10 (H)Синовете човешки са само суета; синовете велможки – лъжа; турят ли се на къпони, те всички заедно са по-леки от празнотата.

^11 (I)Не се надявайте на грабителство и не дирете слава чрез кражба; кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него.

¹² Един път каза Бог, и два пъти аз чух това, че силата е в Бога,

^13 (J)и у Тебе, Господи, е милостта, защото Ти ще въздадеш всекиму според делата.

^15 (A)Тогава се върна при Божия човек той и всичките му придружници, дойде, застана пред него и каза: ето, познах, че по цяла земя няма Бог, освен у Израиля; приеми, прочее, дар от твоя раб.

¹⁶ Елисей отговори: жив Господ, пред Чието лице стоя! Не приемам. Оня го принуждаваше да вземе, но той се не съгласи.

¹⁷ И каза Нееман: щом е тъй, нека дадат на твоя раб пръст, колкото могат да носят две мъски, защото занапред рабът ти няма да принася всесъжение и жертви на други богове, освен на Господа;

¹⁸ само ето какво Господ да прости на твоя раб: когато моят господар иде в дома на Римона, за да се поклони там и се опре върху ръката ми, и аз се поклоня в дома на Римона, тогава Господ да прости на твоя раб за поклонението ми в дома на Римона.

¹⁹ И каза му: иди си смиром. И той отмина от него на едно малко пространство земя.

^24 (A)Когато тъй се защищаваше той, Фест извика с висок глас: полудял си, Павле! Многото учение те докарва до лудост.

²⁵ А той каза: не съм луд, достопочтени Фесте, но говоря думи на истина и на здрав разум.

^26 (B)Това го знае царят, пред когото и с дръзновение говоря; аз никак не вярвам, че нещо от това му е неизвестно; защото това не е вършено в някой кът.

²⁷ Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.

²⁸ Агрипа отговори на Павла: още малко, и ще ме убедиш да стана християнин.

^29 (C)А Павел рече: молил бих се Богу, щото, още малко, или още много, не само ти, но и всички, които ме слушате днес, да станете такива, какъвто съм и аз – но без тия окови.