Revised Common Lectionary (Complementary)

Псалом Давидов. В спомен (за съботата).

^1-2 (A)Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай,

^3 (B)защото Твоите стрели се забиха в мене, и Твоята ръка тежи върху ми.

⁴ Няма здраво място в плътта ми от Твоя гняв; няма мира в моите кости от греховете ми;

^5 (C)защото беззаконията ми превишиха главата ми, като тежко бреме ме притиснаха,

⁶ смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми.

^7 (D)Аз се прегърбих и съвсем се наведох, цял ден ходя натъжен;

⁸ защото чреслата ми са цели възпалени, и няма здраво място в плътта ми.

⁹ Изнемощях и извънмерно съм съкрушен; викам от мъките на сърцето си.

7 ^(A)В дните на Ахаза – син на Иоатама, син Озиев, цар иудейски – Рецин, цар сирийски, и Факей, син Ремалиев, цар израилски, отидоха против Иерусалим да го завладеят, но не можаха да го завладеят.

^2 (B)И биде известено на дома Давидов и казано: сирийци се разположили в земята Ефремова. И разтрепери се сърцето на Ахаза и сърцето на народа му, както се от вятър люлеят дървета в гора.

^3 (C)И каза Господ на Исаия: излез ти и син ти Шеарясув да посрещнеш Ахаза накрай водопровода на горния водоем, по пътя към нивата на тепавичаря,

⁴ и му кажи: внимавай и бъди спокоен; не бой се, и да не отпада сърцето ти пред двата края на тия димящи главни, от разпаления гняв на Рецина, на сирийци и на сина Ремалиев.

⁵ Сирия, Ефрем и синът Ремалиев кроят против себе си зло, думайки:

⁶ да идем против Иудея и да я размирим, да я завладеем и да ѝ поставим за цар Тавеиловия син.

^7 (D)Но Господ Бог тъй казва: това няма да стане и не ще се сбъдне;

^8 (E)защото глава на Сирия е Дамаск, и глава на Дамаск – Рецин; а подир шейсет и пет години Ефрем ще престане да бъде народ;

^9 (F)и глава на Ефрема е Самария, и глава на Самария – синът Ремалиев. Ако не вярвате, то е, защото не сте удостоверени.

^29 (A)И когато излизаха из Иерихон, подире Му вървеше множество народ.

^30 (B)И ето, двама слепци, седнали край пътя, като чуха, че Иисус минава, извикаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов!

³¹ А народът ги смъмри, за да млъкнат; но те повече викаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов!

³² Иисус се спря, повика ги и рече: какво искате да ви сторя?

³³ Отговарят Му: Господи, да се отворят очите ни.

³⁴ А Иисус, като се смили, допря се до очите им, и веднага прогледнаха очите им; и те тръгнаха след Него.