Revised Common Lectionary (Complementary)
2 И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.
2 И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха.
3 И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.
4 И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше <способност> да говорят.
5 <А тогава> престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.
6 И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.
7 И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли галилеяни?
8 Тогава как ги слушаме <да говорят> всеки на собствения наш език, в който сме родени?
9 Партяни, мидяни и еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,
10 Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които <граничат> с Киринея, и посетители от Рим - и юдеи и прозелити,
11 критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.
12 И те всички се смаяха, и в недоумение си думаха един на друг: Какво значи това?
13 А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино.
14 А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и им проговори, <казвайки>: Юдеи, и всички <вие>, които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно, това, и внимавайте в моите думи.
15 Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е <едвам> третият час на деня;
16 но това е казаното чрез пророк Иоила: -
17 "И в последните дни, казва Бог, Ще излея от Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Юношите ви ще виждат видения, И старците ви ще сънуват сънища;
18 Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В ония дни ще пророкуват.
19 И ще покажа чудеса на небето горе, И знамения на земята долу, - Кръв и огън, и пара от дим;
20 Слънцето ще се превърне в тъмнина, И луната в кръв, Преди да дойде великият И бележит ден Господен.
21 И всеки, който призове името Господно, ще се спаси".
37 Господната ръка биде върху мене та ме изведе чрез Господния Дух и ме постави всред поле, което бе пълно с кости.
2 И преведе ме край тях наоколо; и, ето, имаше твърде много по отвореното поле; и, ето, бяха твърде сухи.
3 И рече ми: Сине човешки, могат ли да оживеят тия кости? И отговорих: Господи Иеова Ти знаеш.
4 Пак ми рече: Пророкувай над тия кости и речи им: Сухи кости, слушайте Господното слово.
5 Така казва Господ Иеова на тия кости: Ето, ще направя да влезе във вас дух та ще оживеете;
6 ще туря и жили върху вас, ще ви облека с меса и ще ви покрия с кожа, и като туря дух у вас ще оживеете; и ще познаете, че Аз съм Господ.
7 И тъй, пророкувах както ми бе заповядано; и като пророкувах започна да гърми, и ето трус, и костите се събираха, кост с костта си.
8 И като погледнах, ето, жили и меса израснаха по тях, и кожа ги покри отгоре; дух, обаче, нямаше в тях.
9 Тогава ми рече: Пророкувай за духа; пророкувай, сине човешки, и речи на духа: Така казва Господ Иеова: Дойди духо, от четирите ветрища и духни върху тия убити, за да оживеят.
10 Пророкувах, прочее, както ми заповяда; и духът влезе в тях, и те оживяха; и изправиха се на нозете си, една твърде голяма войска.
11 Тогава ми рече: Сине човешки, тия кости са целият Израилев дом. Ето, те казват: Костите ни изсъхнаха, и надеждата ни се изгуби; ние сме загинали.
12 Затова пророкувай и речи им: Така казва Господ Иеова: Ето, люде Мои, Аз ще отворя гробовете ви, и като ви изведа из гробовете ви ще ви заведа в Израилевата земя.
13 И ще познаете, люде Мои, че Аз съм Господ, когато отворя гробовете ви и ви изведа из гробовете ви.
14 И като туря духа Си във вас, ще оживеете; и ще ви поставя във вашата земя; и ще познаете, че Аз Господ изговорих това и го извърших, казва Господ.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи <животни>, Животни малки и големи.
26 Там плуват корабите; <Там е и> чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41:1.}, което си създал да играе в него.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, <и> те се насищат с блага,
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.
22 Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега.
23 И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, <сиреч>, изкупването на нашето тяло.
24 Защото с <тая> надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда <изпълнена>, не е <вече> надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?
25 Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.
26 Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в <нашите> неизговорими стенания;
27 а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията <воля>.
2 И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.
2 И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха.
3 И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.
4 И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше <способност> да говорят.
5 <А тогава> престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.
6 И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.
7 И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли галилеяни?
8 Тогава как ги слушаме <да говорят> всеки на собствения наш език, в който сме родени?
9 Партяни, мидяни и еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,
10 Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които <граничат> с Киринея, и посетители от Рим - и юдеи и прозелити,
11 критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.
12 И те всички се смаяха, и в недоумение си думаха един на друг: Какво значи това?
13 А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино.
14 А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и им проговори, <казвайки>: Юдеи, и всички <вие>, които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно, това, и внимавайте в моите думи.
15 Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е <едвам> третият час на деня;
16 но това е казаното чрез пророк Иоила: -
17 "И в последните дни, казва Бог, Ще излея от Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Юношите ви ще виждат видения, И старците ви ще сънуват сънища;
18 Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В ония дни ще пророкуват.
19 И ще покажа чудеса на небето горе, И знамения на земята долу, - Кръв и огън, и пара от дим;
20 Слънцето ще се превърне в тъмнина, И луната в кръв, Преди да дойде великият И бележит ден Господен.
21 И всеки, който призове името Господно, ще се спаси".
26 А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, той ще свидетелствува за Мене.
27 Но и вие свидетелствувате, защото сте били с Мене отначало.
4 Но Аз ви казах тия неща, та, кога дойде часът им, да помните, че съм ви ги казал. Отначало не ви ги казах, защото бях с вас;
5 а сега отивам при Онзи, Който Ме е пратил; и никой от вас не Ме пита: Къде отиваш?
6 Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви.
7 Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя.
8 И той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба;
9 за грях, защото не вярват в Мене;
10 за правда, защото отивам при Отца, и няма вече да Ме виждате;
11 а за съдба, защото князът на тоя свят е осъден.
12 Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега.
13 А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, <това> ще говори, и ще ви извести за идните неща.
14 Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.
15 Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява.
© 1995-2005 by Bibliata.com