Revised Common Lectionary (Complementary)

98 (По слав. 97). Пейте Господу нова песен, защото Той извърши чудесни дела: Неговата десница и Неговата света мишца Му спечелиха победа.

² Господ изяви победата Си, Откри правдата Си пред народите.

³ Спомни милостта Си и верността Си към Израилевия дом; Всичките земни краища видяха спасението извършено от нашия Бог.

⁴ Възкликнете Господу, всички земи, Запейте и радвайте се, да! пейте хваления.

⁵ Славословете Господа с арфа, С арфа и с глас на псалмопеене.

⁶ С тръби и с глас на рог Радостно викайте пред Царя Господа.

⁷ Нека бучи морето и всичко що има в него, Вселената и ония, които живеят в нея;

⁸ Реките нека ръкопляскат, Нека се радват заедно и хълмовете,

⁹ Пред Господа; защото иде да съди земята; Ще съди вселената с правда, И племената с правота.

⁵ Сега, прочее, говори Господ, Който ме създаде още от утробата за Свой служител, За да доведа пак Якова при Него, И за да се събере Израил при Него, - (Защото съм почтен в очите на Господа, И моят Бог ми стана сила,)

⁶ Да! Той казва: Малко нещо е да Ми бъдеш служител, За да възстановиш племената на Якова; И за да възвърнеш опазените на Израиля; Ще те дам още за светлина на народите, За да бъдеш Мое спасение до земния край.

10 Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения италийски полк.

² Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете, и непрестанно се молеше на Бога.

³ Около деветия час през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога, който влезе при него и му рече: Корнилие!

⁴ А Той, като се взря в него, уплашен рече: Що е, Господи? И <ангелът> му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.

⁵ И сега изпрати човеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър.

⁶ Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето, [той ще ти каже що трябва да правиш].

⁷ И като си отиде ангелът, който му говореше, той повика двама от слугите <си> и един благочестив войник от тия, които редовно му служеха;

⁸ и като им разказа всичко, прати ги в Иопия.

⁹ А на следния ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, около шестия час Петър се качи на къщния покрив да се помоли.

¹⁰ И като огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той дойде в изстъпление,

¹¹ и видя небето отворено и някакъв съд, като голяма плащаница, да слиза, спускана чрез четирите ъгъла към земята.

¹² В него имаше всякакви земни четвероноги и животни и небесни птици.

¹³ И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж.

¹⁴ А Петър рече: Никак, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто.

¹⁵ И пак <дойде> към него втори път глас: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.

¹⁶ И това стана три пъти, след, което съдът се вдигна веднага на небето.

¹⁷ А докато Петър беше в недоумение, какво значеше видението, което беше видял, ето, изпратените от Корнилия човеци, като бяха разпитали за Симоновата къща, застанаха пред портата.

¹⁸ и повикаха та попитаха: Тука ли гостува Симон, чието презиме е Петър?

¹⁹ И докато Петър още размисляше за видението, Духът му рече: Ето, трима човека те търсят.

²⁰ Стани, слез, та иди с тях; и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги изпратил.

²¹ И тъй, Петър слезе при човеците и рече: Ето аз съм оня, когото търсите. По коя причина дойдохте?

²² А те рекоха: Стотникът Корнилий, човек праведен и който се бои от Бога, и с добро име между целия юдейски народ, биде уведомен <от Бога> чрез един свет ангел да те повика у дома си и да чуе думи от тебе.

²³ Тогава той ги покани вътре да ги нагости. И на сутринта той стана та излезе с тях; а някои от братята от Иопия го придружиха.

²⁴ И на другия ден влязоха в Кесария; а Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.

²⁵ И когато влизаше Петър, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му и се поклони.

²⁶ А Петър го дигна, казвайки: Стани; и сам аз съм човек.

²⁷ И разговаряйки се с него, той влезе и намери мнозина събрани.

²⁸ И рече им: Вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог, обаче, ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист.

²⁹ Затова, щом ме повикахте, дойдох без да възразявам; и тъй, питам <ви> по коя причина сте ме повикали?

³⁰ И Корнилий рече: Преди четири дни, в тоя час прекарвах деветия час в молитва у дома; и ето, пред мене застана човек със светло облекло, който каза:

³¹ Корнилие, твоята молитва е послушана, и твоите милостини се помнят пред Бога.

³² Прати, прочее, в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър; той гостува в дома на един кожар Симон, край морето, [той като дойде, ще ти говори].

³³ Начаса, прочее, пратих до тебе, и ти си сторил добре да дойдеш. И тъй, ние всички присъствуваме тука пред Бога за да чуем все що ти е заповядано от Господа.

³⁴ А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице;