Revised Common Lectionary (Complementary)

¹⁵ През тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество, около сто и двадесет души), и рече:

¹⁶ Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса.

¹⁷ Защото той се числеше между нас, и получи дял в това служение.

²¹ И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше между нас,

²² като почна от <времето, когато> Иоан кръщаваше и <следва> до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.

²³ И така, поставиха на сред двама, Иосифа, наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.

²⁴ И помолиха се, казвайки: Ти, Господи сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал,

²⁵ да вземе мястото в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.

²⁶ И хвърлиха жребие за тях, и жребието падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.

1 Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи;

² Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.

³ Ще бъде като дърво посадено при потоци води, Което дава плода си на времето си, И чийто лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоуспява.

⁴ Не <е> така <с> нечестивите; Но те са като плявата, която вятърът отвява.

⁵ Затова, нечестивите няма да устоят в съда, Нито грешните в събора на праведните;

⁶ Защото Господ наблюдава пътя на праведните; А пътят на нечестивите ще бъде погибел.

⁹ Ако приемаме свидетелството на човеците, свидетелството на Бога е по-важно; защото това, което Бог заявява, е туй, че Той е свидетелствувал за Сина Си.

¹⁰ Който вярва в Божия Син, има <това> свидетелство в себе си; който не вярва Бога, направил Го е лъжец, защото не е повярвал свидетелството, което Бог е свидетелствувал за Сина Си.

¹¹ И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот, и че тоя живот е в Сина Му.

¹² Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот.

¹³ Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот [и да вярвате в името на Божия Син].

⁶ Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света. Те бяха Твои, и Ти ги даде на Мене, и те опазиха Твоето слово.

⁷ Сега знаят, че всичко, което си Ми дал е от Тебе;

⁸ защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях, и те ги приеха; и наистина знаят че, от Тебе излязох, и вярват, че Ти си Ме пратил.

⁹ Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тия, които си Ми дал, защото са Твои.

¹⁰ И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и Аз се прославям в тях.

¹¹ Не съм вече на света, а тия са на света, и Аз ида при Тебе, Отче свети, опази в името Си тия, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.

¹² До като бях с тях, Аз пазех в Твоето име тия, които Ми даде; опазих ги, и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни писанието.

¹³ А сега ида при Тебе; но< догдето съм още> на света казвам това, за да имат Моята радост пълна в себе си.

¹⁴ Аз им предадох Твоето слово; и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.

¹⁵ Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия.

¹⁶ Те не са от света както и Аз не съм от света.

¹⁷ Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.

¹⁸ Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света;

¹⁹ и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.