Revised Common Lectionary (Complementary)
Благодарност към Бога за избавлението
116 Радвам се, че Господ
чу моя молитвен глас.
2 Той наклони ухо към мене
и затова ще Го призовавам през всичките си дни.
3 (A)Вълните на смъртта ме обзеха,
адски мъки ме постигнаха,
понесох притеснение и скръб.
4 Тогава призовах името на Господа:
„Господи, спаси живота ми!“
5 (B)Господ е милостив и справедлив;
нашият Бог проявява милост.
6 Господ закриля простодушните:
бях изнемогнал и Той ме спаси.
7 (C)Върни се, душо моя, към спокойствие,
защото Господ ти стори добро.
8 (D)Ти спаси живота ми от смърт,
очите ми – от сълзи, и краката ми – от препъване.
9 (E)[a] Ще вървя по своя път пред Господа в земята на живите.
15 (A)И тя ги спусна с въже през прозореца, тъй като домът ѝ беше между двете стени и беше част от градската стена. 16 И тя им каза: „Идете в планината, за да не ви срещнат преследвачите. Крийте се там три дена, докато преследвачите не се върнат. И след това тръгнете по пътя си.“ 17 Мъжете ѝ казаха: „Ние сме свободни от тази твоя клетва, с която ни накара да се закълнем. 18 Ето, когато влезем в страната, привържи това червено въже към прозореца, през който ни спускаш. И събери вкъщи при себе си баща си, майка си и братята си – целия си бащин дом. 19 И ако някой излезе вън от вратата на твоята къща, неговата кръв да е върху главата му и ние ще бъдем свободни от твоята клетва. Но всеки, който бъде с тебе в къщата, кръвта му да е върху главата ни, ако ръка се докосне до него. 20 Но ако издадеш нашето дело, ние ще бъдем свободни от твоята клетва, с която ти ни накара се закълнем.“ 21 Тя каза: „Да бъде според вашите думи!“ И ги отпрати. Те си отидоха, а тя привърза червеното въже за прозореца.
22 Те тръгнаха и отидоха в планината, и останаха там три дена, докато преследвачите се върнаха. А преследвачите ги търсеха по целия път и не ги намериха. 23 Тогава двамата мъже се върнаха. Слязоха от планината, прекосиха Йордан и дойдоха при Иисус Навин. Те му разказаха всичко, което им се беше случило. 24 И казаха още на Иисус: „Наистина Господ предаде цялата страна в ръцете ни. И дори всичките жители на страната се страхуват заради нас.“
17 (A)Така и вярата – ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
18 Но ще рече някой: „Ти имаш вяра, пък аз имам дела. Покажи ми вярата си без твоите дела и аз ще ти покажа вярата си с моите дела.“ 19 Ти вярваш, че Бог е един. Добре правиш. И бесовете вярват и треперят.
20 Но искаш ли да разбереш, суетни човече, че вярата без дела е мъртва[a]? 21 (B)(C)Нима Авраам, нашият праотец, не получи оправдание с дела, като положи върху жертвеника сина си Исаак? 22 Виждаш, че вярата съдействаше на делата му и чрез делата вярата достигна съвършенство. 23 (D)Така се изпълни Писанието, което казва: „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание и бе наречен Божий приятел.“ 24 (E)Ето виждате, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра! 25 (F)Не се ли оправда също с дела и блудницата Раав, когато прие съгледвачите и ги изведе по друг път? 26 (G)Защото както тялото без дух е мъртво, така и вярата без дела е мъртва.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.