Revised Common Lectionary (Complementary)

¹⁰ „Казах си: в средата на живота си трябваше да сляза до портите на преизподнята. Бяха ми отнети останалите години живот. ^11 (A)Казах: няма да видя Господа, Господа в земята на живите, нито ще видя човек сред обитателите на земята. ¹² Жилището ми се вдигна и се премести като овчарски шатър. Живота си навих като платно, а Тъкачът ще го отреже от основата; денем и нощем аз чувствам, че се приближава краят ми. ^13 (B)Виках за помощ чак до сутринта, а Той трошеше костите ми като лъв; денем и нощем аз чувствам, че се приближава краят ми. ^14 (C)Писуках като лястовица и гуках като гълъб. Очите ми изнемогваха да гледат нагоре. В беда съм, Господи, застъпи се за мен! ¹⁵ Какво мога да кажа? Както ми бе казал, така и стори. Ще прекарам всичките си години с тъга в душата си.

^16 (D)Господи, чрез Твоите обещания живеят хората и у тях е животът на моя дух, затова излекувай ме и ми дай живот. ¹⁷ И ето за спасение ми е била голямата беда. Ти запази живота ми от смъртоносната опасност, защото загърби всичките ми грехове. ^18 (E)Тъй като не преизподнята ще те прослави, нито смъртта ще те възпее, не се надяват на Твоята вярност и онези, които са в гробовете; ¹⁹ живият, живият, той ще те прослави, както аз днес. Баща ще разказва на синове за Твоята вярност. ²⁰ Господ ще ме спаси и затова ще пеем и ще свирим в дома на Господа, докато сме живи.“

6 ^[a] А Йерихон беше добре заключен поради Израилевите синове. Никой не излизаше и никой не влизаше.

² Тогава Господ каза на Иисус: „Ето Аз предавам в твоите ръце Йерихон, царя му и силните войни в него. ³ Обкръжете града, всички готови за война да обиколят града веднъж. Така правете шест дена. ⁴ Седем свещеници да носят пред ковчега седем овнешки рогове за тръбене. И на седмия ден обиколете града седем пъти и свещениците да тръбят с овнешките рога. ⁵ При изсвирването на овнешкия рог, когато чуете звука на тръбата, целият народ да извика с висок глас. Тогава стените на града ще рухнат долу и народът да се изкачи, всеки воин напред.“

⁶ И Иисус Навин повика свещениците и им каза: „Вземете ковчега на завета! Седем свещеници да носят седем овнешки тръби пред ковчега на Господа! ⁷ Наредете на народа: ‘Преминете и обиколете в кръг града. Въоръжените да преминат пред ковчега на Господа.’“

⁸ И след като Иисус каза това на народа, седемте свещеници, които носеха седем овнешки рога пред Господа, тръгнаха. Те затръбиха и ковчегът на завета вървеше след тях. ⁹ И въоръжените вървяха пред свещениците, които тръбяха с тръбите, а събраните отзад вървяха след ковчега на завета на Господа, докато тръбите ехтяха. ¹⁰ А Иисус заповяда на народа: „Не викайте и да не се чува вашият глас! Дума да не излиза от вашата уста до деня, в който ви кажа ‘Викнете!’ Тогава трябва да викнете силно.“ ¹¹ Така той направи ковчегът на Господа да обиколи в кръг веднъж. След това дойдоха в лагера и пренощуваха в него. ¹² На сутринта Иисус стана рано и свещениците понесоха ковчега на Господа. ¹³ Седемте свещеници, които носеха седемте овнешки рога пред ковчега на Господа, тръгнаха напред. Те затръбиха с тръбите. Въоръжените вървяха пред тях, а множеството от народа отзад следваше след ковчега на завета на Господа – вървейки, тръбите ехтяха. ¹⁴ Така и на другия ден обиколиха в кръг града веднъж и се върнаха в лагера. Те правеха това шест дена.

¹⁵ А на седмия ден станаха рано призори и обиколиха в кръг по същия начин седем пъти. Само в този ден те обиколиха в кръг града седем пъти. ^16 (A)Когато на седмия път свещениците затръбиха, Иисус каза на народа: „Викнете силно и надайте боен вик, понеже Господ ви предаде града! ¹⁷ Градът и всичко, което е в него, ще бъдат обречени на Господа. Само блудницата Раав и всички, които са в къщата ѝ, да останат живи, защото тя скри пратениците, които изпратихме. ^18 (B)А вие се пазете от обреченото, да не би да пожелаете да вземете нещо от него и така да подхвърлите лагера на Израил на проклятие и да му причините беда. ¹⁹ Всичкото сребро и злато, медните и железните съдове да бъдат посветени на Господа. Те да се внесат в съкровищницата на Господа.“

^20 (C)И народът нададе боен вик. Затръбиха с тръбите и щом като народът чу тръбния глас, нададе силен боен вик. Стената се срути долу. Народът се изкачи в града, всеки напред и превзеха града. ²¹ И предадоха на проклятие всичко, което беше в града: мъже и жени, млади и стари, волове, дребен добитък и осли, всичко изтребиха с меч.

^29 (A)С вяра израилтяните преминаха като по суша Червено море, докато египтяните се издавиха, когато опитаха същото. ^30 (B)Благодарение на вярата паднаха стените на Йерихон, след като бяха обикаляни в продължение на седем дена. ^31 (C)Заради вярата си блудницата Раав не загина заедно с неверните, като прие с мир съгледвачите.

^32 (D)(E)И какво още да изброявам? Защото време няма да ми стигне да разказвам за Гедеон, Варак, Самсон и Йефтай, Давид, Самуил и за пророците, ^33 (F)които чрез вяра победиха царства, раздадоха справедливост, получиха обещания, затулиха устата на лъвове, ^34 (G)угасиха силата на огъня, избегнаха острието на меча, оздравяха от болести, проявиха храброст във война, обърнаха в бяг чужди войски. ^35 (H)Жени приемаха мъртвите си възкръснали, други пък бяха измъчвани, понеже не приеха да бъдат освободени, за да бъдат прославени при възкресението. ^36 (I)Други бяха подлагани на присмех и бичуване, а също – на окови и затвор. ^37 (J)С камъни бяха избивани, с трион рязани, на мъки подлагани^[a], умираха с меч заклани, скитаха се в овчи и кози кожи, търпяха лишения, оскърбявани и измъчвани. ^38 (K)Тези, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустини и планини, по пещери и земни пропасти. ³⁹ И всички тези, макар чрез вярата си да бяха признати от Бога, не получиха обещаното, ⁴⁰ тъй че те да не постигнат без нас небесно съвършенство, защото Бог беше предвидил за нас нещо по-добро.

Примерът на Иисус Христос

12 Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак от свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме, както и греха, който лесно ни оплита. Нека с търпение изминем предстоящия ни жизнен път ² с взор, отправен към Този, Който е начало и завършек на вярата – Иисус, Който заради наградата на радостта, която Му предстоеше, изтърпя разпъване на кръст, като презря позора и седна отдясно на Божия престол.