Revised Common Lectionary (Complementary)

¹⁰ „Казах си: в средата на живота си трябваше да сляза до портите на преизподнята. Бяха ми отнети останалите години живот. ^11 (A)Казах: няма да видя Господа, Господа в земята на живите, нито ще видя човек сред обитателите на земята. ¹² Жилището ми се вдигна и се премести като овчарски шатър. Живота си навих като платно, а Тъкачът ще го отреже от основата; денем и нощем аз чувствам, че се приближава краят ми. ^13 (B)Виках за помощ чак до сутринта, а Той трошеше костите ми като лъв; денем и нощем аз чувствам, че се приближава краят ми. ^14 (C)Писуках като лястовица и гуках като гълъб. Очите ми изнемогваха да гледат нагоре. В беда съм, Господи, застъпи се за мен! ¹⁵ Какво мога да кажа? Както ми бе казал, така и стори. Ще прекарам всичките си години с тъга в душата си.

^16 (D)Господи, чрез Твоите обещания живеят хората и у тях е животът на моя дух, затова излекувай ме и ми дай живот. ¹⁷ И ето за спасение ми е била голямата беда. Ти запази живота ми от смъртоносната опасност, защото загърби всичките ми грехове. ^18 (E)Тъй като не преизподнята ще те прослави, нито смъртта ще те възпее, не се надяват на Твоята вярност и онези, които са в гробовете; ¹⁹ живият, живият, той ще те прослави, както аз днес. Баща ще разказва на синове за Твоята вярност. ²⁰ Господ ще ме спаси и затова ще пеем и ще свирим в дома на Господа, докато сме живи.“

Завладяването на Гай

8 ^(A)Господ каза на Иисус: „Не се бой и не се ужасявай! Вземи със себе си целия боеспособен народ, стани и иди към Гай. Виж, предавам в ръцете ти царя на Гай – народа му, града му и земята му. ² Постъпи с Гай и царя му, както постъпи с Йерихон и с царя му, а плячката от него и добитъка му пленете за себе си. Постави засада срещу града откъм тила му.“

³ Така Иисус и всички боеспособни мъже станаха да отидат към Гай. Иисус избра тридесет хиляди силни и храбри мъже и ги изпрати през нощта. ⁴ Той им заповяда, като каза: „Вижте, поставете засада срещу града – до тила на града. Не се отдалечавайте твърде много от града и всички бъдете готови. ⁵ А аз и целият народ, който е с мене, ще се приближим към града. Когато гайските жители излязат срещу нас, както преди, ние ще побегнем пред тях. ⁶ Те ще се втурнат след нас и ще ги отдалечим от града, защото ще кажат: ‘Бягат пред нас, както преди.’ Така ние ще побегнем от тях. ⁷ Тогава вие станете от засадата и завладейте града. Господ, вашият Бог, ще го предаде в ръката ви. ⁸ След като превземете града, запалете го с огън. Направете това, както Господ заповяда. Ето давам ви заповед.“ ⁹ Тогава Иисус ги изпрати. Те отидоха на мястото за засада и се разположиха между Ветил и Гай, на запад от Гай. Иисус прекара онази нощ сред народа.

¹⁰ Рано сутринта Иисус стана и събра народа. Той тръгна за Гай заедно с Израилевите стареи, начело пред народа. ¹¹ Всичките боеспособни от народа, които бяха с него, тръгнаха и се приближиха, докато дойдоха до града откъм изток, а засадата беше на запад от града. ¹² Те се разположиха на лагер северно от Гай, така че между тях и Гай имаше долина. Иисус взе пет хиляди мъже и ги постави в засада между Ветил и Гай, на запад от града. ¹³ И хората разположиха целия лагер на север от града и ариергарда – западно от града. А Иисус отиде през онази нощ в долината. ¹⁴ Щом царят на Гай видя това, той и жителите на града побързаха да станат рано и излязоха да срещнат Израил за битка. Той и целият му народ бяха готови за схватка на определеното място с лице към равнината. Той не знаеше, че против него има засада в тила на града. ¹⁵ Тогава Иисус и всички израилтяни се престориха на разгромени пред тях и побягнаха към пустинята. ¹⁶ Всички хора, които бяха в града, бяха призовани да ги преследват. Те тръгнаха след Иисус и се отдалечиха от града. ¹⁷ В Гай и Ветил не беше останал никой, който да не беше излязъл след израилтяните. Те оставиха града отворен и преследваха израилтяните, и тръгнаха след тях.

¹⁸ Тогава Господ каза на Иисус: „Простри копието, което е в ръката ти, към Гай, понеже ще го предам в ръката ти.“ И Иисус простря копието, което беше в ръката му, към града. ¹⁹ Засадата стана бързо от мястото си и се втурна, когато той простря ръката си. Те влязоха в града и го превзеха. И побързаха да запалят града с огън. ²⁰ Когато жителите на Гай се обърнаха назад, видяха, че от града се издига дим нагоре към небето. Невъзможно беше да бягат – нито нататък, нито насам, защото народът, който бягаше към пустинята, се обърна срещу преследвачите си. ²¹ Когато Иисус и всички израилтяни видяха, че засадата превзе града и че от града се вдига дим, те се върнаха и започнаха да поразяват гайските жители. ²² Те бяха излезли от града, за да ги срещнат, така че се озоваха посред израилтяните, от които едни бяха от едната страна, а други – от другата. Те ги разбиха, така че Иисус не остави нито жив, нито избягал, ²³ освен царя на Гай, когото те хванаха жив и го доведоха при Иисус.

³ И тъй, за да не отслабвате и да не отпадате духом, помислете за Онзи, Който претърпя от грешниците такова поругание над Себе Си.

Полза от Божиите наказания

⁴ В борбата си против греха още не сте се съпротивлявали до кръв ^5 (A)и сте забравили увещанието, което е отправено към вас като към синове: „Сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, когато Той те изобличава. ^6 (B)Защото Господ поправя този, когото обича, и наказва всеки син, когото приема.“

⁷ Ако понасяте наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото има ли такъв син, когото баща му не наказва? ⁸ Ако пък останете без наказание, което всички са понесли, тогава сте незаконни деца, а не синове. ⁹ Освен това нашите бащи по плът са ни наказвали и ние сме ги почитали. Тогава не следва ли много повече да се покоряваме на Отеца на духовните сили, за да постигнем истински живот? ¹⁰ Защото те ни наказваха за кратко време, както сметнеха за добре; а Той ни наказва за наша полза, за да се приобщим към Неговата святост. ¹¹ Всяко наказание първоначално изглежда за страдание, а не за радост, но след това то принася плод на мира и на справедливостта за тези, които са възпитавани чрез него.

Наставления за мир и чистота

^12 (C)Затова укрепете изморените си ръце и разтрепераните си нозе ^13 (D)и направете прави пътеки за нозете си, за да не се повреди онова, което е куцо, а, напротив – да се излекува.