Revised Common Lectionary (Complementary)
23 то се обновява всяка сутрин. Велика е Твоята вярност!
24 (A)Господ е моят дял, казва душата ми,
и така, на Него ще се надявам.
25 Господ е добър към ония, които се надяват на Него, и към душата, която Го търси.
26 (B)Добре е на онзи, който търпеливо очаква спасение от Господа.
27 Добре е за човека, когато носи иго на младини.
28 Нека седи самотно и мълчи, защото Той го е възложил върху него.
29 Нека поставя устата си в праха, мислейки: „Може би още има надежда.“
30 (C)Нека подлага страната си на онзи, който го удря,
до пресита да приема хули,
31 понеже Господ не отхвърля за вечни времена.
32 (D)Въпреки че е пратил печал, Той и ще помилва според изобилната Си благост.
33 (E)Защото Той не оскърбява по желание на сърцето Си и не огорчава синовете човешки.
Песен за избавлението
30 (A)Псалом на Давид. Песен при освещаване на храма.
2 [a] Господи, ще Те възхваля, защото ме въздигна
и не остави враговете ми да тържествуват над мене.
3 Господи, Боже мой, виках към Тебе
и Ти ме изцели.
4 (B)Господи, Ти изведе душата ми от ада
и ме запази, за да не сляза в гроба.
5 (C)Пейте пред Господа, вие, които сте Негови,
прославяйте Неговото свято име.
6 (D)Защото гневът Му е за миг,
благоволението Му – за цял живот.
Вечер настъпва плач,
а сутрин – отново радост.
7 В своето благоденствие си казах:
„Няма да се поколебая никога.“
8 (E)Господи,
Ти беше ме поставил на здрава планина по благоволението Си.
Но Ти скри лицето Си и аз се смутих.
9 Към Тебе, Господи, тогава виках
и на своя Господ се помолих:
10 (F)„Каква полза от кръвта ми, когато сляза в гроба?
Ще Те слави ли пръстта?
Ще възвестява ли тя Твоята истина?
11 Чуй, Господи, и се смили над мене.
Господи, бъди ми помощник!“
12 (G)Ти превърна тъгата ми в ликуване,
сне от мене вретището и ме заобиколи с веселие.
13 Затова Те прославям и няма да замлъкна.
Господи, Боже мой, вечно ще Те славя!
7 та както във всичко се отличавате – във вяра и слово, в знание и всяко усърдие, а и в обичта си към нас, така да се отличите и в тази добродетел. 8 Не ви го казвам като заповед, а за да изпитам чрез усърдието на другите искреността на вашата любов. 9 (A)Защото вие знаете милостта на нашия Господ Иисус Христос, че Той, макар да е богат, осиромаша заради вас, за да се обогатите вие чрез Неговата бедност. 10 (B)И по следния въпрос си давам мнението: за вас е полезно, след като преди година започнахте не само да изпълнявате, но и да желаете това дело, 11 да го довършите сега. И както усърдието ви зависеше от желанието ви, така изпълнението му да бъде според възможностите ви. 12 Защото ако готовността е налице, човек се преценява по това, което има, а не по онова, което няма. 13 Аз не искам на другите да им е леко, а на вас да е трудно. Нека има равенство – 14 излишъкът ви сега да допълни техния недостиг, та и техният излишък да помогне на вашия недостиг, за да има равенство, 15 (C)както е писано: „Който е събрал много, не е имал излишък, и който – малко, не е имал недостиг.“
Излекуване на жената с кръвотечение и възкресяването на дъщерята на Яир
21 (A)И когато Иисус отново премина на другия бряг с лодка, при Него се събра много народ. А Той беше край езерото. 22 Тогава дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му 23 и Го помоли много, като казваше: „Дъщеричката ми е на умиране. Ела и положи ръце върху нея, за да оздравее и да бъде жива.“ 24 Иисус тръгна с него. Много народ Го последва и Го притискаха.
25 А една жена, която страдаше от кръвотечение дванадесет години 26 и беше претеглила от много лекари, беше изразходвала всичко, което имаше, но не беше извлякла полза, а дори състоянието ѝ се беше влошило, 27 (B)като чу за Иисус, дойде зад Него в множеството и се допря до дрехата Му, 28 защото си казваше: „Ако само се допра до дрехите Му, ще оздравея.“ 29 Кръвотечението ѝ престана незабавно и тя усети в тялото си, че е излекувана от страданието. 30 Иисус, като усети веднага, че от Него излезе сила, обърна се към народа и каза: „Кой се допря до дрехите Ми?“ 31 Но Неговите ученици Му казаха: „Ти виждаш, че народът се притиска към Тебе, а питаш: ‘Кой се допря до Мене’?“ 32 Но Той гледаше наоколо, за да види тази, която извърши това. 33 Жената пък, понеже знаеше какво стана с нея, треперейки от страх, дойде, падна пред Него и Му каза цялата истина. 34 А Той ѝ рече: „Дъще, твоята вяра те спаси. Иди си с мир и бъди излекувана от страданието си.“
35 Докато Той говореше, дойдоха хора от дома на началника на синагогата и казаха: „Дъщеря ти умря. Защо още затрудняваш Учителя?“ 36 Но Иисус, щом чу изречените думи, каза на началника на синагогата: „Не бой се, само вярвай!“ 37 И не позволи на никого да Го съпроводи освен на Петър, Яков и Йоан, брата на Яков. 38 Когато дойдоха в дома на началника на синагогата, Иисус видя смущение и хора, които плачеха и пищяха силно. 39 И Той влезе и им каза: „Защо се вайкате и плачете? Детето не е умряло, а спи.“ 40 Те започнаха да Му се присмиват, но Той отпрати всички и като взе със Себе Си бащата и майката на детето и придружаващите Го ученици, влезе при детето. 41 Тогава хвана детето за ръка и му каза: „Талита̀ кумѝ“, което означава: „Момиче, казвам ти, стани!“ 42 Момичето веднага стана и започна да ходи, понеже беше дванадесетгодишно. И всички се смаяха твърде много. 43 А Той строго им заповяда никой да не узнае за това и им каза да ѝ дадат да яде.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.