Revised Common Lectionary (Complementary)
Благодарствена песен за Божиите дарове
65 За първия певец. Псалом на Давид. Песен.
2 [a] Боже, ще Те възхваля в тишина на Сион
и пред Тебе ще изпълня обещанието си.
3 Ти изслушваш молитвата,
към Тебе прибягва всяка плът.
4 Грешни дела ме надвиха,
но Ти ще ги простиш.
5 Блажен е онзи, когото си избрал
и си приближил да живее в Твоите дворове.
Ще се наситим с благата на Твоя дом,
на святия Ти храм.
6 Ти си величествен в правосъдието, чуй ни,
Боже, Спасителю наш,
упование по всички земни краища
и на онези, които са далече по море,
7 (A)Ти укрепи планините със Своята сила
и си препасан с мощ,
8 (B)Ти укротяваш бушуването на моретата,
грохота на вълните им и бунтовете на народите!
9 И живеещите по всички краища на земята ще се уплашат от Твоите знамения.
Ти правиш да се радват от изтока до запада.
10 (C)Ти посещаваш земята и я напояваш,
даваш ѝ изобилно плодородие:
Божият поток винаги е пълен с вода;
Ти подготвяш посевите.
11 Ти напояваш богато браздите ѝ,
уравняваш буците ѝ,
правиш я мека с напоителен дъжд,
благославяш растителността.
12 (D)Увенчаваш годината на Своята доброта
и Твоите пътеки изобилстват с богатство.
13 (E)Капки се стичат по пасищата на пусти места
и хълмовете се опасват с радост;
14 (F)пасищата се обличат с овце
и долините се покриват с жита.
Всичко това възклицава и пее.
14 След това Господ каза на Мойсей: „Сърцето на фараона е така упорито, че той отказва да пусне народа. 15 Отиди рано сутринта при фараона. Когато той излезе при водата, ти застани на пътя му, при брега на река Нил. Вземи в ръка тоягата, която се беше превърнала в змия, 16 и му извести: ‘Господ, Бог на евреите, ме изпрати да ти кажа: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба в пустинята’; но ето досега ти не се вслуша. 17 Така говори Господ: ‘По това ще разбереш, че Аз съм Господ: Ето с тази тояга, която е в ръката ми, ще ударя по водата, която е в Нил, и тя ще се превърне в кръв. 18 Рибите в Нил ще измрат, реката ще се вмирише, и египтяните ще се гнусят да пият вода от Нил’.“
19 Тогава Господ каза на Мойсей: „Кажи на Аарон: ‘Вземи тоягата си и простри ръката си върху водите на египтяните: върху техните речни ръкави и канали, върху техните блата и всяка водна повърхност, за да се превърнат в кръв, и ще има кръв по цялата египетска земя, даже в дървените и каменните съдове’.“ 20 (A)Мойсей и Аарон направиха, както Господ заповяда. Аарон вдигна тоягата си и удари по водата на Нил пред очите на фараона и на служителите му, и всичката вода в Нил се превърна в кръв. 21 (B)Рибата в Нил измря и Нил засмърдя така, че египтяните не можеха да пият вода от Нил. Навсякъде в египетската земя имаше кръв. 22 Но и египетските влъхви извършиха същото с магиите си. Сърцето на фараона се оказа упорито и той не ги послуша, както предварително бе казал Господ. 23 Фараонът се завърна в своя дворец, без сърцето му да се трогне. 24 Всички египтяни копаха около Нил, за да намерят вода за пиене, защото не можеха да пият нилска вода.
Морска буря
13 И като задуха лек южен вятър, те помислиха, че са успели в намерението си, вдигнаха котва и заплаваха край брега на Крит. 14 Скоро обаче откъм острова се вдигна бурен вятър, наричан евроклидон[a]. 15 Корабът бе тъй грабнат, че не можеше да устои на вятъра, и ние се оставихме да ни носят вълните. 16 И понесени зад едно островче, наричано Клавда[b], едва можахме да удържим спасителната лодка. 17 След като я вдигнаха, използваха въжета, за да опашат кораба отдолу. А понеже се бояха да не заседнат при Сирта, свиха платната и тъй се носеха. 18 На другия ден бяхме силно тласкани от бурята и започнаха да изхвърлят товара. 19 А на третия ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности. 20 Но понеже доста дни не се виждаше нито слънце, нито звезди, а и бушуваше силна буря, вече изчезваше всяка надежда да се спасим.
21 (A)След като дълго време не бяха яли, Павел застана сред тях и каза: „Братя! Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Тогава щяхме да избегнем тези опасности и щети. 22 А сега ви съветвам да запазите спокойствие, защото никой от вас няма да загине, а само корабът. 23 (B)Нощес ми се яви ангел от Бога, на Когото принадлежа и на Когото служа, 24 и каза: ‘Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред императора. И ето Господ ти подари всички тези, които плават с тебе.’ 25 Затова, братя, запазете спокойствие, защото вярвам на Бога, че ще стане тъй, както ми бе речено. 26 Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.“
27 Когато вече четиринадесета нощ се носехме по Адриатическо море[c], към полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква земя. 28 Измериха дълбочината и откриха, че е двадесет разтега. Отидоха малко по-нататък, измериха пак и откриха петнадесет разтега. 29 И понеже се бояха да не се натъкнат на скалисти места, хвърлиха откъм кърмата четири котви и се молеха да съмне. 30 Но когато моряците под предлог, че ще спускат котва откъм носа, спуснаха спасителната лодка в морето и поискаха да избягат от кораба, 31 Павел каза на стотника и на войниците: „Ако те не останат на кораба, вие не можете да се спасите.“ 32 Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да падне в морето.
33 (C)Докато чакаха да се разсъмне, Павел прикани всички да си вземат нещо за ядене с думите: „Днес е четиринадесетият ден, откакто стоите гладни в очакване, без да сте хапнали. 34 (D)Затова ви моля да си хапнете нещо, това ще запази живота ви. Защото на нито един от вас и косъм няма да падне от главата.“ 35 Като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи го и започна да яде. 36 Тогава всички се успокоиха и също ядоха. 37 А общо на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души. 38 И като се нахраниха, изхвърлиха житото в морето, за да олекне корабът.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.