Revised Common Lectionary (Complementary)

Радостта от възхвалата на Бога

92 Псалом. Песен за съботния ден.

Царуване на израилските царе Амасия и Йеровоам

14 ^(A)Във втората година на Йоас, син на израилския цар Йоахаз, се възцари Амасия, син на юдейския цар Йоас. ² Той беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Йерусалим. Името на майка му беше Йехоядан от Йерусалим. ³ Той вършеше това, което беше угодно пред Господа, но не както баща му Давид. Той постъпваше точно както баща му Йоас беше правил. ⁴ Само че високите места не бяха премахнати и народът още принасяше жертви и кадеше там. ^5 (B)След като закрепи царската власт в ръцете си, той умъртви онези от служителите си, които бяха убили царя, неговия баща. ^6 (C)Но той не уби децата на убийците, защото така гласи заповедта на Господа, записана в книгата на Мойсеевия закон: „Бащите не трябва да бъдат наказвани със смърт заради децата и децата не трябва да бъдат наказвани със смърт заради бащите им. Но всеки трябва да се наказва със смърт за своите собствени грехове.“

^7 (D)Той разби Едом в Солната долина и повали десет хиляди мъже. Той превзе града Села в сражение и го наименува Йоктеил, както се казва и до днес.

⁸ Тогава Амасия изпрати пратеници до израилския цар Йоас, син на Йоахаз, син на Иуй, с тези думи: „Излез да премерим силите си.“ ⁹ Тогава израилският цар Йоас изпрати да кажат на юдейския цар Амасия: „Веднъж ливанският трън пратил да кажат на ливанския кедър: ‘Дай дъщеря си за жена на сина ми.’ Но диво животно, преминаващо през Ливан, стъпкало тръна. ¹⁰ Разбира се, ти порази Едом и се заблуждаваш. Радвай се на славата и стой у дома си. Защо си търсиш белята, така че и ти, и Юдея да паднете?“

¹¹ Но Амасия не послуша. Тогава израилският цар Йоас излезе и се срещнаха лице с лице, той и юдейският цар Амасия при Бет-Шемеш, който е в Юдея. ¹² Юдеите бяха напълно разгромени от израилтяните и всеки избяга в дома си. ¹³ израилският цар Йоас плени при Бет-Шемеш юдейския цар Амасия, син на Йоас, Охозиев син, и го доведе в Йерусалим, и направи пролом в йерусалимската стена от Ефремовите порти до ъгловите порти, дълъг четиристотин лакти. ¹⁴ И той взе всичкото злато, сребро и всичките съдове, каквито се намериха в Господния храми в царските съкровищници, взе и заложници и се върна в Самария.

Иисус Христос говори на народа с притчи

4 ^(A)(B)Иисус пак започна да поучава край езерото и около Него се събра много народ. Затова Той влезе и седна в една лодка в езерото, а целият народ беше на брега на езерото. ² Той ги поучаваше за много неща с притчи и в учението Си им казваше:

Притчата за сеяча

³ „Слушайте! Ето излезе сеяч да сее. ⁴ И случи се, когато сееше, едни семена паднаха край пътя. Но долетяха птици и ги изкълваха. ⁵ Други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст. Те скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. ^6 (C)А когато слънцето изгря, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен. ^7 (D)Други паднаха между тръни и тръните израснаха, заглушиха ги и те не дадоха плод. ⁸ А други паднаха на добра почва и дадоха плод, който поникна и порасна, и родиха: едно зърно – тридесет, друго – шестдесет, а трето – сто.“ ^9 (E)И рече: „Който има уши да слуша, нека слуша!“

¹⁰ А когато народът се разотиде, хората около Него и дванадесетте Го попитаха за смисъла на притчата. ¹¹ Той им отговори: „На вас е дадено да узнаете тайната на Божието царство, а на онези отвън всичко се дава в притчи, ^12 (F)така че с очи да гледат и да не виждат, с уши да слушат и да не разбират, за да не би да се обърнат и да им се простят греховете.“

^13 (G)Тогава им каза: „Тази притча вие не разбирате. А как тогава ще разберете всички притчи? ¹⁴ Сеячът сее словото. ¹⁵ Семената, попаднали край пътя, са онези, у които словото се сее; но щом като го чуят, Сатаната идва веднага и задига посятото в сърцата им слово. ¹⁶ Подобно и посетите на каменисто място са тези, които, щом като чуят словото, веднага с радост го приемат, ^17 (H)но нямат у себе си корен и са непостоянни; после, щом настъпят притеснение или гонение заради словото, веднага отпадат. ¹⁸ А посетите между тръни са тези, които слушат словото, ¹⁹ но светските грижи, измамното богатство и други желания заглушават словото и то не дава плод. ²⁰ А посетите на добра почва са онези, които слушат словото и го приемат, като принасят плод: един дава тридесет, друг – шестдесет, и трети – сто.“