Revised Common Lectionary (Complementary)
8 Яви ни Твоята милост, Господи, и ни дари Твоето спасение.
9 Да послушам, какво ще каже Господ Бог. Той ще изрече мир на Своя народ и на Своите избрани, но те да не паднат изново в безразсъдност.
10 (A)Тъй, Неговото спасение е близо до ония, които Му се боят, за да обитава слава в нашата земя.
11 Милост и истина ще се срещнат, правда и мир ще се целунат;
12 истината ще изникне из земята, и правдата ще надникне от небесата;
13 (A)Тогава въведоха Даниила при царя, и царят проговори и каза на Даниила: „ти ли си Даниил, един от пленените синове иудейски, които баща ми – царят – доведе от Иудея?
14 Слушал съм за тебе, че в тебе има Дух Божий, и светлина, и разум, и висока мъдрост се намира в тебе.
15 Ето, доведоха ми мъдреци и магьосници, за да прочетат това, що е написано, и да ми обяснят, какво значи то; но те не можаха да ми го обяснят.
16 А за тебе съм слушал, че можеш да обясняваш значението и да развързваш възли; и тъй, ако можеш да прочетеш това, що е написано, и ми обясниш, какво значи, ще бъдеш облечен в багреница, и на шията ти ще бъде златна верижка, и в царството ще бъдеш трети властник“.
17 Тогава Даниил отговори и рече на царя: „даровете ти нека останат у тебе, и почестите отдай другиму; а написаното ще прочета на царя и значението ще му обясня.
18 (B)Царю, Всевишният Бог бе дарувал на баща ти Навуходоносора царство, величие, чест и слава.
19 (C)Пред величието, що му бе дал Той, всички народи, племена и езици трепереха и му се бояха: когото си искаше, убиваше, и когото си искаше, оставяше го жив; когото си искаше, въздигаше, и когото си искаше, унижаваше.
20 (D)Но когато сърцето му се възгордя, и духът му се ожесточи до дързост, той биде свален от царския си престол и лишен от славата си,
21 (E)и биде отлъчен от синовете човешки, и сърцето му заприлича на зверско, и живя той с диви осли; храниха го с трева като вол, и тялото му се оросяваше от небесна роса, докле позна, че над човешкото царство владичествува Всевишният Бог и поставя над него, когото си иска.
22 И ти, негов сине, Валтасаре, не смири сърцето си, ако и да знаеше всичко това,
23 (F)а се въздигна против Господа Небесни, и съдовете от Дома Му ти донесоха, и ти и твоите велможи, твоите жени и наложници пихте от тях вино, и ти славеше боговете сребърни и златни, медни и железни, дървени и каменни, които нито виждат, нито слушат, нито разумяват; а Бога, в Чиито ръце е твоето дишане, и у Когото са всички твои пътища, ти не прослави.
24 Заради това са и проводени от Неготия ръчни пръсти и е начертано това писмо.
25 И ето, що е начертано: мене, мене, текел, упарсин.
26 Ето и значението на думите: мене – изброи Бог царството ти и му тури край;
27 (G)текел – претеглен си на къпоните и си намерен твърде лек;
28 перес – царството ти е разделено и е дадено на мидяни и перси“.
29 (H)Тогава по заповед на Валтасара облякоха Даниила в багреница и туриха на шията му златна верижка и го провъзгласиха трети властник в царството.
30 В тая съща нощ Валтасар, халдейският цар, биде убит,
31 (I)и Дарий Мидянин превзе царството, бидейки на шейсет и две години.
28 А как ви се струва? Един човек имаше двама сина; и отиде той при първия, та каза: чедо, иди днес работи на лозето ми.
29 Но тоя отговори и рече: не искам; а после се разкая и отиде.
30 И като дойде при другия, каза му същото. Тоя отговори и рече: ще ида, господарю, ала не отиде.
31 (A)Кой от двамата изпълни бащината воля? Отговарят Му: първият. Иисус им рече: истина ви казвам, че митарите и блудниците преварват ви в царството Божие;
32 (B)защото дойде при вас Иоан по пътя на праведността, и вие му не повярвахте, а митарите и блудниците му повярваха; вие пък, като видяхте това, не се разкаяхте отпосле, за да му повярвате.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.