Revised Common Lectionary (Complementary)
Псалом на Давида, когато бягаше от сина си Авесалома.
3 (A)Господи, колко се умножиха враговете ми! Мнозина въстават против мене;
2 мнозина казват за душата ми: за него спасение няма в Бога.
3 Но Ти, Господи, си щит пред мене, моя слава, и Ти въздигаш главата ми.
4 (B)С гласа си викам към Господа, и Той ме чува от светата Си планина.
5 Лягам, спя и ставам, защото Господ ме закриля.
6 Няма да се уплаша от десетки хиляди люде, които отвред са се опълчили против мене.
7 (C)Стани, Господи! спаси ме, Боже мой! защото Ти удряш по лицето всички мои врагове и трошиш зъбите на нечестивите.
8 (D)От Господа е спасението. Върху Твоя народ е Твоето благословение.
12 (A)„горко ономува, който зида град върху кръв и който гради крепост с неправда!“
13 Ето, не е ли от Господа Саваота това, дето народите се трудят за огъня, и племената се мъчат напразно?
14 (B)Защото земята ще се изпълни с познаване славата Господня, както водите изпълнят морето.
15 Горко на тебе, който поднасяш на ближния си питие, смесено с твоя злоба, и го опиваш, за да видиш срамотите му!
16 (C)Ти се пресити със срам вместо със слава; пий прочее и ти и показвай срамоти, – и към тебе ще се обърне чашата на десницата Господня и посрамата на твоята слава.
17 (D)Защото твоето злодейство на Ливан ще падне върху тебе, задето си изтребвал уплашени животни, задето си проливал човешка кръв, задето си опустошавал страната, града и всички живеещи в него.
18 (E)Каква полза от истукан, – направен от художник, – от тоя излят лъжеучител, макар ваятелят, правейки неми кумири, да се осланя на произведението си?
19 (F)Горко ономува, който казва на дървото: стани! и на безсловесния камък: събуди се! Ще научи ли той на нещо? Ето, той е обкован със злато и сребро; но дишане в него няма.
20 (G)А Господ е в светия Свой храм: нека мълчи цяла земя пред Неговото лице!
12 На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня;
13 и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини.
14 И рече ѝ Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха товаучениците Му.
20 Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен.
21 И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала.
22 Иисус им отговори и рече:
23 имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, – ще му се сбъдне, каквото и да каже.
24 (A)Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.