Revised Common Lectionary (Complementary)

⁷ И както сте богати с всякакви дарове — с вяра, със слово, с познание, със загриженост за всичко, с любовта, която научихте от нас, така да сте богати и с този дар — да бъдете милосърдни.

⁸ Не казвам това като заповед, а чрез загрижеността на другите изпитвам искреността на вашата любов. ⁹ Знаете благодатта, която нашият Господ Исус Христос прояви: въпреки че беше богат, той стана беден заради вас, за да станете вие богати чрез неговото обедняване.

¹⁰ Ето какво ви съветвам да направите и то е във ваш интерес. Миналата година вие бяхте не само първите, които искаха да дадат, но и първите, които дадоха. ¹¹ Завършете сега онова, което започнахте, и дайте от това, което имате, за да бъде делото ви равно на голямото ви желание за него. ¹² И ако сте готови да дадете, дарът ви ще бъде приет въз основа на това, което имате, а не на онова, което нямате. ¹³ Защото искаме да има равенство: не вие да сте затруднени, а другите — облекчени. ¹⁴ Сега вие имате много и можете да помогнете на другите да имат и те онова, от което се нуждаят, така че по-късно, когато те имат много, да ви помогнат във вашите нужди, за да има равенство. ¹⁵ Както казва Писанието:

Исус съживява мъртво момиче и излекува болна жена

(Мат. 9:18-26; Лк. 8:40-56)

²¹ Исус отново прекоси езерото и се върна на другия му бряг. Около него се насъбра огромна тълпа. ²² Дойде един от началниците на синагогата на име Яир. Като видя Исус, той падна в краката му ²³ и настоятелно започна да го моли: „Дъщеричката ми умира. Моля те, ела и положи ръцете си върху нея, за да оздравее и да живее!“

²⁴ И така, Исус тръгна с Яир. Огромна тълпа от хора го следваше и го притискаше отвсякъде.

²⁵ Сред множеството имаше една жена, която от дванадесет години кървеше. ²⁶ Тя беше изстрадала много при различни лечители, които се бяха опитали да й помогнат, беше похарчила всичките си пари без резултат и състоянието й все повече се влошаваше. ²⁷ Като чу за Исус, тя се приближи зад него в тълпата и докосна дрехата му, ²⁸ защото непрекъснато си повтаряше: „Ако само докосна дрехите му, ще оздравея.“ ²⁹ Щом го докосна, кървенето й спря и тя почувства, че тялото й е излекувано от страданието. ³⁰ Исус веднага усети, че от него излезе сила, и като се обърна към тълпата, попита: „Кой докосна дрехите ми?“

³¹ Учениците му казаха: „Виждаш колко хора се блъскат край теб и още питаш кой те е докоснал!“

³² Но Исус продължи да се оглежда, като търсеше да намери онази, която го беше докоснала. ³³ Тогава жената дойде и падна в краката му. Тя вече знаеше, че е излекувана и, треперейки от страх, му призна цялата истина. ³⁴ Исус й каза: „Дъще, вярата ти те излекува. Иди си в мир и повече няма да страдаш.“

³⁵ Той още говореше, когато от къщата на началника дойдоха пратеници и казаха на Яир: „Дъщеря ти умря. Не безпокой повече Учителя.“

³⁶ Но Исус дочу тези думи и му каза: „Не се страхувай! Само вярвай.“

³⁷ Исус не позволи на никого да го последва с изключение на Петър, Яков и брат му Йоан. ³⁸ Те отидоха в къщата на началника на синагогата и видяха голяма суматоха и много хора, които ридаеха и оплакваха момичето на висок глас. ³⁹ Исус влезе и им каза: „Защо е тази суматоха и плач? Детето не е мъртво, а е заспало.“ ⁴⁰ Хората му се присмяха. Исус накара всички да излязат, извика при себе си бащата и майката на детето, както и онези, които бяха с него, и влезе там, където беше то. ⁴¹ После взе ръката му и каза: „Талита, куми!“, което значи: „Момиченце, казвам ти: Стани!“ ⁴² Момиченцето веднага се изправи и започна да върви. (То беше на 12 години.) Родителите му и учениците на Исус бяха напълно изумени. ⁴³ Той строго им заръча да не казват на никого за това и им каза да дадат на детето нещо за ядене.