Revised Common Lectionary (Complementary)

6 Като Божии съработници ние също ви увещаваме да не позволите да се осуети Божията благодат, която получихте. ² Бог казва:

Чуй! Сега е това време. Виж! Сега е денят за спасение.

³ Ние се опитваме да не пречим на никого, за да не винят хората нашето служение. ⁴ Точно обратното: по всякакъв начин показваме, че сме Божии служители — като търпеливо понасяме беди, трудности и големи проблеми. ⁵ Показваме го, когато ни бичуват, хвърлят в затвори, бият при бунтове, когато изнемогваме от работа, прекарваме безсънни нощи и гладуваме. ⁶ Показваме го с чистотата на живота си, с познанията си, с търпението и добротата си, с даровете от Святия Дух, с искрената си любов, ⁷ като говорим истината и действаме чрез Божията сила. Живеейки праведно, ние се защитаваме от всичко. ⁸ Някои ни почитат, други ни позорят. Някои ни хулят, други ни възхваляват. Честни сме, а гледат на нас като на измамници; ⁹ въпреки че сме добре известни, ни считат за неизвестни; смятат ни за умиращи, но вижте — ние сме живи! Подлагат ни на страдание, но не ни убиват; ¹⁰ гледат на нас като на скърбящи, въпреки че ние винаги сме радостни; смятат ни за бедни, въпреки че правим богати много хора; мислят, че нямаме нищо, въпреки че притежаваме всичко.

¹¹ Коринтяни, говорихме ви напълно открито. Сърцата ни са широко отворени за вас. ¹² Не ние възпираме чувствата си на обич към вас: вие възпирате чувствата си на обич към нас. ¹³ Като на свои деца ви говоря — отворете сърцата си за нас, както ние отворихме сърцата си за вас.

Исус укротява буря

(Мат. 8:23-27; Лк. 8:22-25)

³⁵ Същия този ден вечерта Исус каза на учениците си: „Да отидем на отсрещния бряг.“ ³⁶ Те оставиха тълпата от хора и се качиха в лодката при Исус. С тях имаше още няколко лодки. ³⁷ Забушува силна буря, вълните се разбиваха в лодката и тя почти се напълни с вода. ³⁸ Исус спеше на кърмата, положил главата си на възглавница. Учениците му го събудиха и казаха: „Учителю, не те ли е грижа за нас? Ще загинем!“

³⁹ Исус стана, заповяда на вятъра да стихне и каза на езерото: „Тихо! Замълчи!“ Вятърът утихна и настъпи мъртва тишина.

⁴⁰ После Исус се обърна към учениците си и каза: „Защо се страхувате? Все още ли не вярвате?“

⁴¹ Но те бяха много изплашени и се питаха един друг: „Кой е този човек, че дори вятърът и езерото му се подчиняват?“