Revised Common Lectionary (Complementary)

⁶ Ние винаги имаме увереност, защото знаем, че докато живеем в телата си, сме далеч от Господа, ⁷ тъй като живеем въз основа на това, в което вярваме, а не на това, което виждаме. ⁸ Ето защо сме уверени и предпочитаме да напуснем земните си тела и да отидем да живеем с Господа. ⁹ Независимо дали живеем тук или там, имаме само едно желание, и то е да вършим онова, което му е угодно. ¹⁰ Всички трябва да се явим пред Христос, за да ни съди и всеки да получи заслуженото и за доброто, и за злото, което е извършил, докато е бил в земното си тяло.

Служението на помирението

¹¹ И понеже знаем какво е страх от Господа, ние убеждаваме хората да приемат истината. Бог ни познава напълно, но аз се надявам, че и вие също ни познавате така. ¹² Ние не се опитваме отново да се препоръчваме пред вас, а по-скоро ви даваме възможност да се гордеете с нас, за да имате отговор за онези, които се гордеят с онова, което се вижда, а не с онова, което е в сърцето. ¹³ Защото ако сме безумци, то е за Бога, и ако сме с ума си, то е за вас.

¹⁴ Христовата любов ни управлява, защото сме заключили, че ако един човек е умрял за всички хора, тогава всички са умрели. ¹⁵ А той умря за всички, за да може живите да не живеят вече за себе си, а за него, който умря и бе възкресен за тях.

¹⁶ Ето защо отсега нататък не оценяваме никого от човешка гледна точка. Въпреки че някога оценявахме Христос от човешка гледна точка, сега вече не го оценяваме така. ¹⁷ Затова, ако някой е в Христос, той е ново творение. Старото си отиде. Новото дойде!

Притча за семето

²⁶ После Исус каза: „Божието царство прилича на човек, който посява в земята семе. ²⁷ Семето започва да расте. Расте ден и нощ, независимо дали човек е буден или спи. То си расте, без той да знае как става това. ²⁸ Земята сама отглежда зърното — първо пониква стъблото, после изкласява и класът се налива. ²⁹ Щом зърното узрее, човекът веднага започва да жъне, защото е дошло време за прибиране на реколтата.“

Друга притча за Божието царство

(Мат. 13:31-32,34-35; Лк. 13:18-19)

³⁰ После той каза: „С какво да сравня Божието царство? С каква притча да го опиша? ³¹ То е като синапеното зрънце, което по време на сеенето е най-малкото от всички семена на земята. ³² Но веднъж засято, избуява и става най-голямото от всички градински растения — с големи клони, под чиято сянка небесните птици могат да свиват гнезда.“

³³ И с много подобни притчи Исус проповядваше словото и им казваше толкова, колкото можеха да разберат. ³⁴ Той винаги им говореше с притчи, но когато оставаше насаме с учениците си, им обясняваше всичко.