Revised Common Lectionary (Complementary)

4 А Божието обещание да влезем в неговата почивка все още остава, затова да внимаваме никой от вас да не го пропусне. ² Нали както на нас, така и на тях бе проповядвана Благата вест, но посланието, което чуха, не им помогна, защото когато го чуха, не го приеха с вяра. ³ А ние, които повярвахме, можем да влезем в тази почивка, както Бог каза:

Той каза това, въпреки че със сътворението на света бе свършил делото си. ⁴ Някъде в Писанията ето какво казва за седмия ден: „И в седмия ден Бог си почина от всичките си дела.“^{(B) 5} А на друго място в Писанията повтаря: „Никога няма да влязат в моята почивка.“^(C)

⁶ Някои все пак ще влязат там. Но тези, които първи чуха Благата вест, не влязоха поради неподчинението си. ⁷ Ето защо Бог отново определя ден, наричайки го „днес“, за който говори много години по-късно чрез Давид в цитирания по-горе откъс:

⁸ Ако Исус Навин^[a] ги беше завел в обещаната от Бога почивка, по-късно Бог не би говорил за друг ден. ⁹ Значи за Божия народ съботната почивка все още предстои. ¹⁰ Защото всеки, който влезе в Божията почивка, също си почива от своя труд, точно както Бог си почина от своя. ¹¹ Затова да направим всичко възможно да влезем в тази почивка и никой да не падне, следвайки същия пример на непокорство.

¹² Божието слово е живо и действено. То е по-остро от кама — врязва се дълбоко в нас чак до мястото, където се разделят душа и дух, стави и костен мозък; съди мислите и намеренията на сърцето ¹³ и няма нищо в цялото творение, което може да остане скрито от погледа му — всичко е голо и открито пред очите на Онзи, пред когото ще отговаряме.