Revised Common Lectionary (Complementary)

^6 (A)Тъй казва Господ, Цар на Израиля и негов Изкупител, Господ Саваот: Аз съм първият, и Аз съм последният; и освен Мене няма бог;

^7 (B)защото, кой е като Мене? Нека той разкаже, да разгласи и поред да Ми представи всичко от онова време, когато устроих древния народ, или нека разгласят онова, що настъпва и което ще бъде.

^8 (C)Не бойте се и не се плашете: нали отдавна ти възвестих и предсказах? И вие сте Мои свидетели. Има ли бог освен Мене? Не, друга твърдиня никаква не зная.

^12 (A)И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, та да живеем по плът;

^13 (B)защото, ако живеете по плът, ще умрете; но, ако чрез духа умъртвявате деянията на тялото, ще бъдете живи,

^14 (C)понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии;

^15 (D)защото вие не приехте духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче!

^16 (E)Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии.

^17 (F)Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим.

^18 (G)Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас.

^19 (H)Па и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии,

²⁰ защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори,

²¹ с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии.

²² Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега;

^23 (I)и не само те, но и ние сами, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение – изкупване на нашето тяло.

^24 (J)Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда?

²⁵ Кога пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.

²⁴ Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си;

²⁵ и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде;

²⁶ а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите.

²⁷ И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели?

²⁸ А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим?

²⁹ Но той рече: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото;

³⁰ оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми.

³⁶ Тогава Иисус остави народа и влезе вкъщи. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: разтълкувай ни притчата за плевелите на нивата.

³⁷ А Той им отговори и рече: сеячът на доброто семе е Син Човеческий;

³⁸ нивата е тоя свят; доброто семе, това са синовете на царството, а плевелите синовете на лукавия;

^39 (A)врагът пък, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жетварите са Ангелите.

⁴⁰ И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при свършека на тоя век:

⁴¹ ще изпрати Син Човеческий Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие,

⁴² и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби;

^43 (B)тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша!