Revised Common Lectionary (Complementary)

31 (По слав. 30). За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века; Избави ме според правдата Си.

² Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш; Бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.

³ Защото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.

⁴ Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото Ти си моя крепост.

⁵ В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господи Боже на истината.

¹⁹ Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, <И> която си показал {Еврейски: Изработил... за.} пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!

²⁰ Ще ги скриеш в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.

²¹ Благословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.

²² А в тревогата си аз бях рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.

²³ Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.

²⁴ Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.

24 Рече още на Моисея: Възкачете се към Господа, ти и Аарон, Надав и Авиуд, и седемдесет от Израилевите старейшини, и поклонете се от далеч;

² само Моисей ще се приближи при Господа, а те не ще се приближат, нито ще се възкачат людете с него.

³ Тогава Моисей дойде та каза на людете всичките думи на Господа и всичките му съдби; и всичките люде едногласно отговориха казвайки: Всичко, което е казал Господ, ще вършим.

⁴ И Моисей написа всичките Господни думи; и на утринта, като стана рано, издигна олтар под планината, гдето <изправи> и дванадесет стълба, според дванадесетте Израилеви племена.

⁵ И изпрати момци от израилтяните, та принесоха всеизгаряния и пожертвуваха Господу телци за примирителни жертви.

⁶ А Моисей взе половината от кръвта и тури я в паници, а с <другата> половина от кръвта поръси върху олтара.

⁷ После взе книгата на завета и я прочете, като слушаха людете; и те рекоха: Всичко, каквото е казал Господ, ще вършим, и ще бъдем послушни.

⁸ Тогава Моисей взе кръвта и поръси с нея върху людете, като казваше: Ето кръвта на завета, който Господ направи с вас според всички тия условия.

¹⁷ Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,

¹⁸ знаеш <Неговата воля>, и разсъждаваш между различни< мнения>, понеже се учиш от закона;

¹⁹ <ако> при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,

²⁰ наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,

²¹ тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

²² Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?

²³ Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?

²⁴ <Питам това>, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

²⁵ Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.

²⁶ И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

²⁷ и оня, който <остане> в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан <закон> и обрязване, но си престъпник на закона?

²⁸ Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;

²⁹ но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.