Revised Common Lectionary (Complementary)

131 (По слав. 130). Давидова песен на възкачванията. Господи, сърцето ми не се гордее, Нито се надигат очите ми, Нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене.

² Наистина аз укротих и успокоих душата си; Като отбито дете при майка си, <Така> душата ми е при мене като отбито дете.

³ Израилю, надей се на Господа От сега и до века.

26 В оня ден тая песен ще се изпее в Юдовата земя: Имаме укрепен град; Спасение ще тури Бог за стени и подпорки.

² Отворете портите, За да влезе праведният народ, който пази истината.

³ Ще опазиш в съвършен мир Непоколебимия ум, Защото на Тебе уповава.

⁴ Уповавайте на Господа винаги, Защото Господ Иеова е вечна канара:

⁵ Защото събаря живеещите на високо, Снишава високостоящия град, Снишава го дори до земята, Хвърля го дори в пръстта.

⁶ Ногата ще го потъпче - Нозете на сиромаха, стъпките на бедния.

²⁵ Счетох, обаче, за нужно да ви изпратя брата Епафродита, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите;

²⁶ понеже милееше за всички ви, и тъжеше, защото бяхте чули, че бил болен.

²⁷ И наистина той боледува близо до смърт; но Бог му показа милост, и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб.

²⁸ Затова и по-скоро го изпратих, та като го видите, да се зарадвате пак, и аз да бъда по-малко скръбен;

²⁹ Прочее, приемете го в Господа с пълна радост; и имайте такива на почит,

³⁰ понеже заради Христовото дело той дойде близо до смърт, като изложи живота си на опасност, за да допълни липсата на вашите услуги към мене.