Revised Common Lectionary (Complementary)
104 (По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4 Който правиш ангелите Си <силни като> ветровете. И слугите Си <като> огнения пламък;
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6 Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.
8 Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9 Положил си предел <на водите>, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10 <Ти си>, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11 Напояват всичките полски зверове; С <тях> дивите осли утоляват жаждата си;
12 При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.
13 <Ти си>, Който поиш планините от високите Си обиталища, <Тъй щото> от плода на Твоите дела се насища земята;
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16 Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19 Той е определил луната, за <да показва> времената; Слънцето знае <кога> да залязва.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи <животни>, Животни малки и големи.
26 Там плуват корабите; <Там е и> чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41:1.}, което си създал да играе в него.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, <и> те се насищат с блага,
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.
7 Преди да се замъчи, тя роди; Преди да дойдат болките й, освободи се и роди мъжко.
8 Кой е чул такова нещо? кой е видял такива? Родила ли би се една земя в един ден? Или родил ли би се един народ отведнъж? Но сионската <дъщеря> щом се замъчи роди чадата си.
9 Аз, Който довеждам до раждане, Не бих ли направил да роди? казва Господ; Аз, Който правя да раждат, Затворил ли бих <утробата>? казва твоят Бог.
10 Развеселете се с ерусалимската <дъщеря>, И радвайте се с нея, всички вие, които я обичате; Развеселете се с нея в радостта й, Всички вие, които скърбите за нея;
11 За да сучите и се наситите От съсците на утешенията й. За да се насучите и се насладите От изобилието на славата й.
12 Защото така казва Господ: Ето, ще простирам към нея мир като река, И славата на народите като прелял поток; Тогава ще се насучите, Ще бъдете носени на обятия, И ще бъдете галени на колена.
13 Както един, когото утешава майка му, Така Аз ще ви утеша; И ще се утешите в Ерусалим.
22 Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота <си>, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете.
23 Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото.
24 Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!
25 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
26 И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?
27 Разгледайте кремовете как растат; не се трудят нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.
28 И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече <ще облича> вас, маловери!
29 И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте;
30 защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.
31 Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави.
© 1995-2005 by Bibliata.com