Revised Common Lectionary (Complementary)
Бог – Съдия над всички
94 (A)Господи Боже, на Когото принадлежи отмъщението,
Боже, на Когото принадлежи отмъщението, възсияй.
2 (B)Издигни се Ти, Съдия на земята,
отдай на горделивите това, което им се пада.
3 (C)Господи, докога нечестивите,
докога нечестивите ще тържествуват?
4 (D)Те бъбрят, говорят надменно;
всички, които вършат беззаконие, се хвалят.
5 Те съкрушават народа Ти, Господи,
и притесняват наследството Ти;
6 убиват вдовицата и чужденеца,
умъртвяват сирачетата
7 (E)и казват: Господ няма да види,
нито ще обърне внимание Якововият Бог.
8 (F)Разсъдете вие, безумни между народа!
Вие, глупави, кога ще поумнеете? –
9 (G)Онзи, Който е поставил[a] ухото, не чува ли?
Който е създал окото, не вижда ли?
10 (H)Онзи, Който вразумява народите, Който учи човека на знание,
не изобличава ли?
11 (I)Господ знае, че човешките мисли са лъх.
12 (J)Блажен онзи човек, когото Ти, Господи, вразумяваш
и когото учиш от закона Си,
13 за да го успокояваш през дните на нещастието,
докато се изкопае ров за нечестивия.
14 (K)Защото Господ няма да отхвърли народа Си,
нито ще остави наследството Си;
15 понеже съдът пак ще се съобразява с[b] правдата
и всички, които са с прави сърца, ще я последват.
16 Кой ще стане за мене против злодеите,
кой ще застане с мене против онези, които вършат беззаконие?
17 (L)Ако не ми беше помогнал Господ,
душата ми без малко щеше да се пресели в мълчанието.
18 (M)Когато казах: Подхлъзва се кракът ми,
тогава, Господи, Твоята милост ме подпря.
19 Сред множеството грижи на сърцето ми
Твоите утешения веселят душата ми.
20 (N)Ще има ли нещо общо с Тебе седалището на беззаконието,
което е скроено да върши зло чрез закон?
21 (O)Те се опълчват против душата на праведния
и осъждат невинна кръв.
22 (P)Но Господ е високата моя кула,
моят Бог е канара, при която се крия.
23 (Q)Той ще обърне върху тях собственото им беззаконие
и ще ги отсече в нечестието им;
Господ, нашият Бог, ще ги отсече.
7 (A)А по онова време, за да се потвърди всяко дело по откупуване и размяна в Израил, ето какъв беше обичаят: човекът събуваше обувката си и я даваше на другия; и това служеше за свидетелство в Израил.
8 Затова сродникът, като каза на Вооз: Купи го ти за себе си, си събу обувката.
9 Тогава Вооз каза на старейшините и на целия народ: Днес сте свидетели, че купувам от Ноемин всичко, което беше на Елимелех, и всичко, което беше на Хелеон и Маалон.
10 (B)А също и моавката Рут, жената на Маалон, получих за жена, за да възстановя името на починалия над наследството му, за да не се изличи името на починалия изсред братята му и в града, в който е живял. Вие сте свидетели днес.
11 (C)И целият народ, който беше при портата, заедно със старейшините казаха: Свидетели сме. Господ да даде на жената, която влиза в дома ти, да е като Рахил и като Лия, двете, които са съградили Израилевия дом. Да станеш силен в Ефрат и да бъдеш известен във Витлеем;
12 (D)от потомството, което Господ ще ти даде от тази млада жена, нека домът ти бъде като дома на Фарес, когото Тамар роди на Юда.
Вооз и неговото потомство
13 (E)И така, Вооз взе Рут и тя му стана жена. Като влезе при нея, Господ ѝ даде да зачене и тя роди син.
14 (F)А жените казаха на Ноемин: Благословен Господ, Който днес не те остави без наследник; нека бъде прославено Името Му в Израил.
15 (G)Този син ще ти бъде обновление в живота и прехрана в старините ти; защото го роди снаха ти, която те обича, която е по-желана за теб от седем сина.
16 И Ноемин взе детето и го сложи в скута си, и се грижеше за него.
17 (H)И съседките му дадоха име, като казаха: Син се роди на Ноемин. И го нарекоха Овид. Той е баща на Есей, бащата на Давид.
18 (I)Ето родословието на Фарес: На Фарес се роди Есрон,
19 на Есрон се роди Арам, на Арам се роди Аминадав,
20 (J)на Аминадав се роди Наасон, на Наасон се роди Салмон,
21 на Салмон се роди Вооз, на Вооз се роди Овид,
22 (K)на Овид се роди Есей, а на Есей се роди Давид.
16 (A)И дойде в Назарет, където беше отгледан, и по обичая Си влезе в синагогата в събота и се изправи да чете.
17 Подадоха Му свитък от книгата на пророк Исая; и Той, като разгъна свитъка, намери мястото, където беше писано:
18 (B)„Духът на Господа е на Мене,
защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите;
пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците
и проглеждане на слепите,
да пусна на свобода угнетените,
19 да проглася благоприятната Господня година.“
20 И като сгъна свитъка, върна го на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.
21 Исус започна да им казва: Днес се изпълни това писание пред вас[a].
22 (C)И всички говореха добри неща[b] за Него, като се чудеха на благодатните думи, които излизаха от устата Му. И казваха: Този не е ли Йосифовият син?
23 (D)А Той им каза: Навярно ще Ми кажете тази поговорка: Лекарю, излекувай себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, направи го и тук, в Своето родно място.
24 (E)И пак каза: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в своята родина.
25 (F)А ви казвам наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя;
26 а при нито една от тях не беше пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска.
27 (G)Така също много прокажени имаше в Израил по времето на пророк Елисей; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.
28 Като чуха това всички, които бяха в синагогата, се изпълниха с гняв
29 и като станаха, изкараха Го вън от града и Го заведоха при пропастта на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.
30 (H)Но Той мина между тях и си отиде.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.