Revised Common Lectionary (Complementary)
Божията сила и благост
65 (A)За първия певец, Давидов псалом. Песен.
Теб чака хваление, Боже, в Сион;
и пред Тебе ще се изпълни оброкът.
2 Ти, Който слушаш молитва,
при Тебе ще идва всяка твар.
3 (B)Беззакония ме надвиха;
но престъпленията ни – Ти ще ги очистиш.
4 (C)Блажен човекът, когото избираш
и приемаш, за да живее в Твоите дворове;
ще се наситим от благата на Твоя дом,
на святия Ти храм.
5 (D)С ужасни неща ще ни отговаряш в правда,
Боже, Избавителю наш,
надеждо на всичките земни краища
и на онези, които са далеч по море –
6 (E)Ти, Който със силата Си утвърждаваш планините,
препасан с могъщество,
7 (F)Който правиш да утихва шумът на морето,
бученето на вълните му и размирието на племената.
8 Така и тези, които живеят по краищата на земята, се боят от Твоите знамения.
Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта;
9 (G)като посещаваш земята и я напояваш,
Ти я обогатяваш преизобилно.
Реките Божии са пълни с вода,
за да дадеш жито на народа Си,
защото така си приготвил земята;
10 като напояваш нейните бразди,
изравняваш буците ѝ;
като я размекваш с капките на дъжда,
благославяш поникналото от нея;
11 върху годината на благостта Си слагаш венец
и от следите Ти капе тлъстина.
12 Пасбищата на пустинята капят от изобилията си
и хълмовете се опасват с радост;
13 (H)ливадите се обличат със стада
и долините се покриват с жито;
възклицават, също и пеят.
13 (A)След това Господ каза на Моисей: Стани утре рано, застани пред фараона и му кажи: Така казва Господ, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи.
14 (B)Защото този път Аз изпращам всичките Си напасти върху тебе, върху служителите ти и върху народа ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене.
15 (C)Понеже сега можех да вдигна ръката Си и да поразя теб и народа ти с мор, и щяхте досега да бъдете изтребени от земята.
16 (D)Но Аз ви пожалих, за да покажа на тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят.
17 Още ли се надигаш срещу народа Ми и не ги пускаш?
18 Ето, утре около това време ще изпратя много тежък град, небивал в Египет, откакто се е основал до днес.
19 И така, сега прати да приберат бързо добитъка ти и всичко, което имаш по полето; защото градушката ще падне върху всеки човек и всяко животно, което се окаже на полето и няма да се прибере вкъщи; и те ще измрат.
20 И така, който от фараоновите служители се побоя от това, което Господ каза, прибра бързо вкъщи слугите и добитъка си;
21 а който не обърна внимание на казаното от Господа, остави слугите и добитъка си по полето.
22 (E)Тогава Господ каза на Моисей: Протегни ръката си към небето, за да удари град по цялата Египетска земя, по хората, по животните и по всяка трева на полето по цялата Египетска земя.
23 (F)Моисей простря жезъла си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се спускаше по земята; Господ изпрати градушка по Египетската земя.
24 Така имаше град и огън, размесен с града – град много тежък, небивал в цялата Египетска земя, откакто е заживял там народ.
25 (G)В цялата Египетска земя градушката изби всичко, което имаше по полето – и човек, и животно; градът очука и цялата трева по полето и изпочупи всички дървета по полето.
26 (H)Само в Гесенската земя, където бяха израилтяните, не удари град.
27 (I)Тогава фараонът изпрати да повикат Моисей и Аарон и им каза: Този път сгреших; Господ е праведен, а аз и народът ми сме нечестиви.
28 (J)Помолете се на Господа, защото ми додея от тези ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна и няма вече да останете.
29 (K)А Моисей му каза: Щом изляза от града, ще протегна ръцете си към Господа и гръмовете ще престанат, и няма да има вече градушка, за да познаеш, че светът е Господен.
30 (L)Обаче зная, че ти и служителите ти още няма да се уплашите от Господа Бога.
31 (M)(Ленът и ечемикът бяха съсипани, защото ечемикът беше на класове и ленът вързваше семе;
32 но пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни.)
33 (N)И така, Моисей излезе от двореца на фараона извън града и протегна ръцете си към Господа; и гръмовете и градушката престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята.
34 Но след като фараонът видя, че престанаха дъждът, градът и гръмотевиците, той пак съгреши и закорави сърцето си, той и служителите му.
35 (O)Сърцето на фараона се закорави и той не пусна израилтяните, както Господ беше говорил чрез Моисей.
Корабокрушението
39 И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тласнат кораба, ако е възможно.
40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха също и въжетата на кормилата, издигнаха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.
41 (A)Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.
42 И войниците се наговориха да се избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.
43 Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,
44 (B)а останалите да се спасяват – кой на дъски, кой пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.