Revised Common Lectionary (Complementary)
Божията сила и благост
65 (A)За първия певец, Давидов псалом. Песен.
Теб чака хваление, Боже, в Сион;
и пред Тебе ще се изпълни оброкът.
2 Ти, Който слушаш молитва,
при Тебе ще идва всяка твар.
3 (B)Беззакония ме надвиха;
но престъпленията ни – Ти ще ги очистиш.
4 (C)Блажен човекът, когото избираш
и приемаш, за да живее в Твоите дворове;
ще се наситим от благата на Твоя дом,
на святия Ти храм.
5 (D)С ужасни неща ще ни отговаряш в правда,
Боже, Избавителю наш,
надеждо на всичките земни краища
и на онези, които са далеч по море –
6 (E)Ти, Който със силата Си утвърждаваш планините,
препасан с могъщество,
7 (F)Който правиш да утихва шумът на морето,
бученето на вълните му и размирието на племената.
8 Така и тези, които живеят по краищата на земята, се боят от Твоите знамения.
Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта;
9 (G)като посещаваш земята и я напояваш,
Ти я обогатяваш преизобилно.
Реките Божии са пълни с вода,
за да дадеш жито на народа Си,
защото така си приготвил земята;
10 като напояваш нейните бразди,
изравняваш буците ѝ;
като я размекваш с капките на дъжда,
благославяш поникналото от нея;
11 върху годината на благостта Си слагаш венец
и от следите Ти капе тлъстина.
12 Пасбищата на пустинята капят от изобилията си
и хълмовете се опасват с радост;
13 (H)ливадите се обличат със стада
и долините се покриват с жито;
възклицават, също и пеят.
14 (A)След това Господ каза на Моисей: Сърцето на фараона се закорави дотолкова, че той отказва да пусне народа.
15 (B)Иди утре при фараона; ето, той излиза да отиде при водата; а ти застани при брега на Нил, за да го срещнеш, и вземи в ръката си жезъла, който се беше превърнал на змия.
16 (C)И му кажи: Господ, Бог на евреите, ме изпрати при теб и казва: Пусни народа Ми, за да Ми послужат в пустинята; но, ето, досега ти не послуша.
17 (D)Така казва Господ: По това ще познаеш, че Аз съм Господ; ето, с жезъла, който е в ръката ми, ще ударя върху водата, която е в Нил, и тя ще се превърне в кръв.
18 (E)Рибите, които са в Нил, ще измрат и реката ще се усмърди, и египтяните ще се гнусят да пият вода от нея.
19 (F)Тогава Господ заповяда на Моисей: Кажи на Аарон: Вземи жезъла си и протегни ръката си над египетските води, над реките им, над потоците им, над езерата им и над всичките им водни локви, за да станат на кръв; и по цялата Египетска земя ще има кръв, и в дървените, и в каменните съдове.
20 (G)Моисей и Аарон направиха, както Господ заповяда; и Аарон, като вдигна жезъла, удари цялата вода в Нил пред фараона и служителите му; и водата на Нил се превърна в кръв.
21 (H)И рибите, които бяха в Нил, измряха и реката се усмърдя, така че египтяните не можеха да пият вода от нея; и кръв се бе разляла по цялата Египетска земя.
22 (I)Но и египетските влъхви с магиите си направиха същото; затова сърцето на фараона се закорави и той не ги послуша, както беше казал Господ.
23 И фараонът се върна в своя дворец, без да вземе присърце и това.
24 А всички египтяни копаха около Нил, за да намерят вода за пиене, защото не можеха да пият речната вода.
Морската буря
13 И когато подухна южен вятър, като мислеха, че са постигнали целта си, те вдигнаха котвата и плаваха близо покрай Крит.
14 Но малко след това от острова се спусна бурен вятър, наречен евраквилон,
15 и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.
16 И като минахме на звет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да запазим лодката;
17 и когато я извадиха, употребяваха всякакви средства и препасваха кораба отдолу; и като се бояха да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.
18 И понеже бяхме в голяма беда поради бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.
19 И на третия ден те, със собствените си ръце, изхвърлиха корабното оборудване.
20 И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
21 А след дълго гладуване Павел застана между тях и каза: Господа, трябваше да ме слушате да не вдигаме котва от Крит, за да не ни постигнат тези повреди и щети.
22 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;
23 (A)защото ангел от Бога, на Когото аз принадлежа и на Когото служа, застана до мене тази нощ и каза:
24 (B)Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Цезаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе.
25 (C)Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.
26 (D)Но ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
27 А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.
28 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.
29 Затова, като се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задната част и чакаха да съмне.
30 И понеже моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили лодката в морето под предлог, че щели да пуснат котви откъм носа,
31 Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете да се избавите.
32 Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да се носи в морето.
33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, като казваше: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нищо.
34 (E)Затова ви моля да похапнете, защото това ще спомогне за вашето избавление; понеже на никого от вас нито косъм от главата няма да падне.
35 (F)И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички и разчупи, и започна да яде.
36 От това всички се ободриха и ядоха и те.
37 (G)А в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
38 След като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.