Revised Common Lectionary (Complementary)
Покаен псалом – изповед и опрощение
51 (A)За първия певец, псалом на Давид, когато пророк Натан дойде при него, след като той беше влязъл при Витсавее[a].
Смили се над мене, Боже, според милосърдието Си;
според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми.
2 (B)Измий ме съвършено от беззаконието ми
и ме очисти от греха ми.
3 (C)Защото престъплението си аз признавам
и грехът ми е винаги пред мене.
4 (D)Пред Тебе, само пред Тебе съгреших,
и пред Тебе сторих това зло;
признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш,
и да излезеш непорочен, когато съдиш.
5 (E)Ето, родих се в нечестие
и в грях ме зачена майка ми.
6 (F)Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека,
научи ме на мъдрост в скришното на сърцето ми.
7 (G)Поръси ме с исоп и ще бъда чист;
измий ме и ще стана по-бял от сняг.
8 (H)Дай ми да чуя радост и веселие,
за да се зарадват костите, които си строшил.
9 (I)Отвърни лицето Си от греховете ми и всичките ми беззакония изличи.
10 (J)Сърце чисто сътвори в мене, Боже,
и дух постоянен обновявай вътре в мене,
11 (K)да не ме отхвърлиш от присъствието Си,
нито да отнемеш от мене Святия Си Дух.
12 (L)Върни ми радостта на спасението Си;
и освобождаващият Дух нека ме подкрепи.
15 (A)Защото така казва Господ Йехова, Святият Израилев:
Чрез завръщане и почивка ще се избавите,
в безмълвие и увереност ще бъде силата ви;
но вие не искахте това;
16 а казахте: Не, а ще побегнем с коне;
затова ще бягате;
и: Ще яздим на бързи животни;
затова и онези, които ви гонят, ще бъдат бързи.
17 (B)Ще бягате – хиляда души под заплахата на един
или под заплахата на петима,
докато останете като оголено дърво на планински връх
и като знаме на хълм.
18 (C)Затова Господ ще чака, за да се смили над вас,
и по тази причина ще се превъзнесе, за да ви пожали;
защото Господ е Бог правосъдещ;
блажени всички, които Го чакат.
Вярващите и Божието обещание
4 (A)И така, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея.
2 (B)Защото на нас бе донесено едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини чрез вяра в онези, които го чуха.
3 (C)Затова ние, повярвалите, влизаме в тази почивка; както каза Бог:
„Така се заклех в гнева Си:
Те няма да влязат в Моята почивка“;
ако и да са били свършени делата Му още при създаването на света.
4 (D)Защото някъде си е говорил за самия ден така: „И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела“;
5 (E)а пък на това място:
„Няма да влязат в Моята почивка.“
6 (F)И така, понеже остава да влязат някои в нея, а на онези, на които по-рано се благовести, не са влезли поради неверието си,
7 (G)затова Той пак определя един ден, „днес“, като казва толкова време по-късно чрез Давид, както вече казахме:
„Днес, ако чуете Неговия глас,
не закоравявайте сърцата си.“
8 Защото ако Исус Навин беше им дал почивка, Бог не би говорил след това за друг ден.
9 (H)Следователно за Божия народ остава една съботна почивка.
10 Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.
11 (I)Затова нека се постараем да влезем в тази почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие.
12 (J)Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето.
13 (K)И няма създание, което да не е явно пред Бога; а всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред Когото има да отговаряме.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.