Old/New Testament
7 (A)Тогава Йероваал (който е Гедеон) стана рано и заедно с целия народ, който беше с него, разположиха стана си при извора Арод. А станът на мадиамците беше на север от тях, в долината до хълма Мория.
2 (B)И Господ каза на Гедеон: Народът, който е с теб, е твърде много. Не мога да предам мадиамците в ръката им, да не би да се възгордее Израил против Мен и да каже: Моята ръка ме избави.
3 (C)И така, сега иди, разгласи на всеослушание пред народа следното: Който се страхува и трепери, нека се върне и си отиде от Галаадската планина. И от народа се върнаха двадесет и две хиляди души и останаха десет хиляди.
4 Но Господ каза на Гедеон: Хората пак са много; заведи ги при водата и там ще ти ги пресея. За когото ти кажа: Този да отиде с тебе, той нека отиде с теб; а за когото ти кажа: Този да не идва с тебе, той нека да остане.
5 И Гедеон заведе народа при водата. Господ каза на Гедеон: Всеки, който пие с езика си от водата, както лочи куче, него да поставиш отделно, по същия начин отдели и всеки, който коленичи, за да пие.
6 Броят на тези, които лочиха, като поднесоха ръка до устата си, беше триста мъже; а останалият народ коленичиха, за да пият вода.
7 (D)Тогава Господ каза на Гедеон: Чрез тези триста мъже, които лочиха, ще ви избавя и ще предам мадиамците в ръката ти; а останалият народ нека си отиде, всеки у дома си.
8 И така, народът взе храна за път и тръбите си; и Гедеон изпрати всичките израилтяни, всеки в шатъра му, а тристата мъже задържа при себе си. А мадиамският стан беше под тях в долината.
9 (E)И същата нощ Господ му каза: Стани, слез в стана, защото го предадох в ръката ти.
10 Ако те е страх да слезеш сам, слез заедно със слугата си Фура в стана
11 (F)и ще чуеш какво си говорят; и след това ръцете ти ще укрепнат, за да нападнеш стана. И така, той слезе със слугата си Фура до най-външно разположените воини в стана.
12 (G)А мадиамците, амаличаните и всички източни жители бяха разпръснати в долината, многобройни като скакалци; и камилите им бяха безбройни като пясъка край морето.
13 След като Гедеон пристигна в стана, чу как един човек разказваше сън на другаря си: Сънувах един сън и видях пита от ечемичен хляб, която се търкаляше в мадиамския стан. Изтъркаля се до шатъра и го удари, а той падна; и го прекатури, така че шатърът се сгромоляса.
14 Другарят му отговори: Това не е нищо друго освен меча на Гедеон, Йоасовия син, израилтянина; Бог предаде в ръката му Мадиам и цялото ни множество.
15 И като чу Гедеон разказа на съня и тълкуването му, се поклони. И като се върна в Израилевия стан, каза: Станете, защото Господ ви предаде мадиамското множество.
16 Гедеон раздели тристата мъже на три дружини и даде тръби на всички също и празни водоноси с факли в тях.
17 И им каза: Гледайте мене. Каквото правя аз, правете и вие същото. Когато стигна до крайните части на стана, каквото направя аз, това направете и вие.
18 Когато засвиря с тръбата, аз и всички, които са с мене, тогава засвирете и вие с тръбите от всички страни около стана и извикайте: За Господа и за Гедеон!
19 И така, Гедеон и стоте мъже, които бяха с него, се приближиха до външната част на стана, около началото на средната стража, тъкмо когато бяха поставили часовоите; и засвириха с тръбите и строшиха водоносите, които държаха.
20 И трите дружини засвириха с тръбите и строшиха водоносите. Всички държаха факлите в левите си ръце, а тръбите в десните си ръце, за да свирят; и викаха: Меч Господен и Гедеонов!
21 (H)Докато всеки стоеше на място около стана, целият стан се разтича, като викаха и бягаха.
22 (I)Защото, когато израилтяните засвириха с тристата тръби, Господ обърна меча на всеки човек против ближния му в целия стан. И войската избяга до Ветасета към Зерерат, до околността на Авелмеола при Тават.
23 Тогава израилтяните от Нефталим, от Асир и от целия Манасия се събраха и преследваха Мадиам.
24 (J)И Гедеон прати вестоносци по цялата Ефремова хълмиста земя да кажат: Слезте против Мадиам и завземете пред тях бродовете на Йордан до Вет-вара. И така, всички Ефремови синове се събраха и завзеха бродовете на Йордан до Вет-вара.
25 (K)Хванаха двамата мадиамски началници Орив и Зив – Орив убиха при скалата Орив, а Зив убиха при лина Зив. И преследваха Мадиам. И донесоха главите на Орив и Зив на Гедеон отвъд Йордан.
8 (L)Тогава Ефремовите синове казаха на Гедеон: Защо направи това? Защо не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиам? И се караха разпалено с него.
2 А той им отговори: Какво съм извършил аз сега в сравнение с вас? Ефремовите баберки не са ли по-добри от Авиезеровия гроздобер?
3 (M)Във вашите ръце Бог предаде мадиамските началници Орив и Зив; а какво съм могъл аз да извърша в сравнение с вас? Тогава гневът им към него утихна, след като той каза това.
4 Когато Гедеон дойде при Йордан, той премина с тристата мъже, които бяха с него. Въпреки че бяха уморени, те продължиха преследването.
5 (N)Там Гедеон каза на жителите на Сокхот: Дайте няколко хляба на народа, който върви след мене, защото са изнемощели; аз гоня мадиамските царе Зевей и Салман.
6 (O)А сокхотските началници му казаха: Нима си заловил вече Зевей и Салман, за да дадем хляб на войската ти?
7 (P)А Гедеон отговори: Затова, когато Господ предадѐ Зевей и Салман в ръцете ни, тогава аз ще разкъсам месата ви с пустинни тръни и глогове.
8 (Q)Оттам отиде във Фануил и каза на жителите му същото; а фануилските мъже му отговориха, както бяха отговорили сокхотските мъже.
9 (R)А той каза на фануилските мъже: Когато се върна с мир, ще съборя тази кула.
10 (S)А Зевей и Салман бяха в Каркор заедно с войските си, около петнадесет хиляди души – само тези бяха оцелели от цялата войска на източните жители; защото сто и двадесет хиляди мъже, които си служеха с меч, бяха паднали в боя.
11 (T)Гедеон отиде при онези, които живееха в шатри на изток от Нова и Йогвея, и порази множеството, защото те не очакваха това нападение.
12 (U)А Зевей и Салман избягаха; но той ги преследва и ги хвана, и разби цялата им войска.
13 След това Гедеон, Йоасовият син, се върна от войната през възвишението на Херес.
14 И като хвана един момък от сокхотските мъже, разпита го и той му описа началниците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже.
15 (V)Тогава Гедеон отиде при сокхотските мъже и им каза: Ето Зевей и Салман, за които ми се подигравахте: Нима си заловил вече Зевей и Салман, за да дадем хляб на хората ти, че били изнемощели?
16 (W)И залови градските старейшини и събра пустинни тръни и глогове, и наказа с тях сокхотските мъже.
17 (X)Гедеон също събори и кулата на Фануил и изби градските мъже.
18 (Y)Тогава каза на Зевей и Салман: Какви бяха онези хора, които убихте в Тавор? А те отговориха: Какъвто си ти, такива бяха и те. Всичките изглеждаха като царски синове.
19 А Гедеон каза: Мои братя бяха, синовете на моята майка. Заклевам се в живота на Господа, ако ги бяхте оставили живи, аз не бих ви убил.
20 И каза на първородния си син Йетер: Стани, убий ги. Но младежът не изтегли меча си, защото се боеше, понеже беше още млад.
21 (Z)Тогава Зевей и Салман казаха: Стани ти и ни нападни; защото според човека е и силата му. И така, Гедеон стана, уби Зевей и Салман и взе украшенията с форма на полумесец, които бяха на вратовете на камилите им.
22 Тогава Израилевите мъже казаха на Гедеон: Владей над нас ти и синът ти, и внукът ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиам.
23 (AA)А Гедеон отговори: Нито аз ще владея над вас, нито синът ми ще владее над вас. Господ ще владее над вас.
24 (AB)Гедеон обаче добави: Едно нещо ще поискам от вас – дайте ми всички обиците от плячката си. (Защото неприятелите, понеже бяха исмаиляни, носеха златни обици.)
25 А те отговориха: Ще ги дадем. И като простряха една дреха на земята, всеки хвърляше обиците от плячката си.
26 И теглото на златните обици, които Гедеон си поиска, беше хиляда и седемстотин златни сикъла, освен украшенията с форма на полумесец, огърлиците и моравите дрехи, които бяха върху мадиамските царе, и освен златните вериги, които бяха на вратовете на камилите им.
27 (AC)От тях Гедеон направи ефод, който постави в града си, в Офра. Там целият Израил блудстваше след ефода; и той стана примка на Гедеон и дома му.
28 (AD)Така Мадиам беше покорен пред израилтяните и не повдигна повече глава. И земята беше спокойна четиридесет години в дните на Гедеон.
29 Тогава Йероваал, Йоасовият син, отиде и заживя в дома си.
30 (AE)Гедеон имаше седемдесет сина, родени на самия него, защото имаше много жени.
31 (AF)Също и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех.
32 (AG)И Гедеон, Йоасовият син, умря в дълбока старост и беше погребан в гроба на баща си Йоас, в Офра Авиезерова.
33 (AH)А когато Гедеон умря, израилтяните пак се обърнаха и блудстваха след ваалимите, поставиха си Ваалверит за бог.
34 (AI)И израилтяните не си спомниха за Господа, своя Бог, Който ги беше избавил от всичките им околни неприятели.
35 (AJ)Нито пък показаха благост към дома на Йероваал (Гедеон) в съответствие с всички добрини, които той беше сторил на Израил.
Призоваването на първите ученици
5 (A)А веднъж, когато множеството Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.
2 И видя две ладии, които стояха край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.
3 И като влезе в една от ладиите, която беше на Симон, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна и поучаваше множеството от лодката.
4 (B)След като престана да говори, каза на Симон: Оттегли лодката към дълбокото и хвърлете мрежите за улов.
5 А Симон отговори: Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме; но щом казваш, ще хвърля мрежите.
6 И като направиха това, уловиха твърде много риба, така че мрежите им се прокъсваха.
7 И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии – дотолкова, че щяха да потънат.
8 (C)А Симон Петър, като видя това, падна в краката[a] на Исус и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.
9 Понеже той и всички, които бяха с него, се смаяха от улова на рибите, които хванаха,
10 (D)също и Яков и Йоан, синове на Зеведей, които бяха Симонови съдружници. А Исус каза на Симон: Не бой се; отсега нататък ще ловиш човеци.
11 (E)И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.
Излекуването на прокажения
12 (F)И когато беше в един от градовете, ето, един човек, който целият беше прокажен, като видя Исус, падна на лицето си и Му се помоли с думите: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.
13 А Той простря ръка и се допря до него, и каза: Искам; бъди очистен. И веднага проказата го остави.
14 (G)И Той му заръча да не казва на никого за това: Но за свидетелство на тях иди и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си, както е заповядал Моисей.
15 (H)Но вестта за Него още повече се разнасяше; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.
16 (I)А Той се оттегляше в усамотени места и се молеше.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.