Old/New Testament
11 (A)Галаадецът Иефтай беше човек храбър; той беше син на блудница; Иефтай бе роден от Галаада.
2 (B)И жената на Галаада му роди синове. Когато пораснаха синовете на жената, те изпъдиха Иефтая, като му казаха: ти не си наследник в бащиния ни дом, защото си син на друга жена.
3 (C)Тогава Иефтай побягна от братята си и живя в земя Тов; и при Иефтая се събраха безделници и ходеха с него.
4 След няколко време амонитци излязоха на война против Израиля.
5 Във време на войната на амонитци с израилтяните дойдоха галаадските старейшини да вземат Иефтая от земя Тов,
6 и казаха на Иефтая: дойди, стани ни воевода, и ще се бием с амонитци.
7 Иефтай рече на галаадските старейшини: нали ме намразихте и изпъдихте из бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте в беда?
8 (D)Галаадските старейшини отговориха на Иефтая: затова дойдохме сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш с амонитци и да бъдеш у нас началник на всички жители галаадски.
9 И Иефтай рече на галаадските старейшини: ако ме върнете, за да се бия с амонитци, и Господ ми ги предаде, – ще остана ли у вас началник?
10 (E)Галаадските старейшини отговориха на Иефтая: Господ да бъде свидетел между нас, че ще сторим според думата ти!
11 (F)След това Иефтай отиде с галаадските старейшини, и народът го постави за свой началник и воевода, и Иефтай изрече в Масифа всички свои думи пред лицето на Господа.
12 (G)Иефтай изпрати пратеници при амонитския цар да кажат: какво искаш от мене, та си дошъл при мене да воюваш в земята ми?
13 (H)Амонитският цар каза на Иефтаевите пратеници: когато Израил идеше от Египет, завзе земята ми от Арнон до Иавок и Иордан; затова върни ми я смиром (и аз ще отстъпя).
14 (И върнаха се пратениците при Иефтая.) Иефтай още веднъж изпрати пратеници при амонитския цар
15 (I)да му кажат: тъй говори Иефтай: Израил не е завзимал земята Моавска и земята Амонитска;
16 защото, когато идеше из Египет, Израил отиде в пустинята при Червено море и дойде в Кадес;
17 (J)оттам Израил прати пратеници при едомския цар да кажат: „позволи ми да мина през земята ти“; но едомският цар не склони; и при моавския цар праща, но и той се не съгласи; затова Израил остана в Кадес.
18 (K)И тръгна през пустинята, заобиколи земята Едомска и земята Моавска, и дойде до източната граница на Моавската земя, и се разположи на стан отвъд Арнон; но не влиза в пределите Моавски, понеже Арнон е граница на Моав.
19 (L)И изпрати Израил пратеници при Сихона, цар аморейски, цар есевонски, комуто Израил каза: позволи ни да минем през твоята земя за нашето място.
20 Но Сихон се не съгласи да пропусне Израиля през пределите си, и събра Сихон целия си народ, разположи се на стан в Иаац и се удари с Израиля.
21 (M)И Господ, Бог Израилев, предаде Сихона и целия му народ в ръцете на Израиля, и той ги изби; и завладя Израил цялата земя на Аморея, който живееше в оная земя;
22 и те завладяха всички предели на Аморея от Арнон до Иавок и от пустинята до Иордан.
23 (N)И тъй, Господ, Бог Израилев, прогони Аморея пред народа Си Израиля, а ти искаш да я завладееш?
24 (O)Не владееш ли ти това, което ти е дал Хамос, твоят бог? И ние владеем всичко онова, което ни е дал за наследие Господ, Бог наш.
25 (P)Нима ти си по-добър от Валака, Сепфоров син, цар моавски? Карал ли се е той с Израиля или воювал ли е с тях?
26 Израил живее вече триста години в Есевон и в подчинените нему градове, в Ароер и в подчинените нему градове, и във всички градове, които са близо до Арнон; защо през това време не (ги) отнехте?
27 (Q)Аз не съм виновен пред тебе, и ти ми правиш зло, като си излязъл на война против мене. Господ Съдия да бъде съдия между синовете Израилеви и амонитци!
28 Но амонитският цар не послуша думите на Иефтая, които той прати до него.
29 (R)И върху Иефтая беше Дух Господен, и той премина Галаад и Манасия, премина Масифа Галаадска, и от Масифа Галаадска отиде при амонитци.
30 И даде Иефтай оброк на Господа, като каза: ако предадеш амонитци в ръцете ми,
31 то като се върна с мир от амонитци, каквото излезе насреща ми от вратата на дома ми, ще бъде за Господа, и ще го принеса всесъжение.
32 И отиде Иефтай при амонитци, за да се срази с тях, и Господ ги предаде в ръцете му;
33 (S)и им нанесе твърде голямо поражение, от Ароер до Минит, в двайсет града, и до Авел-Карамим, и се смириха амонитци пред синовете Израилеви.
34 (T)И дойде Иефтай в Масифа, в дома си, и ето, дъщеря му излиза насреща му с тимпани и хора: тя му беше едничка; той нямаше още ни син, ни дъщеря.
35 (U)Щом я видя, разкъса дрехата си и каза: ах, дъще моя! ти ме съсипа: и ти си между ония, които нарушиха покоя ми! Аз отворих (за тебе) устата си пред Господа и не мога да се отрека.
36 Тя му каза: татко! ти си отворил устата си пред Господа – прави с мене това, което са произнесли устата ти, щом като Господ е отмъстил чрез тебе на твоите врагове амонитци.
37 И каза на баща си: направи ми само ето що: пусни ме за два месеца; аз ще отида, ще се възкача на планините и ще оплача моминството си с моите дружки.
38 Той каза: иди. И я пусна за два месеца. Тя отиде с дружк ите си и оплак ва моминството си в планините.
39 След два месеца тя се върна при баща си, и той извърши над нея оброк а си, що даде, и тя не позна мъж. И стана обичай у Израиля,
40 щото всяка година дъщерите Израилеви да отиват и оплакват дъщерята на галаадеца Иефтая, четири дена всяка година.
12 (V)Ефремци се събраха, дойдоха в Севина и казаха на Иефтая: защо ти ходи да воюваш с амонитци, а нас не повика със себе си? Ние ще изгорим с огън дома ти заедно с тебе.
2 Иефтай им каза: аз и народът ми имахме с амонитци силна свада: аз ви виках, но вие не ме избавихте от ръцете им;
3 (W)като видях, че вие няма да ме избавите, изложих живота си на опасност и отидох против амонитци, и Господ ги предаде в ръцете ми; защо сте дошли сега да воювате с мене?
4 (X)Тогава Иефтай събра всички галаадски жители и се удари с ефремци, и жителите галаадски избиха ефремци, думайки: вие сте бежанци Ефремови, а Галаад е посред Ефрема и посред Манасия.
5 И галаадци завзеха брода през Иордан от ефремци, и когато някой от оцелелите ефремци кажеше: „позволете ми да премина“, жителите галаадски му казваха: не си ли ти ефремец? Той казваше: „не“.
6 (Y)Те му казваха: „речи шиболет“, а той казваше: „сиболет“, и не можеше иначе да изговори. Тогава те го взимаха и заколваха при брода през Иордан. И в това време от ефремци паднаха четирийсет и две хиляди.
7 Иефтай беше съдия над Израиля шест години, и умря галаадецът Иефтай, и биде погребан в един от галаадските градове.
8 (Z)След него беше съдия над Израиля Есевон от Витлеем.
9 Той имаше трийсет сина, и трийсет дъщери отпусна из дома (омъжени), а трийсет дъщери взе отвън за синовете си, и беше съдия над Израиля седем години.
10 Есевон умря и биде погребан във Витлеем.
11 След него беше съдия над Израиля завулонецът Елон и съди Израиля десет години.
12 (AA)И умря завулонецът Елоч и биде погребан в Айалон, в Завулоновата земя.
13 (AB)След него беше съдия над Израиля Авдон, син на пиратонеца Хилела.
14 (AC)Той имаше четирийсет сина и трийсет внука, които яздеха на седемдесет ослета; той съди Израиля осем години.
15 И умря Авдон, син на пиратонеца Хилела, и биде погребан в Пиратон, в земята Ефремова, в планината Амаликова.
6 (A)В съботата, първа след втория ден на Пасха, случи Му се да минава през посевите, и учениците Му късаха класове и, като ги стриваха с ръце, ядяха.
2 А някои от фарисеите им рекоха: защо вършите това, което не бива да се върши в събота?
3 (B)Иисус им отговори и рече: нима не сте чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него?
4 (C)Как влезе в Божия дом, взе хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен самите свещеници, и яде, и даде на ония, които бяха с него?
5 И рече им: Син Човеческий е господар и на съботата.
6 (D)Случи Му се и в друга събота да влезе в синагогата и да поучава. Там имаше един човек, комуто дясната ръка бе изсъхнала.
7 А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали ще го излекува в събота, за да намерят обвинение против Него.
8 Но Той знаеше помислите им и рече на човека с изсъхналата ръка: стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 Тогава Иисус им рече: ще ви попитам: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли, или зло? Да спаси ли една душа, или да погуби? Те мълчаха.
10 И като ги изгледа всички, рече на човека: протегни си ръката. Той така и направи; и ръката му стана здрава като другата.
11 А те от гняв излязоха вън от себе си и се сговориха помежду си, що биха сторили на Иисуса.
12 През ония дни Той възлезе на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 (E)А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванайсет, които и нарече апостоли:
14 Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Иакова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 Матея и Тома, Иакова Алфеев и Симона, наричан Зилот,
16 Иуда Иаковов и Иуда Искариот, който и стана предател.
17 (F)И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си;
18 бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха.
19 (G)И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички.
20 (H)И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие.
21 (I)Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 (J)Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески.
23 (K)Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.
24 Обаче, горко вам, богати, защото си получавате утехата.
25 (L)Горко вам, преситените сега, защото ще изгладнеете. Горко вам, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете.
26 (M)Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните бащи с лъжепророците.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.