Old/New Testament
4 Когато целият народ премина Иордан, Господ каза на Иисуса:
2 вземете си от народа дванайсет души, по един човек от коляно,
3 и дайте им заповед и кажете: вземете си оттука, изсред Иордан, дето са стояли неподвижно нозете на свещениците, дванайсет камъка, пренесете ги със себе си и ги турете на мястото, дето ще пренощувате тая нощ.
4 Иисус повика дванайсет души, които избра от синовете Израилеви, по един човек от коляно,
5 и им каза: идете пред ковчега на Господа, вашия Бог, сред Иордан и (вземете оттам и) турете всеки на рамото си по един камък, според броя на колената на синовете Израилеви,
6 за да бъдат у вас (завинаги) знак: кога ви попитат в по-сетнешно време синовете ви и кажат: „за какво са тия камъни у вас?“ –
7 (A)ще им кажете: „за спомен на това, че водата на Иордан се раздели пред ковчега на завета на Господа (Владетеля на цялата земя); когато той преминаваше Иордан, тогава водата иорданска се раздели“; по тоя начин тия камъни ще бъдат (у вас) за синовете Израилеви като паметник вовеки.
8 И синовете Израилеви сториха тъй, както заповяда Иисус: взеха дванайсет камъни от Иордан, както говори Господ на Иисуса, според броя на колената на синовете Израилеви, и ги пренесоха със себе си на нощувката и ги туриха там.
9 И (други) дванайсет камъка постави Иисус сред Иордан на мястото, дето стояха нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета (Господен). Те са там и до днес.
10 Свещениците, които носеха ковчега (на завета Господен), стояха сред Иордан, докле не бе свършено (от Иисуса) всичко, що Господ бе заповядал на Иисуса да каже на народа – тъй, както бе завещал Моисей на Иисуса; а в това време народът бързо преминаваше.
11 Когато целият народ премина (Иордан), тогава премина и ковчегът (на завета) Господен и свещениците пред народа;
12 (B)и Рувимовите синове и Гадовите синове, и полуколяното Манасиево преминаха, въоръжени пред синовете Израилеви, както им бе говорил Моисей.
13 До четирийсет хиляди въоръжени за бой преминаха пред Господа на Иерихонските равнини, за да се бият.
14 (C)В тоя ден Господ прослави Иисуса пред очите на цял Израил, и почнаха да се боят от него, както се бояха от Моисея, през всички дни на живота му.
15 И каза Господ на Иисуса, думайки:
16 Заповядай на свещениците, които носят ковчега на откровението, да излязат от Иордан.
17 Иисус заповяда на свещениците и каза: излезте от Иордан.
18 И когато свещениците, които носеха ковчега на завета Господен, излязоха от Иордан, и щом стъпалата на нозете им стъпиха на суша, водата на Иордан се спусна по своето място, потече, както вчера и завчера, над всичките си брегове.
19 (D)И народът излезе от Иордан в десетия ден на първия месец и се разположи на стан в Галгал, на изток от Иерихон.
20 И дванайсетте камъка, които бяха взели от Иордан, Иисус постави в Галгал
21 и каза на синовете Израилеви: кога в по-сетнешно време вашите синове попитат бащите си: „какво значат тия камъни?“
22 кажете на вашите синове: „Израил премина тоя Иордан по сухо“;
23 (E)защото Господ, Бог наш, изсуши водите на Иордан за вас, докле го преминахте, също тъй, както Господ, Бог ваш, направи с Червено море, което изсуши пред нас, докле го преминахме,
24 за да познаят всички народи по земята, че ръката Господня е силна, и да се боите от Господа, вашия Бог, през всички дни.
5 (F)Кога всички аморейски царе, които живееха отсам Иордан към морето, и всички ханаански царе, които са при морето, чуха, че Господ (Бог) изсуши водите на Иордан пред синовете Израилеви, докле те преминаваха, тогава им се сви сърцето, (те се ужасиха,) и не остана вече в тях дух против синовете Израилеви.
2 (G)В това време Господ каза на Иисуса: направи си остри (каменни) ножове и обрежи синовете Израилеви втори път.
3 Тогава Иисус си направи остри (каменни) ножове и обряза синовете Израилеви на местността (наречена) Хълм на обрезанието.
4 (H)Тази е причината, задето Иисус обряза (синовете Израилеви, които тогава се родиха по пътя, и които между излезлите из Египет не бяха тогава обрязани, всичките ги обряза Иисус): целият народ, който бе излязъл из Египет, от мъжки пол, всички способни за война умряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет;
5 всички излезли бяха обрязани, а всички, които се бяха родили в пустинята по пътя, след излизането из Египет, не бяха обрязани;
6 (I)защото синовете Израилеви четирийсет (и две) години ходиха по пустинята (затова и мнозина не бяха обрязани), докле измряха всички способни за война, които бяха излезли из Египет, които не послушаха гласа Господен и на които Господ се кле, че няма да видят земята, за която Господ с клетва бе обещал на отците им, да даде нам земята, дето тече мед и мляко,
7 а вместо тях въздигна синовете им. Тях обряза Иисус, понеже те не бяха обрязани; защото тях, (като родени) по пътя, не обрязваха.
8 Целият народ, след като бе обрязан, си остана на мястото в стана, докле оздравее.
9 (J)Тогава Господ рече на Иисуса: сега Аз снех от вас египетския позор. Поради това се и нарича онова място „Галгал“, дори и до днес.
10 (K)И стояха синовете Израилеви на стан в Галгал и направиха Пасха в равнините Иерихонски на четиринайсетия ден на месеца, вечерта;
11 (L)и на другия ден след Пасха почнаха да ядат от произведенията на тая земя безквасни хлябове и печени зърна в същия оня ден;
12 (M)а маната престана да пада на другия ден, след като почнаха да ядат от произведенията на земята; и нямаше вече мана у синовете Израилеви: през оная година те ядяха произведенията на Ханаанската земя.
13 (N)Когато Иисус се намираше близо до Иерихон, погледна и видя, и ето, пред него стои човек, с гол меч в ръка. Иисус се приближи до него и му каза: наш ли си, или от нашите неприятели?
14 (O)Той отговори: не; аз съм вожд на воинството Господне, сега дойдох (тук). Иисус падна ничком на земята, поклони се и му каза: какво ще заповяда господарят ми на своя раб?
15 (P)Вождът на воинството Господне каза Иисусу: събуй обущата от нозете си, понеже мястото, на което стоиш, е свето. Иисус тъй и направи.
16 А Иерихон беше укрепен и затворен от страх пред синовете Израилеви; никой не излизаше (от него) и никой не влизаше.
6 (Q)Тогава Господ рече на Иисуса: ето, Аз предавам в ръцете ти Иерихон и царя му и силните люде (в него):
2 обкръжете града вие всички, способни за война, и обикаляйте града веднъж (на ден); тъй правете шест дена;
3 и нека седем свещеника носят пред ковчега седем юбилейни тръби; а на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците да тръбят с тръбите;
4 щом затръби юбилейният рог, щом чуете тръбен звук, целият народ да се провикне с висок глас, и градската стена ще рухне до основи, и целият народ ще навлезе (в града, като се спусне) всеки от своето място.
5 И свика Иисус, син Навинов, свещениците (Израилеви) и им рече: носете ковчега на завета, а седем свещеника да носят седем юбилейни тръби пред ковчега Господен.
6 И рече (им да кажат) на народа: идете и обиколете града; а въоръжените нека вървят пред ковчега Господен.
7 Щом Иисус каза на народа, седемте свещеника, които носеха седемте юбилейни тръби пред Господа, тръгнаха и затръбиха (гръмогласно) с тръбите, и ковчегът на завета Господен вървеше след тях;
8 въоръжените пък вървяха пред свещениците, които тръбяха с тръбите; а които вървяха изотзад, следваха подир ковчега (на завета Господен), като тръбяха с тръбите през време на шествието.
9 На народа пък Иисус даде заповед и каза: не викайте и да се не чуе вашият глас, и да не излиза дума из устата ви до оня ден, докле ви не кажа: „викнете!“ и тогава ще викнете.
10 Тъй ковчегът (на завета) Господен тръгна около града и обиколи веднъж; и дойдоха в стана и пренощуваха в него.
11 (На другия ден) Иисус стана сутринта рано, и свещениците понесоха ковчега (на завета) Господен;
12 (R)и седемте свещеници, които носеха седемте юбилейни тръби, пред ковчега Господен, вървяха и тръбяха с тръбите; въоръжените пък вървяха пред тях; а които вървяха изотзад, следваха подир ковчега (на завета) Господен и, вървейки, тръбяха с тръбите.
13 Тъй и на другия ден обиколиха града веднъж и се върнаха в стана. Тъй правиха шест дена.
14 На седмия ден станаха рано, щом се сипна зора, и обиколиха по същия начин града седем пъти; само в тоя ден обиколиха града седем пъти.
15 Когато седмия път свещениците тръбяха с тръбите, Иисус каза на народа: викнете, понеже Господ ви предаде града!
16 (S)Градът ще бъде под заклятие, и всичко, що е в него, е за Господа (на силите); само блудницата Раав нека остане между живите, тя и всеки, който е в къщата ѝ; защото тя укри пратените, които пращахме;
17 (T)но вие се пазете от заклетото, за да не подпаднете и сами под заклятие, ако вземете нещо от заклетото, и за да не навлечете върху стана на синовете Израилеви заклятие и да му не причините бедствие;
18 (U)и всичкото сребро и злато, медни и железни съдове да бъдат светиня на Господа и да влязат в съкровищницата Господня.
19 (V)Народът извика, след като затръбиха с тръбите. Щом народът чу тръбния глас, всички (наедно) извикаха с висок (и силен) глас, и стените (градски) рухнаха до основи, и целият народ влезна в града, всеки от своето място, и превзеха града.
20 (W)И предадоха на заклятие всичко, що беше в града, – мъже и жени, млади и стари, волове, овци и осли, (всичко) с меч изтребиха.
21 (X)А на двамата момци, които бяха обгледвали земята, Иисус рече: идете в къщата на оная блудница и изведете оттам нея и всички, които са у нея, понеже вие ѝ се заклехте.
22 (Y)Тогава момците, които бяха обгледвали (града), отидоха (в къщата на жената) и изведоха (блудницата) Раав и баща ѝ, майка ѝ, братята ѝ и всички, които бяха у нея, и всичките ѝ роднини изведоха и ги туриха вън от израилския стан.
23 А градът и всичко, що беше в него, с огън изгориха; само среброто и златото, медните и железните съдове предадоха (за да се внесат за Господа) в съкровищницата на дома Господен.
24 (Z)Блудницата Раав пък и бащината ѝ челяд и всички, които бя ха у нея, Иисус остави живи, и тя живее между Израиля доднес, защото укри пратените, които Иисус праща да обгледат Иерихон.
25 (AA)В онова време Иисус се закле и каза: проклет да бъде пред Господа оня, който издигне и построи тоя град Иерихон; върху първородния си син той ще положи основите му и върху най-малкия си син ще постави портите му. (Тъй и направи Азан, родом от Ветил: той го основа върху първородния си син Авирона и върху най-малкия, спасен, постави портите му.)
26 И Господ беше с Иисуса, и славата му се разнасяше по цяла земя.
1 Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития,
2 (A)както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, –
3 то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле,
4 за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил.
5 (B)В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името ѝ – Елисавета.
6 И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни.
7 Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст.
8 Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога,
9 (C)по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади,
10 а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, –
11 тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник,
12 и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе.
13 А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан;
14 (D)и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му;
15 защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си;
16 и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог;
17 (E)и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.
18 И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.
19 Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това;
20 и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.