Read the New Testament in 24 Weeks

4 И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът?

² Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

³ Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".

⁴ А на този, който върши <дела>, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;

⁵ а на този, който не върши <дела>, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра <му> се вменява за правда.

⁶ Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: -

⁷ "Блажени ония, чиито беззакония са простени, Чиито грехове са покрити;

⁸ Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".

⁹ Прочее, това блаженство <само> за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени в правда".

¹⁰ то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.

¹¹ И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,

¹² и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,

¹³ Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.

¹⁴ Защото, ако са наследници тия, които <се облягат> на закона, то вярата е празна, и обещанието осуетено;

¹⁵ понеже законът докарва, <не обещание>, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.

¹⁶ Затова <наследството> е от вяра, за <да бъде> по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се <обляга> на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,

¹⁷ (както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

¹⁸ <Авраам>, надявайки се без <да има причина за> надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".

¹⁹ Без да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, <вземаше пред вид> и мъртвостта на Сарината утроба, -

²⁰ обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,

²¹ уверен, че това, което е обещал <Бог>, Той е силен да го изпълни.

²² Затова му се вмени за правда.

²³ Това пък, че му се вмени <за правда>, не се написа само за него,

²⁴ но и за нас, на които ще се вменява <за правда>, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ,

²⁵ Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.

5 И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос;

² посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава.

³ И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,

⁴ а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда.

⁵ А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.

⁶ Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите.

⁷ Защото едва ли ще се намери някой да умре <даже> за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия);

⁸ Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.

⁹ Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.

¹⁰ Защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече <сега>, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!

¹¹ И не само това, но и се хвалим в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение.

¹² Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха, -

¹³ (защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон;

¹⁴ при все това от Адама до Моисея смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия;

¹⁵ но дарбата не е такава каквото бе прегрешението; защото, ако поради прегрешението на единия измряха мнозината, то Божията благодат и дарбата чрез благодатта на един човек, Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината;

¹⁶ нито е дарбата, каквато <бе съдбата>, чрез съгрешението на един; защото съдбата <беше> от един <грях> за осъждане, а дарбата от много прегрешения за оправдание;

¹⁷ защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, <сиреч> правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос), -

¹⁸ и тъй, както чрез едно прегрешение <дойде> осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело <дойде> на всичките човеци оправданието, което докарва живот.

¹⁹ Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни.

²⁰ А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта;

²¹ така щото, както грехът бе царувал и докара смъртта, така да царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа нашия Господ.