Read the New Testament in 24 Weeks

3 Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;

² Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.

³ Понеже Той се удостои със слава <толкоз> по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от <почитта що има> къщата.

⁴ Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.

⁵ И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори <по-после;>

⁶ а Христос, като Син, <беше верен> над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.

⁷ Затова, както казва Светият Дух: - "Днес, ако чуете гласа му,

⁸ Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,

⁹ Гдето бащите ви <Ме> изкусиха, изпитаха <Ме>. И видяха делата Ми четиридесет години.

¹⁰ Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждават със сърцата си, Те не са познали Моите пътища;

¹¹ Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".

¹² Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;

¹³ но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

¹⁴ Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:

¹⁵ докато се казва: - "Днес, ако чуете гласа Му, Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението".

¹⁶ Защото кои, като чуха, <Го> преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?

¹⁷ А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?

¹⁸ На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?

¹⁹ И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.

4 И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал <до нея>.

² Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.

³ Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече <Бог: - >"Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"; ако и да са били свършени делата <Му> още при основаването на света.

⁴ Защото нейде си е говорил за самия <ден> така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";

⁵ а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка".

⁶ И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които от по-напред се благовести, не са влезли поради неверието {Или: Непокорството} си,

⁷ <затова> Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си".

⁸ Защото, ако Исус< Навиев> беше им дал почивка, <Бог> не би говорил след това за друг ден.

⁹ Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка {Виж. ст. 4.}.

¹⁰ Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.

¹¹ Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в <това, да дава> същия пример на неверие.

¹² Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.

¹³ И няма създание, което да не е явно пред <Бога;> но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.

¹⁴ И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до <най-високите> небеса, нека държим това, което сме изповядали.

¹⁵ Защото нямаме <такъв> първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а <имаме Един>, Който е бил във всичко изкушен като <нас>, но пак без грях.

¹⁶ Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, <която> да помага благовременно.

5 Защото всеки първосвещеник, като е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците,

² <такъв първосвещеник>, който може да състрадава с невежите и заблудилите, защото и сам той е обиколен с немощ,

³ и затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за людете, така и за себе си.

⁴ А <както> никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон,

⁵ така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а <Му я даде> Оня, Който <Му> е казал: "Ти си Мой Син. Аз днес Те родих";

⁶ както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков"

⁷ Тоя <Христос> в дните и плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си,

⁸ ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,

⁹ и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,

¹⁰ наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.

¹¹ Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане.

¹² Понеже докато вие трябваше <до сега>, според <изтеклото> време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.

¹³ Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец;

¹⁴ а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.