Read the New Testament in 24 Weeks

1 Бог Който при разни частични <съобщения>, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците,

² в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете,

³ Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши [чрез Себе Си] очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо,

⁴ и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното.

⁵ Защото, кому от ангелите е рекъл <Бог> някога: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; и пак: "Аз ще Му бъда Отец, и Той ще ми бъде Син"?

⁶ А когато пък въвежда Първородния във вселената, казва: - "И поклонете се Нему, всички Божии ангели".

⁷ И за ангелите казва: - "Който прави ангелите Си <силни като> ветрове, И служителите Си <като> огнен пламък";

⁸ А за Сина казва: - "Твоят престол, о Боже, е до вечни векове; И скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.

⁹ Възлюбил си правда, и намразил си беззаконие; За това, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя".

¹⁰ и пак: "В началото Ти, Господи, си основал земята, И дело на Твоите ръце е небето;

¹¹ Те ще изчезнат, а Ти пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха,

¹² И като одежда ще ги свиеш, И те ще бъдат изменени; Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

¹³ А кому от ангелите е рекъл някога: - "Седи отдясно Ми Докле положа враговете ти за твое подножие"?

¹⁴ Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?

2 Затова ние сме длъжни да внимаваме повече на туй, което сме чули, да не би да <го> изгубим някога.

² Защото, ако словото, изговорено чрез ангели, стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,

³ то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, от начало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха <го чули;>

⁴ като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си?

⁵ Защото не на ангели подчини той бъдещия свят, за който говорим;

⁶ но някой е засвидетелствувал нейде, като е казал: "Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш?

⁷ Ти си го направил <само> малко по-долен от ангелите, Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си;

⁸ Всичко си подчинил под нозете му". И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено.

⁹ Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.

¹⁰ Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение.

¹¹ Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя.

¹² казвайки: "Ще възвестявам името Ти на братята Си; Ще Те хваля всред събранието";

¹³ и пак: - "Аз на Него ще уповавам" и пак: - "Ето Аз и децата, които Ми е дал Бог".

¹⁴ И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно <на тях>, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола,

¹⁵ и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство.

¹⁶ (Защото, наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство).

¹⁷ Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете.

¹⁸ Понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.