M’Cheyne Bible Reading Plan
32 Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.
2 Учението ми ще капе като дъжд; Думата ми ще слезе като роса, Като тънък дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева.
3 Понеже ще провъзглася името на Господа, Отдайте величие на нашия Бог.
4 Той е Канара; делата му са съвършени, Защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; Справедлив и прав е Той.
5 Те се развратиха; Порокът им не подобава на Неговите чада; Те са поколение извратено и криво.
6 Така ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил.
7 Спомни си предишните дни, Смисли годините на много поколения; Попитай баща си, и той ще ти извести, - Старците си, и те ще ти кажат.
8 Когато Всевишният давеше наследство на народите, Когато разпръсна Адамовите потомци, Постави границите на племената Според числото на израилтяните.
9 Защото дял на Господа са Неговите люде, Яков е падащото Му Се с жребие наследство.
10 Намери го в пуста земя, Да! в пуста, дива и виеща; Огради го, настави го, Опази го като зеницата на окото Си.
11 Както орел разбутва гнездото си. Трепери над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги подема, и вдига ги на крилата си,
12 Така Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог.
13 Издигна го на високите места на света, И той яде произведенията на нивите; И кърми го с мед от камък И с масло от скала кременлива.
14 С краве масло и с овче мляко, С тлъстина от агнета И от овни васански и от козли, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино - кръв гроздова.
15 А Иесурун затлъстя и ритна; Затлъстял си, оголил си се, Надебелял си; Тогава забрави Бога, Който го създаде, И презря Канарата на спасението си.
16 С чужди богове Го раздразниха до ревнуване, С мерзости Го раздразниха до гняв.
17 Пожертвуваха на бесове, които не бяха Бог , На богове, които не бяха знаели, На нови богове наскоро въведени От които бащите ви не се бояха;
18 А ти не помисли за Канарата, Която те роди, И забрави Бога Създателя твой.
19 Видя Господ и огорчи се, Защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;
20 И рече: Ще скрия лицето Си от тях, Ще видя каква ще бъде сетнината им; Защото те са поколение развратено, Чада, в които няма вярност.
21 Те Ме раздразниха до ревнуване с онава, което не е Бог, С кумирите си Ме разгневиха; За това и Аз ще ги раздразня до ревнуване с ония, които не са люде, С народ несмислен ще ги разгневя.
22 Защото огън се накладе в гнева Ми, И ще пламне дори до най-дълбокия ад; Ще пояде земята с произведенията й, И ще изгори основите на планините.
23 Ще натрупам на тях зло; Всичките Си стрели ще изхвърля върху тях.
24 Ще изтлеят от глад, Ще бъдат изпоядени от възпалителна болест И от лют мор; Зверски зъби ще изпратя върху тях, И отрова от пълзящи по земята.
25 Извън нож а извътре ужас Ще погуби децата им, И младежа и девицата, Бозайниче и белокосия старец.
26 Рекох: Разпръснал бих ги, Изличил бих спомена им изсред човеците,
27 Ако не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумствуват противниците им И кажат: Мощната наша ръка Направи всичко това, а не Господ.
28 Защото те са народ неразбран, И няма в тях разум.
29 О да бяха мъдри, да разбират това, Да смисляха сетнината си!
30 Как би могъл един да прогони хиляда, И двама да обърнат в бяг десет хиляди, Ако канарата им не би ги предала, И Господ не би ги предал!
31 Защото тяхната канара не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят за това .
32 Понеже тяхната лоза е от содомската лоза И от гоморските ниви; Гроздето им е грозде отровно, Гроздовете им са горчиви;
33 Виното им е отрова змийска И мъчителна отрова аспидова.
34 Това не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?
35 На Мене принадлежи възмездието и въздаянието; Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близо е денят на погиването им, И приготвеното за тях наближава.
36 Защото Господ ще съди людете Си И ще пожали слугите Си, Когато види, че изчезна силата им, И че не остана никой, затворен или свободен*.
37 И ще рече: Где са боговете им, Канарата, на която уповаваха,
38 Които ядяха тлъстината на жертвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Та нека станат и ви помогнат Нека ви бъдат закрила.
39 Вижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми.
40 Защото дигам ръката Си към небето И казвам: Заклевам се във вечния Си живот.
41 Че, ако изостря лъскавия си меч И туря ръката Си на съдба, Ще въздам на враговете Си, И ще сторя възмездие на ненавистниците Си.
42 Ще упоя стрелите си с кръв, И мечът Ми ще яде меса С кръвта на убитите и на пленените, На чело с вражеските първенци.
43 Развеселете се, народи, с людете Му; Защото ще въздаде на противниците Си, И ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си.
44 И Моисей дойде, той и Исус Навиевият син, та изговори всичките думи на тая песен на всеослушание пред людете.
45 И като свърши Моисей да говори всички тия думи на целия Израил, рече им:
46 Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.
47 Защото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви, и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Иордан, за да я завладеете.
48 В същия ден Господ говори на Моисея, казвайки:
49 Възкачи се на тая аваримска планина, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Ерихон, и разгледай Ханаанската земя, който Аз давам на израилтяните за притежание;
50 и умри на планината, на който се възкачваш, и прибери се при людете си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при людете си;
51 защото не Ми се покорихте между израилтяните при водите на Мерива* Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте всред израилтяните.
52 За това, отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш, в земята, който давам на израилтяните.
121 Извърших правосъдие и правда, Да ме не предадеш на угнетителите ми;
122 Стани поръчител на слугата Си за добро; Не оставяй горделивите да ме угнетяват.
123 Очите ми чезнат за спасението Ти. И за Твоето праведно слово.
124 Постъпвай към слугата Си според милостта Си, И научи ме на повеленията Си.
125 Твой слуга съм аз; вразуми ме За да познавам Твоите свидетелства.
126 Време е да подействува Господ, Защото наруших закона Ти.
127 Понеже аз любя Твоите заповеди. Повече от злато, даже от чисто злато.
128 Понеже считам за прави всичките Твои правила относно всяко нещо, Затова мразя всеки лъжлив път.
129 Пе. Чудесни са твоите свидетелства; Затова душата ми ги пази.
130 Изясняването на Твоето слово просвещава, Вразумява простите.
131 Отворих широко устата си и пъхтях, Защото копнеех за твоите заповеди.
132 Обърни се към мене и смили се за мене, Както постъпваш към ония, които обичат Твоето име.
133 Оправяй стъпките ми в словото Си, И не оставяй да ме завладее никое беззаконие;
134 Избави ме от човешки насилия; Така ще държа Твоите правила.
135 Осияй с лицето Си върху слугата Си, И научи ме на повеленията Си.
136 Водни потоци текат из очите ми. Понеже не се спазва Твоя закон.
137 Цаде. Праведен си Ти Господи; Прави са и Твоите съдби.
138 Постановил си свидетелствата Си, С правда и превазходна вярност.
139 Моята ревност ме изяде, Защото противниците ми забравиха Твоите думи.
140 Твоето слово е добре пречистено, Затова слугата Ти го обича.
141 Скромен съм и презрян, Обаче не забравям Твоите правила.
142 Твоята правда е вечна правда; И законът Ти е истина.
143 Неволи и утеснения ме намериха; Обаче Твоите заповеди са моя наслада.
144 Твоите свидетелства са праведни до века; Вразуми ме, и ще живея.
59 Ето, ръката на Господа не се е скъсила та да не може да спаси, Нито ухото Му отъпяло та да не може да чува;
2 Но вашите беззакония са ви отлъчили от Бога ви, И вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да чува.
3 Защото ръцете ви са осквернени от кръв, И пръстите ви от беззаконие; Устните ви говорят лъжи; езикът ви мърмори нечестие.
4 Никой не изкарва праведна призовка и никой не съди по истината; Уповават на суета и говорят лъжи; Зачеват злоби и раждат беззаконие.
5 Мътят ехиднини яйца, И тъкат паяжина. Който яде от яйцата им умира; И ако се счупи някое, излиза ехидна,
6 Паяжината им няма да стане на дрехи, Нито ще се облекат от изработките си; Делата им са беззаконни дела, И насилственото действие е в ръцете им.
7 Нозете им тичат към злото, И бързат да пролеят невинна кръв; Размишленията им са беззаконни размишления; Опустошение и разорение има в пътищата им.
8 Те не знаят пътя на мира, И няма правосъдие в стъпките им; Сами си изкривиха пътищата; Никой, който ходи в тях, не знае мир.
9 Затова правосъдието е далеч от нас. И правдата не стига до нас; Чакаме светлина, а ето тъмнина, - Сияние, а ходим в мрак.
10 Пипаме стената като слепи, Пипаме като ония, които нямат очи; По пладне се препъваме като нощем; Всред яките сме като мъртви.
11 Всички ревем като мечки, и горчиво стенем като гълъби; Очакваме правосъдие, но няма, - Избавление, но е далеч от нас.
12 Защото се умножиха пред Тебе престъпленията ни, И греховете ни свидетелствуват против нас; Защото престъпленията ни са пред нас, А колкото за беззаконията ни, ние ги знаем.
13 Станахме престъпници и неверни към Господа, И отвърнахме се да не следваме нашия Бог; Говорихме насилствено и бунтовно; Заченахме и изговорихме из сърцето си лъжливи думи.
14 Затова правосъдието отстъпи назад И правдата стои далеч; Защото истината пада на площада, И правотата не може да влезе,
15 Да! истината я няма, И който се отклонява от злото става плячка; И Господ видя и стана Му неугодно, че нямаше правосъдие,
16 Видя, че нямаше човек, И почуди се, че нямаше посредник; Затова Неговата мишца издействува за него спасение, И правдата Му го подкрепи.
17 Той се облече с правда като с броня, И тури на главата си спасение за шлем; Облече и одеждите на възмездието за дреха, И загърна се с ревността като с мантия.
18 Според дължимите им възмездия, така ще отплати, Яростта, на противниците Си, възмездие на враговете Си; Ще даде възмездие на островите.
19 Така ще се убоят от името на Господа живеещите на запад, И от славата Му живеещите при изгрева на слънцето; Защото ще дойде като стремителен поток, Затласкан от Господното дихание;
20 А като Изкупител ще дойде в Сион И за ония от Якова, които се обръщат от престъпление, казва Господ.
21 А от Моя страна, ето Моят завет с тях, казва Господ: Духът Ми, който е на тебе, И словата Ми, които турих в устата ти, Не ще липсват от устата ти, Нито от устата на потомството ти, Нито от устата на тяхното потомство*. От сега и до века, казва Господ.
7 Не съдете, за да не бъдете съдени.
2 Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.
3 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?
4 Или как ще речеш на брата си: Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?
5 Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око.
6 Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат.
7 Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори,
8 защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.
9 Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък?
10 или, ако поиска риба, да му даде змия?
11 И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!
12 И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците.
13 Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.
14 Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.
15 Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.
16 От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?
17 Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.
18 Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове.
19 Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън.
20 И тъй, от плодовете им ще ги познаете.
21 Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца ми, Който е на небесата.
22 В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?
23 Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.
24 И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се уприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара;
25 и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.
26 И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се уприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък;
27 и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо.
28 И когато свърши Исус тия думи, народът се чудеше на учението Му;
29 защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници.