M’Cheyne Bible Reading Plan
31 След това Моисей, като изговори тия думи на целия Израил, прибави та им каза:
2 На сто и двадесет години съм аз днес; не мога вече да излизам и да влизам; и Господ ми е казал: Няма да преминеш тоя Иордан.
3 Господ твоят Бог Той ще върви пред тебе; Той ще изтреби тия народи от пред тебе, и ти ще ги завладееш; и Исус, той ще върви пред тебе, според както Господ говори.
4 И Господ ще им направи така както направи на аморейските царе Сион и Ог, и на земята им, които изтреби.
5 Господ ще ги предаде вам; и вие да им сторите според всичките заповеди, които съм ви заповядал.
6 Бъдете силни и дързостни, не бойте се нито да се страхувате от тях; защото Господ твоят Бог Той е, Който върви пред теме; не ще отстъпи от тебе нито ще те остави.
7 Тогава Моисей повика Исуса и му каза, пред целия Израил: Бъди силен и смел, защото ти ще въведеш тия люде в земята, за която Господ се е клел на бащите им, че ще им я даде, и ти ще им я разделиш за наследство.
8 Господ, Той е, Който ходи пред тебе, Той ще бъде с тебе; не ще отстъпи от тебе нито ще те остави; не бой се нито се страхувай.
9 А Моисей написа тоя закон и го предаде на свещениците, Левиевите потомци, които носеха ковчега за плочите на Господния завет, и на всичките Израилеви старейшини.
10 Моисей им заповяда, казвайки: В края на всяка седма година, в годината определена за опрощаването, в празника на скинопигията,
11 когато целия Израил се събира да се явява пред Господа твоя Бог на мястото, което Той избере, да прочиташ тоя закон пред целия Израил на всеослушание.
12 Събирай людете, мъжете, жените, децата и чужденеца, който е отвътре градовете ти, за да чуят и се научат, та да се боят от Господа вашия Бог, и да внимават да изпълняват всичките думи на тоя закон;
13 да чуят и чадата им, които не знаят, та да се научат да се боят от Господа вашия Бог до тогава, до когато живеете в земята, към която преминавате през Иордан, за да я завладеете.
14 Тогава Господ каза на Моисея: Ето, наближават дните ти да умреш; повикай Исуса, и представете се в шатъра за срещане, за да му дам поръчка. Моисей, прочее, отиде и Исус, и се представи в шатъра за срещане.
15 И Господ се яви в шатъра в облачен стълб; и облачният стълб застана до върха на шатъра.
16 И Господ рече на Моисея: Ето, ти ще заспиш с бащите си; а тия люде ще се подигнат да блудствуват след чуждите богове на земята, гдето отиват да се намират между тях, а ще оставят Мене, и ще престъпват завета, който направих с тях.
17 И в оня ден гневът на Ми ще пламне против тях, а Аз ще ги оставя и ще скрия лицето Си от тях; и ще бъдат разграбвани, и много злини и скърби ще ги постигнат; та ще кажат в оня ден; Не постигнаха ли ни тия злини понеже нашият Бог не е всред нас?
18 И в оня ден Аз непременно ще скрия от тях лицето Си поради всичките злини, които ще са сторили, като се обърнат към чужди богове.
19 И сега, напишете си тая песен и научете израилтяните на нея; турете я в устата им, тъй щото тая песен да Ми бъде за свидетелство против израилтяните.
20 Защото, като ги въведа в земята, за която съм се клел на бащите им, земя гдето текат мляко и мед, и те ядат и се наситят и затлъстеят, тогава ще се обърнат към чужди богове и ще им служат, а Мене ще отхвърлят с презрение и ще нарушават завета Ми.
21 И като ги постигнат много злини и Скърби, тая песен ще говори против тях като свидетел защото няма да се забрави от устата на потомството им; понеже Аз зная мислите, които те размишляват още сега, преди да съм се клел.
22 И тъй Моисей написа тая песен в същия ден, и научи израилтяните на нея.
23 А Господ заръча на Исуса Навиевия син, казвайки: Бъди силен и дързостен, защото ти ще въведеш израилтяните в земята, за която съм им се клел; и Аз ще бъда с тебе.
24 А когато Моисей написа на книга думите на тоя закон дори до край,
25 тогава Моисей заповяда на левитите, които носеха ковчега за плочите , на Господния завет, като каза:
26 Вземете тая книга на закона и турете я край ковчега за плочите на завета на Господа нашия Бог; и там ще бъде за свидетелство против тебе.
27 Защото аз зная непокорството ти и коравината на врата ти. Ето, догде съм още жив между вас днес, вие сте били непокорни Господу; а колко повече ще бъдете след като умра!
28 Съберете при мене всичките старейшини на племената си и първенците си, за да говоря тия думи на всеослушание и да призова небето и земята за свидетели против тях.
29 Понеже знам, че подир смъртта ми непременно ще се развратите и отклоните от пътя, за който ви заповядах; и в послешните дни злини ще ви застигнат, понеже ще вършите зло пред Господа и ще Го разгневите с делата на ръцете си.
30 Моисей, прочее, изговори до край, на всеослушание пред цялото Израилево общество, думите на тая песен: -
97 Мем. Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден ще се поучавам в него.
98 Твоите заповеди ме правят по-мъдър от неприятелите ми, Защото те са винаги с мене.
99 По-разумен съм от всичките си учители, Защото се поучавам от Твоите свидетелства.
100 По-разумен съм от старите, Защото опазих Твоите правила.
101 От всеки лош път въздържах нозете си. За да пазя Твоето слово.
102 От Твоите съдби не се отклоних, Защото Ти си ме научил.
103 Колко са сладки на вкуса ми Твоите думи! Да! по-сладки от мед в устата ми.
104 Чрез Твоите правила станах разумен; Затова мразя всеки лъжлив път.
105 Нун. Твоето слово е светилник на нозете ми, И виделина на пътеката ми.
106 Заклех се, и го потвърдих, Че ще държа праведните Твои съдби.
107 Много съм наскърбен; Господи, съживи ме според словото Си.
108 Приеми моля ти се, Господи, доброволните приноси на устата ми, И научи ме на съдбите Си.
109 Животът ми е постоянно в опасност; Но аз не забравих Твоя закон.
110 Нечестивите поставиха примка за мене; Но аз не се отклоних от Твоите правила.
111 Възприех Твоите свидетелства за свое наследство до века, Защото те са радост на сърцето ми.
112 Приклоних сърцето си за да върша повеленията Ти. Винаги и до край.
113 Самех. Намразих двоеумните, А Твоя закон възлюбих.
114 Ти си мой покров и мой щит: На Твоето слово се надявам.
115 Отдалечете се от мене, вие злодейци, Защото аз ще пазя заповедите на моя Бог.
116 Укрепявай ме според словото Си, за да живея; И да се не засрамя в надеждата си.
117 Дръж ме, и ще бъда в безопасност, И ще зачитам винаги Твоите повеления.
118 Ти си презрял всички, които се отклоняват от Твоите повеления, Защото суетна е измамата им.
119 Изхвърляш като шлак всичките нечестиви на земята; Затова възлюбих Твоите повеления.
120 Снагата ми настръхна поради страха ми от Тебе. И от съдбите Ти се уплаших.
58 Извикай силно, не се щади; Издигни гласа си като тръба Та изяви на людете Ми беззаконието им, И на Якововия дом греховете им.
2 При все това те Ме търсят всеки ден И желаят да учат пътищата Ми; Като народ, който е извършил правда; И не е оставил постановлението на своя Бог, Те искат от Мене праведни постановления, И желаят да се приближат при Бога.
3 Защо постихме, казват , а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш? Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия, И изисквате да ви се вършат всичките ви работи.
4 Ето, вие постите за да се препирате и карате, И за да биете нечестиво с песници; Днес не постите така Щото да се чуе горе гласът ви.
5 Такъв ли е постът, който Аз съм избрал, - Ден, в който трябваше човек да смирява душата си? Значи ли да навежда човек главата си като тръстика, И да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден угоден на Господа?
6 Не това ли е постът, който Аз съм избрал, - Да развързваш несправедливите окови, Да разслабваш връзките на ярема, Да пускаш на свобода угнетените, И да счупваш всеки хомот?
7 Не е ли да разделяш хляба си с гладния, И да въведеш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го обличаш, И да се не криеш от своите еднокръвни?
8 Тогава твоята светлина ще изгрее като зората, И здравето ти скоро ще процъфне; Правдата ти ще върви пред тебе, И славата Господна ще ти бъде задна стража.
9 Тогава ще зовеш, и Господ ще отговаря! Ще извикаш, и Той ще рече Ето Ме! Ако махнеш насред себе си хомота. Соченето с пръст и нечестивите думи,
10 Ако даруваш на гладния желаното от душата ти, И насищаш наскърбената душа, Тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината, И мракът ти ще бъде като пладне;
11 Господ ще те води всякога, Ще насища душата ти в бездъждие, И ще дава сила на костите ти; И ти ще бъдеш като напоявана градина, И като воден извор, чиито води не пресъхват.
12 И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места: Ще възстановиш основите на на много поколения; И ще те нарекат Поправител на развалините, Възобновител на места* за население.
13 Ако отдръпнеш ногата си в събота, За да не вършиш своята воля в светия Ми ден, И наречеш събота наслада, света на Господа, почитаема, И Го почиташ като не следваш в нея своите си пътища, И не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи,
14 Тогава ще се наслаждаваш в Господа: И Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята, И ще те храня в наследството на баща ти Якова; Защото устата Господни изговориха това.
6 Внимавайте да не вършите делата на правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си, Който е на небесата.
2 И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
3 А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти;
4 за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].
5 И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
6 А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].
7 А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене.
8 И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.
9 А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!
10 да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята;
11 Дай ни днес ежедневния хляб;
12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници;
13 и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин].
14 Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.
15 Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.
16 А когато постите, не бивайте унили, като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
17 А ти, когато постиш, помажи главата си и омий лицето си,
18 за да те не виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].
19 Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.
20 Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат;
21 защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.
22 Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено;
23 но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!
24 Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.
25 Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?
26 Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?
27 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
28 И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят; нито предат;
29 но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.
30 Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци?
31 И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?
32 (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.
33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
34 Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.