M’Cheyne Bible Reading Plan
29 Ето думите на завета, който Господ заповяда на Моисея да направи с израилтяните в Моавската земя, освен завета, който направи с тях в Хорив.
2 Моисей повика целия Израил и им каза: Вие видяхте всичко що направи Господ пред очите ви в Египетската земя, на Фараона и на всичките му слуги, и на цялата му земя;
3 големите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и ония големи чудеса;
4 но до тоя ден Господ не ви даде сърце за да разбирате, очи за да виждате и уши за да слушате.
5 А Аз ви дадох за четиридесет години по пустинята, през което време дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ни на един от вас не овехтяха на ногата ти,
6 хляб не ядохте, и вино и спиртни пития не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ вашият Бог.
7 И когато дойдохте на това място есевонският цар Сион и васанският цар Ог излезе против нас на бой; а ние ги поразихме,
8 завладяхме земята им, и я дадохме за наследство на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе.
9 Пазете, прочее, думите на тоя завет и изпълнявайте ги, за да успявате във всичко що правите.
10 Днес вие всички стоите пред Господа вашия Бог, - началниците на племената ви, старейшините ви, надзирателите ви, всичките Израилеви мъже,
11 чадата ви, жените и чужденецът, който е всред стана ти, от дървосечеца ти до водоносеца ти, -
12 за да встъпиш в завета на Господа твоя Бог и в клетвата, която Господ твоят Бог прави днес с тебе,
13 за да те утвърди днес на Свои люде, и Той да ти бъде Бог, според както ти е рекъл и както се е клел на бащите ти, на Авраама, на Исаака и на Якова.
14 И аз не правя тоя завет и тая клетва само с вас,
15 но както с ония, които днес стоят тук с нас пред Господа нашия Бог, така и с ония, които днес не са тук с нас;
16 (защото вие знаехте как живяхме в Египетската земя, и как минахме всред народите през които пропътувахме;
17 и видяхме мерзостите им, и дървените им и каменни, сребърни и златни кумири, които са между тях);
18 тъй щото да няма между вас мъж или жена, семейство или племе, чието сърце да се отклонява днес от Господа нашия Бог, за да иде да служи на боговете на ония народи; тъй щото да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин,
19 та, когато чуе думите на тая клетва, да ласкае себе си в сърцето си и да рече: Аз ще имам мир, ако и да ходя с упорито сърце и притурям пиянство на жаждата.
20 Бог няма да се умилостиви на него, но изведнъж гневът на Господа и ревността Му ще пламнат против тоя човек; и всяка проклетия, която е написана в тая книга, ще падне на него, и Господ ще изличи името му под небето.
21 Господ ще го отдели от всичките Израилеви племена за погибел, според всичките проклетии на завета написан в тая книга на закона.
22 А идещото поколение, чадата ви, които ще настанат подир вас, и чужденецът, който дойде от далечна земя, когато видят язвите нанесени на оная земя и болестите, с които Господ я е направил да боледува, ще кажат:
23 Цялата земя е изгорена със сяра и със сол, та нито се сее нито произраства, и никаква трева не никне на нея, както при съсипването на Содом и Гомор, на Адам и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и в яростта Си.
24 Всичките, народи ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя? Що значи яростта на тоя голям гняв?
25 Тогава ще им думат: Защото оставиха завета на Господа Бога на бащите си, който Той направи с тях, когато ги изведе из Египетската земя,
26 и отидоха та служиха на други богове и им се поклониха, богове, които не знаеха, и които Той не бе им дал, -
27 за това пламна яростта на Господа против тая земя, за да докара на нея всичките проклетии, които са написани в тая книга.
28 И Господ ги изкорени от земята им с гняв, с ярост и с голямо негодувание, и ги хвърли в друга земя където са днес.
29 Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон.
49 Заин. Помни словото към слугата Си, На което си ме направил да уповавам.
50 Това е моята утеха в скръбта ми, Че словото Ти ме съживи.
51 Горделивите ми се подсмиваха много; Но аз не се отклоних от Твоя закон.
52 Спомних си, Господи, за Твоите от старо време съдби, И се утеших.
53 Горещо негодувание ме обзе по причина на нечестивите, Които оставят Твоя закон.
54 Твоите повеления ми станаха песен В дома гдето странствувам.
55 Нощем си спомням Твоето име, Господи, И опазих закона Ти.
56 Това е моето хваление, Че опазих твоите правила.
57 Хат. Господи, Ти си мой дял: Обещах се, че ще пазя Твоите думи.
58 Потърсих благоволението Ти от все сърце; Смили се за мене според словото Си.
59 Размислих върху пътищата си, И обърнах нозете си към Твоите свидетелства.
60 Побързах, и не се забавих. Да опазя Твоите заповеди.
61 Връзките на нечестивите ме обвиха; Но аз не забравих Твоя закон.
62 По среднощ ставам за да Те славя За Твоите справедливи съдби.
63 Аз съм другар на всички, които Ти се боят, И на ония, които пазят Твоите правила.
64 Господи, земята е пълна с Твоята милост; Научи ме на Твоите повеления.
65 Тет. Господи, Ти си сторил добро на слугата Си Според словото Си.
66 Научи ме на добро разсъждение и знание, Защото аз повярвах Твоите заповеди.
67 Преди да бях наскърбен аз заблуждавах; Но сега държа Твоето слово.
68 Ти си благ и правиш добро; Научи ме на Твоите повеления.
69 Горделивите изковаха лъжа против мене; Но аз от все сърце ще пазя Твоите правила.
70 Тяхното сърце надебеля, като лой; Но аз се наслаждавам в закона Ти.
71 Добре ми стана, че бях наскърбен, За да науча Твоите повеления.
72 Законът на Твоите уста е за мене по-желателен От хиляди злато и сребро.
56 Така казва Господ: Пазете правосъдие и вършете правда, Защото скоро ще дойде спасението от Мене, И правдата Ми скоро ще се открие.
2 Блажен оня човек, който прави това, И оня човешки син, който се държи за него, Който пази съботата да я не оскверни, И въздържа ръката си да не стори никакво зло.
3 А чужденецът, който се е прилепил към Господа да не говори Като каже: Господ съвсем ще ме отдели от людете Си; Нито да каже скопецът: Ето, аз съм сухо дърво.
4 Защото така казва Господ за скопците: Които пазят съботите Ми, И избират каквото Ми е угодно, И държат здраво завета Ми:
5 На тях Аз ще дам в дома Си и вътре в стените Си Спомен и име по-добри от синове и дъщери; На тях ще дам вечно име, Което няма да се заличи.
6 Също и чужденците, които се прилепват към Господа, И да бъдат Негови слуги, - Всеки от тях , който пази съботата да я не оскверни, И държи завета Ми, -
7 И тях ще доведа в светия Си хълм, И ще ги зарадвам в Моя молитвен дом; Всеизгарянията им и жертвите им ще Ми бъдат благоугодни на олтара Ми. Защото домът ми ще се нарече Молитвен дом на всичките племена.
8 Господ Иеова, Който събира изгонените на Израиля ето що казва: Ще му събера още и други Освен своите му, които вече са събрани.
9 Дойдете да ядете, вие всички полски животни. Всички горски зверове!
10 Всичките му стражи са слепи, те са невежи; Те всички са неми кучета, които не могат да лаят, Които сънуват, лежат и обичат дремане, -
11 Да! лакоми кучета, които никога не се насищат, - Те са овчари, които никога не се насищат, - Те са овчари, които не могат да ръзсъждават, Всички са се обърнали към своя си път, Всички за печалбата си, всички до един.
12 Елате, казват те, аз ще донеса вино, И ще се опием със спиртно питие; И утре ще бъде както днес, Ден чрезмерно велик.
4 Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.
2 И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня.
3 И тъй изкусителят дойде и Му рече: Ако си Божий Син кажи на тия камъни да станат хлябове.
4 А Той в отговор каза: Писано е: “Не само с хляб ще живее човек, на с всяко слово, което излиза от Божиите уста”.
5 Тогава дяволът Го завежда в святия град, поставя Го на крилото на храма и Му казва:
6 Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: 7 Исус му рече: Писано е още: “Да не изпитваш Господа твоя Бог”.
8 Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му:
9 Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.
10 Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: “На господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш”.
11 Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха.
12 А когато чу Исус, че Йоан бил предаден, отиде в Галилея.
13 И като напусна Назарет, дойде и се настани в Кипернаум край езерото*(Гръцки: Морето. Така и навсякъде в това евангелие.), в Завулоновите и Нефталимовите предели;
14 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: 15 “Завулоновата земя и Нефталимовата земя, Край езерото, отвъд Йордан, Езическа Галилея;
16 Людете, които седяха в тъмнина. Видяха голяма светлина И на ония, които седяха в страната на смъртна сянка, изгря им светлина”.
17 От тогава Исус започна да проповядва, казвайки: Покайте се, защото наближи небесното царство.
18 И като ходеше край галилейското езеро, видя двама братя, Симона наречен Петър и брат му Андрея, че хвърляха мрежа в езерото, понеже бяха рибари.
19 И казва им: Дойдете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци.
20 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него.
21 И като отмина от там, видя други двама братя, Якова Заведеев и брат му Йоана, че кърпеха мрежите си в ладията с баща си Заведея; и ги повика.
22 И те на часа оставиха ладията и баща си, и отидоха след Него.
23 Тогава Исус ходеше по цяла Галилея, и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете.
24 И разнесе се слух за Него по цяла Сирия; и довеждаха при Него всички болни, страдащи от разни болести и мъки, хванати от бяс, епилептици и парализирани; и ги изцели.
25 И подире Му вървяха големи множества от Галилея и Декапол, от Ерусалим и Юдея, и из отвъд Йордан.