M’Cheyne Bible Reading Plan
Смъртта на Мариам и събитията в Кадис
20 (A)В първия месец израилтяните, цялото общество, дойдоха в Цинската пустиня; и народът остана в Кадис. Там умря Мариам и там беше погребана.
2 (B)А вода нямаше за обществото, така че те се събраха против Моисей и Аарон.
3 (C)Народът се скара с Моисей, като говореше: О, да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха пред Господа!
4 (D)Защо изведохте Господнето общество в тази пустиня да измрем в нея, ние и добитъкът ни?
5 И защо ни изведохте от Египет, за да ни доведете на това лошо място, което не е място за сеене, нито за смокини, нито за лозя, нито за нарове, нито има вода за пиене?
6 (E)Тогава Моисей и Аарон се отдалечиха от присъствието на обществото към входа на шатъра за срещане, където и паднаха на лицата си; и Господнята слава им се яви.
7 И Господ говорѝ на Моисей:
8 (F)Вземи жезъла и свикай обществото, ти и брат ти Аарон, и пред очите им говорете на канарата, и тя ще даде водата си; така ще им извадиш вода от канарата и ще напоиш обществото и добитъка им.
9 (G)И така, Моисей взе жезъла, който беше пред Господа, както Той му заповяда;
10 (H)и като свикаха Моисей и Аарон обществото пред канарата, той им каза: Чуйте сега, вие, бунтовници! Да ви извадим ли вода от тази канара?
11 (I)Тогава Моисей вдигна ръката си и с жезъла си удари канарата два пъти; и потече много вода и обществото и добитъкът им пиха.
12 (J)Но Господ каза на Моисей и Аарон: Понеже не Ми вярвахте, за да Ме осветите пред израилтяните, затова вие няма да въведете това общество в земята, която им давам.
13 (K)Това е водата на Мерива[a], защото израилтяните се препираха с Господа и Той се освети сред тях.
14 (L)След това Моисей изпрати посланици от Кадис до едомския цар да му кажат: Така говори брат ти Израил: Ти знаеш всички трудности, които ни сполетяха,
15 (M)как бащите ни слязоха в Египет и живяхме дълго време в Египет, и как египтяните се отнасяха зле към нас и бащите ни,
16 (N)и как, когато ние извикахме към Господа, Той чу гласа ни, изпрати един ангел и ни изведе от Египет; и ето ни в Кадис, град в края на твоите предели.
17 (O)Нека минем, моля, през земята ти. Няма да минем през нивите или през лозята, нито ще пием вода от кладенците; а ще вървим през царския път; няма да се отбием нито надясно, нито наляво, докато не преминем твоите предели.
18 Но Едом му отговори: Няма да минеш през земята ми, да не би да изляза с меч против теб.
19 (P)А израилтяните пак му казаха: Ние ще минем през пътя; и ако аз и добитъкът ми пием от водата ти, ще я платим; остави ме само с краката си да премина и нищо друго.
20 (Q)А той пак отговори: Няма да преминеш. И Едом излезе против него с много народ и със силна ръка.
21 (R)Така Едом отказа да пусне Израил да мине през пределите му; затова Израил се отвърна от него.
Смъртта на Аарон
22 (S)И така, израилтяните, цялото общество, отпътуваха от Кадис и дойдоха при планината Ор.
23 Тогава Господ говорѝ на Моисей и Аарон на планината Ор, до границите на Едомската земя:
24 (T)Аарон ще се прибере при народа си, защото няма да влезе в земята, която съм дал на израилтяните, понеже не се покорихте на думата Ми при водата на Мерива.
25 (U)Вземи Аарон и сина му Елеазар и ги изведи на планината Ор;
26 съблечи от Аарон одеждите му и облечи с тях сина му Елеазар; и Аарон ще се прибере при народа си и ще умре там.
27 И Моисей направи, както Господ заповяда; те се качиха на планината Ор пред очите на цялото общество.
28 (V)Моисей съблече от Аарон одеждите му и облече с тях сина му Елеазар; и Аарон умря там, на връх планината; а Моисей и Елеазар слязоха от планината.
29 (W)След като цялото общество видя, че Аарон умря, то целият Израилев дом оплакваха Аарон тридесет дни.
Божествен съд над земните съдии
58 За първия певец, по „Не разорявай!“. Давидова песен.
Наистина с мълчание ли изказвате правда?
Праведно ли съдите, човешки синове?
2 (A)Не! В сърцето си вие вършите неправди,
претегляте насилието на ръцете си по земята.
3 (B)Още от рождението си нечестивите се отстраняват;
заблуждават, като говорят лъжи, щом се родят.
4 (C)Ядът им е като змийска отрова;
приличат на глухата аспида, който запушва ушите си
5 и не иска да чуе гласа на заклинателите,
колкото изкусно и да заклинат.
6 (D)Боже, счупи зъбите им в устата им;
Господи, строши челюстите на младите лъвове.
7 (E)Нека се излеят като води, които оттичат;
когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.
8 (F)Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява;
като пометнато на жена, нека не видят слънцето.
9 (G)Преди да усетят котлите ви огъня от тръните,
сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.
10 (H)Праведният ще се зарадва, когато види възмездието;
ще измие краката си в кръвта на нечестивия;
11 (I)така че всеки ще казва: Наистина има награда за праведния;
наистина има Бог, Който съди земята.
Молитва за избавление
59 (J)За първия певец, по „Не разорявай!“. Песен на Давид, когато Саул прати стражи да пазят къщата, в която беше Давид, за да го убият[a].
Избави ме от неприятелите ми, Боже мой;
сложи ме нависоко от онези, които се надигат против мене.
2 Избави ме от онези, които вършат беззаконие,
и ме спаси от кръвопийци.
3 (K)Защото, ето, причакват, за да уловят душата ми;
силните се събират против мене,
не за мое престъпление, Господи, нито за мой грях.
4 (L)Без да има у мене вина, тичат и се готвят;
събуди се да ме посрещнеш и виж.
5 Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев,
стани, за да посетиш всички народи;
не показвай милост към никого от нечестивите престъпници. (Села.)
6 (M)Вечер се връщат,
вият като кучета и обикалят града.
7 (N)Ето, те бълват думи с устата си;
мечове има в устните им,
понеже, казват те: Кой слуша?
8 (O)Но Ти, Господи, ще им се присмееш,
ще се поругаеш над всички тези народи.
9 (P)О, Сило моя, на Тебе ще се надявам,
защото Бог ми е крепост.
10 (Q)Милостивият мой Бог ще ме изпревари;
Бог ще ме удостои да видя повалянето на онези, които ме причакват.
11 (R)Не ги убивай, да не би да забрави това моят народ;
разпръсни ги със силата Си
и ги свали, Господи, защитнико наш.
12 (S)Поради греха на устата си, поради думите на устните си
нека бъдат уловени в гордостта си,
също и поради клетвата и лъжата, която говорят.
13 (T)Довърши ги с гняв, довърши ги да ги няма вече;
и нека се научат, че Бог господства в Яков
и до краищата на земята. (Села.)
14 (U)Нека се връщат вечер,
нека вият като кучета и нека обикалят града;
15 (V)нека се скитат за храна;
и ако не се наситят, нека прекарат нощта ненаситени.
16 А аз ще пея за Твоята сила.
Да! На ранина високо ще славословя Твоята милост;
защото Ти си ми станал крепост
и прибежище в деня на бедствието ми.
17 (W)О, Сило моя, на Тебе ще пея хваление,
защото Ти, Боже, милостиви мой Бог,
си крепост моя.
Наказание на надменна Самария
8 Господ изпрати слово на Яков;
и то връхлетя и върху Израил.
9 И целият народ ще го познае,
дори Ефрем и жителите на Самария,
които гордо и с надменно сърце казват:
10 Кирпичите паднаха, но ние ще съзидаме с дялани камъни;
черниците бяха изсечени, но ще ги заменим с кедри.
11 Затова Господ ще повдигне върху него онези,
които се противиха против Расин,
и ще възбуди неприятелите му –
12 (A)сирийците отпред и филистимците отзад, –
и те ще изядат Израил с отворени уста.
При все това гневът Му не се отвърна,
а ръката Му е още протегната.
13 (B)Но пак народът не се връща към Този, Който го поразява,
нито търси Господа на Силите.
14 (C)Затова Господ ще отсече от Израил в един ден
и глава, и опашка, палмов клон и тръстика.
15 (Старецът и почтеният мъж, той е глава;
а пророкът, който поучава лъжи, той е опашка.)
16 (D)Защото водачите на този народ го заблуждават
и водените от тях загиват.
17 (E)Затова Господ няма да се зарадва за юношите им,
нито ще се смили над сирачетата и вдовиците им;
понеже те всички са нечестиви и злодеи
и всички уста говорят безумие.
При все това гневът Му не се отвърна,
а ръката Му е още протегната.
18 (F)Защото беззаконието изгаря като огън,
който поглъща глоговете и тръните.
Да! Той пламти в горските гъсталаци
и те се издигат като тежки облаци дим.
19 (G)От гнева на Господа на Силите земята изгоря.
И народът ще бъде като гориво за огън;
никой не жали брат си.
20 (H)Човек ще граби отдясно, но ще остане гладен;
и ще яде наляво, но няма да се насити!
Всеки от тях ще яде плътта на своята мишца:
21 (I)Манасия – Ефрем, и Ефрем – Манасия,
и те заедно ще бъдат против Юда.
При все това гневът Му не се отвърна,
а ръката Му е още протегната.
10 (J)Горко на тези, които постановяват неправедни наредби,
и на писачите, които пишат извратеност,
2 за да лишат сиромасите от правосъдието
и да отнемат правото на сиромасите от народа Ми,
така че вдовиците да им станат плячка
и те да съблекат сирачетата!
3 (K)И какво ще направите в деня, когато ще бъдете наказани[a],
и в опустошението, което ще дойде отдалеч?
Към кого ще прибягвате за помощ?
И къде ще оставите славата си?
4 (L)Нищо не им остава освен да се наведат между пленниците
и да паднат под убитите.
При все това гневът Му не се отвърна,
а ръката Му е още протегната.
Силата на езика
3 (A)Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.
2 (B)Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.
3 (C)Ето, ние слагаме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.
4 Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и са тласкани от силните ветрове, пак с едно мъничко кормило се обръщат накъдето желае кормчията.
5 (D)Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, а колко много дърва запалва!
6 (E)А езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла.
7 Защото всякакъв вид зверове, птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството,
8 (F)но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.
9 (G)С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие!
10 От същите уста излизат благословение и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така.
11 Изворът пуска ли от същия отвор сладка и горчива вода?
12 (H)Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка.
Мъдростта на небето
13 (I)Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.
14 (J)Но ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината.
15 (K)Това не е мъдрост, която слиза отгоре, а е земна, плътска[a], бесовска;
16 (L)защото където има завист и свадливост, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.
17 (M)А мъдростта, която идва отгоре, първо е чиста, после миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милосърдие и добрини, безпристрастна и искрена.
18 (N)А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.