M’Cheyne Bible Reading Plan

Мойсей и Аарон пред фараона

5 След това Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и казаха: „Така говори Господ, Бог на Израил: ‘Пусни Моя народ, за да Ми извърши празник в пустинята’.“ ² В отговор фараонът възрази: „Кой е този Господ, че да послушам гласа Му и да пусна Израил? Аз не познавам такъв Господ и няма да пусна Израил.“ ³ Те казаха: „Бог на евреите ни срещна. Искаме да отидем на три дена път в пустинята и да извършим жертвоприношение на Господа, нашия Бог, за да не ни накаже Той с болест или с меч.“ ⁴ Тогава египетският цар им възрази: „Защо вие, Мойсей и Аарон, отвличате народа от възложените му работи? Вървете си да вършите определената ви работа.“ ⁵ Фараонът каза още: „Ето народът по тази земя е многоброен, а вие го отвличате от работите му.“

⁶ В същия ден фараонът издаде заповед към разпоредниците и надзорниците на народа: ⁷ „Не давайте в бъдеще на народа плява за правене на тухли, както досега. Те трябва сами да отиват и да се грижат за плява. ⁸ Принуждавайте ги да правят същото количество тухли, колкото правеха досега, без да го намалявате; те са мързеливи, затова и викат: ‘Да отидем и принесем жертва на нашия Бог.’ ⁹ Нека им се възлагат по-тежки задължения, за да работят и да не обръщат внимание на лъжи.“ ¹⁰ Тогава излязоха разпоредниците и надзорниците на народа и казаха на народа: „Така разпореди фараонът: ‘Повече плява не ви давам.’ ¹¹ Идете сами и си доставяйте плява оттам, откъдето намерите. Но от работата ви нищо няма да се намали.“ ¹² Тогава народът се разпръсна по цял Египет да събира стърнище за приготвяне на плява. ¹³ А разпоредниците настояваха и викаха: „Изпълнявайте всеки ден възложеното, както тогава, когато ви доставяха плява.“ ¹⁴ Фараоновите разпоредници биеха израилските надзорници, които бяха определили, и викаха: „Защо не приготвихте нито вчера, нито днес възложеното количество тухли, както досега?“

¹⁵ Тогава израилските надзорници отидоха при фараона и заридаха с думите: „Защо се отнасяш така с робите си? ¹⁶ На твоите роби не дават плява, но ни нареждат: ‘Правете тухли.’ При това бият твоите роби. Ти се отнасяш несправедливо към своя народ!“ ¹⁷ Но той отговори: „Мързеливи сте вие, мързеливи. Затова казвате: ‘Да отидем да извършим жертвоприношение на Господа.’ ¹⁸ А сега отидете и работете. Плява няма да ви се дава, а възложеното количество тухли ще приготвяте.“ ¹⁹ Тогава израилските надзорници видяха тежкото положение, понеже им бе заповядано: „Не намалявайте количеството тухли, което е възложено за всеки ден.“

Божието обещание за избавление

²⁰ Когато излязоха от двореца на фараона, срещнаха се с Мойсей и Аарон, които стояха и чакаха. ²¹ Те им казаха: „Господ да погледне към вас и да ви съди затова, че ни направихте противни пред очите на фараона и служителите му и им дадохте меч в ръце, за да ни убият.“

²² Тогава Мойсей се обърна към Господа с думите: „Господи! Защо се отнасяш толкова лошо с този народ? Защо ме изпрати? ²³ Откак отидох при фараона, за да говоря от Твое име, той започна да се отнася още по-лошо с този народ. Но Ти не избави Своя народ.“

За жените, които следвали Иисус Христос

8 Скоро след това Иисус тръгна да обхожда градове и села, като проповядваше Благата вест за Божието царство. С Него бяха дванадесетте ученици ² и някои жени, които Той бе излекувал от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалина, от която бяха изгонени седем бяса, ^3 (A)Йоанна, жена на Хуза – управител при Ирод, Сусана и много други, които Му услужваха с имуществото си.

Притча за сеяча

^4 (B)А когато се събра много народ и хора от всички градове се стичаха при Него, Иисус им заговори с притча: ⁵ „Излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, но бяха стъпкани и птиците ги изкълваха. ⁶ Други паднаха на камък и когато поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага. ⁷ Други пък паднаха между тръни и тръните, които израснаха с тях, ги заглушиха. ^8 (C)А други зърна паднаха на добра почва, и като поникнаха, дадоха стократен плод.“ Като каза това, извика: „Който има уши да слуша, нека слуша!“

⁹ Тогава учениците Му Го попитаха: „Какво значи тази притча?“ ^10 (D)Той отговори: „На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство, а на другите се говори с притчи, та като гледат, да не виждат и като слушат, да не разбират.

Тълкувание на притчата за сеяча

¹¹ Тази притча означава: семето е Божието слово. ¹² Зърната, паднали край пътя, са онези, които слушат словото, но след време идва дяволът и го грабва от сърцето им, за да не би да повярват и да се спасят. ¹³ Падналото на камък са онези, които, като чуят словото, с радост го приемат; и те са без корен – за кратко време вярват, но във време на изпитание отстъпват от вярата. ¹⁴ Падналото между тръните са онези, които са чули словото, но с времето затъват в грижи, богатство и житейски наслади и не принасят плод. ¹⁵ А падналото на добра почва са онези, които са чули словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение.

Светилото и светилникът

^16 (E)(F)И никой, който запали светило, не го захлупва със съд, нито го поставя под леглото, а го слага на светилник, за да виждат светлината онези, които влизат. ^17 (G)Защото няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве.

^18 (H)И тъй, внимавайте как слушате: понеже, който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което мисли, че има.“

Майката и братята на Иисус

^19 (I)Тогава дойдоха при Него майка Му и братята Му, но не можаха да се приближат до Него поради множеството народ. ²⁰ Затова Му съобщиха: „Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.“ ²¹ А Иисус им отговори: „Моята майка и Моите братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват.“

Укротяване на бурята

^22 (J)Един ден Иисус се качи с учениците Си в една лодка и им рече: „Да преминем на отвъдния бряг на езерото.“ И те потеглиха. ²³ Докато плаваха, Той заспа. Изведнъж бурен вятър се спусна над езерото, вълните ги заливаха и те се оказаха в опасност. ²⁴ Учениците Му се приближиха до Него и Го събудиха с викове: „Учителю, Учителю, загиваме!“ А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълните; и те утихнаха и настъпи пълно затишие. ²⁵ Тогава Той им рече: „Къде е вярата ви?“ А те в страх и почуда си говореха: „Кой е Този, че и на ветровете, и на водата заповядва и те Му се покоряват.“

Излекуване на обладания от бесове

^26 (K)Така доплаваха до областта на гадаринците, която е срещу Галилея. ²⁷ Когато излезе на брега, срещна Го един човек от града, обзет от бесове. От много време той не обличаше дреха и не живееше в къща, а по гробищата. ²⁸ Щом видя Иисус, той извика, падна пред Него и с висок глас рече: „Какво искаш от мене, Иисусе, Син на Всевишния Бог? Моля Ти се, не ме мъчи!“ ²⁹ Каза това, защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от този човек; от дълго време го мъчеше и затова бяха вързали човека с вериги и окови и го пазеха. Но той разкъсваше оковите и бесът го гонеше по пущинаците. ³⁰ Иисус го попита: „Как ти е името?“ Той рече: „Легион“, защото много бесове бяха влезли в него. ³¹ И те Го молеха да не им заповядва да отидат в бездната. ³² Там на хълма пасеше голямо стадо свине; и бесовете Го молеха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи. ³³ Тогава те излязоха от човека и влязоха в свинете. И стадото се втурна надолу по стръмнината в езерото и се издави. ³⁴ Свинарите, като видяха станалото, избягаха и разказаха за това в града и околността. ³⁵ И хората наизлязоха да видят какво се е случило. Когато дойдоха при Иисус, завариха човека, от когото бяха излезли бесовете, да седи при нозете на Иисус облечен и със здрав разсъдък. И те се изплашиха. ³⁶ Онези, които бяха видели, им разказаха как се бе спасил бесноватият. ³⁷ И цялото множество хора от Гадаринската околност дойде и Го молеше да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх. Тогава Той се качи на лодката и се завърна. ³⁸ А човекът, от когото излязоха бесовете, Го молеше да остане с Него; но Иисус го отпрати с думите: ³⁹ „Върни се вкъщи и разказвай какво ти стори Бог.“ Той си тръгна и говореше из целия град какво бе сторил за него Иисус.

Възкресяване на дъщерята на Яир

^40 (L)Когато Иисус се върна, народът Го посрещна, защото всички Го очакваха. ⁴¹ Тогава дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата. Той падна пред нозете на Иисус и Го молеше да отиде в къщата му, ⁴² понеже имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. А по пътя Му множеството хора Го притискаше от всички страни.

⁴³ Една жена, която от дванадесет години страдаше от кръвотечение и никой не бе успял да я излекува, макар че бе разпиляла целия си имот по лекари, ⁴⁴ се приближи отзад и се допря до края на връхната Му дреха, и кръвотечението ѝ веднага престана. ⁴⁵ Тогава Иисус попита: „Кой се допря до Мене?“ И понеже всички отричаха, Петър и всички, които бяха с Него, рекоха: „Учителю, народът отвред се събира около Тебе и Те притиска, а Ти питаш ‘кой се допря до Мене’^[a].“ ⁴⁶ Но Иисус отвърна: „Някой се допря до Мене, защото усетих, че сила излезе от Мене.“ ⁴⁷ Жената, като видя, че не можа да се укрие, приближи се разтреперана и падна пред Него, и пред целия народ каза защо се е допряла до Иисус и как веднага се е излекувала. ^48 (M)А Той ѝ каза: „Смелост, дъще, твоята вяра те спаси, иди си в мир!“

⁴⁹ Докато Иисус още говореше, дойде човек от дома на началника на синагогата и му рече: „Дъщеря ти умря, недей да безпокоиш повече Учителя.“ ⁵⁰ Но Иисус го чу и каза на Яир: „Не бой се, само вярвай и тя ще бъде спасена!“ ⁵¹ А когато пристигна в дома, не позволи на никого да влезе освен на Петър, Йоан и Яков и на бащата и майката на момичето. ⁵² Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: „Не плачете, тя не е умряла, а спи.“ ⁵³ А те Му се присмиваха, защото знаеха, че е умряла. ⁵⁴ Тогава Иисус, като отпрати всички навън, хвана я за ръката и извика: „Момиче, стани!“ ⁵⁵ И духът ѝ се върна и тя веднага стана. Тогава Иисус нареди да ѝ дадат да яде. ⁵⁶ Родителите ѝ бяха изумени, но Той им заповяда да не казват на никого за станалото.

Бог наказва в името на справедливостта. Греховете на Йов изискват покаяние

22 Тогава Елифаз Теманец отговори: ² „Нима човек може да бъде от полза за Бога? Но разумният принася полза за себе си. ^3 (A)Има ли полза Всемогъщият от това, че ти си благочестив? И ще има ли облага за Него, ако твоите постъпки са безупречни? ⁴ Поради твоята богобоязън ли те наказва и поради това ли те привлича? ^5 (B)Не е ли голяма твоята злоба и не е ли безкрайна греховната ти вина? ^6 (C)(D)(E)Наистина ти вземаше залози от своите братя без основание и на голия събличаше дрехите. ^7 (F)На изтощения от жажда не даваше вода да пие и на гладен отказваше хляб, ⁸ а на силния даваше земята, знатният може да живее на нея. ^9 (G)Вдовици отпращаше без нищо и просещите ръце на сираци отхвърляше. ^10 (H)Затова около тебе има примки и страх те обзе внезапно, ¹¹ от мрак не виждаш и потоп от вода те покри.

¹² Бог не е ли високо, както небето? Погледни горе звездите, колко далече са те! ^13 (I)А ти говориш: ‘Какво знае Бог? Може ли да съди въпреки облаците? ¹⁴ Облаци Го обвиват, така че Той не вижда, а обикаля по небесния кръг.’ ¹⁵ Искаш ли да се придържаш в древния път, по който са вървели порочните, ¹⁶ които преди време са били отвлечени, когато водите отвлекли почвата под тях? ^17 (J)Те казвали на Бога: ‘Отстрани се от нас!’ И си мислели какво ли може Всемогъщият да им стори. ¹⁸ А Той пълнеше домовете им с блага. Но нека бъде далече от мене съветът на нечестивите. ^19 (K)Праведниците виждаха това и се радваха. И непорочният им се присмиваше: ²⁰ ‘Наистина нашите противници са изтребени и огън изгори техния остатък’.

Обърни се към Бога!

²¹ Повери се на Бога и имай мир; и доброто отново ще дойде при теб. ²² Приеми от устата Му Закона и съхрани думите Му в сърцето си. ²³ Обърнеш ли се към Всемогъщия и се преклониш, ще премахнеш злото от шатрата си ²⁴ и ще хвърляш злато в праха, офирско злато в камъните на потока, ²⁵ защото тогава Всемогъщият ще бъде твое злато, бляскаво сребро за тебе. ²⁶ Тогава Всемогъщият ще бъде извор на твоята радост и ще вдигаш лице с упование към Него. ²⁷ Ти ще Му се молиш и Той ще се откликне, и обетите си ще изпълниш. ²⁸ Каквото възнамеряваш, ще направи да стане, и върху твоите пътища ще блесне светлина. ²⁹ Тъй като Той унижава, който се превъзнася, ще спаси този, който се смирява, ³⁰ Ще спаси този, който е без вина, ще се спаси чрез чистотата на ръцете си.“

Апостолът се отказва от правата си

9 ^(A)Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисус Христос, нашия Господ? Не сте ли вие мое дело, извършено с помощта на Господа? ² Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото чрез Господа вие сте печатът на моето апостолство. ³ Моята защита пред онези, които ме осъждат, е следната. ⁴ Нима нямаме право на храна и питие? ⁵ Нима нямаме право да водим със себе си жена от сестрите, както и другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа? ^6 (B)Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за издръжката си? ^7 (C)Кой войник служи някога на свои разноски? Кой сади лозе и не яде от плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото? ⁸ Нима само като човек говоря това? Не казва ли същото и законът? ^9 (D)Защото в Мойсеевия закон е писано: „Не връзвай устата на вола, когато вършее.“ Нима за воловете се е загрижил Бог? ¹⁰ Или всъщност говори за нас? Действително писано е за нас, защото който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи това, което очаква. ^11 (E)Ако ние сме посели у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното? ^12 (F)Ако други се ползват от правото си да получават от вас, нямаме ли ние още по-голямо право? Но ние не се възползвахме от него, а всичко понасяме, за да не причиним някоя спънка на Христовото благовестие. ^13 (G)Не знаете ли, че онези, които свещенодействат, се хранят от храма и които служат при жертвеника, получават част от принасяните жертви? ^14 (H)Така и Господ е заповядал, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. ^15 (I)Но аз не се възползвах от нито едно от тези права. И не писах това, за да се приложи то към мене. Понеже за мене е по-добре да умра, отколкото някой да каже, че неоснователно се хваля. ^16 (J)Не ми се полага похвала за това, че благовестя – за мен това е необходимост. И горко ми, ако не благовестя! ¹⁷ Ако доброволно върша това, заслужавам награда, но ако не го правя доброволно, просто изпълнявам служба, която ми е поверена. ^18 (K)А каква ми е наградата? Тази, че проповядвам безплатно Христовото^[a] благовестие, без да използвам правото си от благовестието.

¹⁹ При това, макар да съм свободен от всички, станах роб на всички, за да спечеля повечето от тях. ²⁰ За юдеите бях като юдеин, за да спечеля юдеите, за онези, които са под Мойсеевия закон, бях като човек под Закона^[b], за да спечеля тези, които следват Закона. ²¹ За онези, които нямат този закон, бях като да нямам закона – макар пред Бога да не съм без Закон, понеже съм под закона на Христос, – за да спечеля онези, които нямат закона. ²² За слабите във вярата се държах като слаб във вярата, за да спечеля слабите; за всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася някои. ²³ А това го правя заради благовестието, за да участвам в неговите блага.

^24 (L)Не знаете ли, че всички, които се надбягват на игрището тичат, а един получава наградата? Така тичайте, че да я получите. ²⁵ Всеки, който се състезава, се въздържа от всичко: те – за да получат тленен венец, а ние – нетленен. ²⁶ Аз всъщност тичам не като след нещо неизвестно, нито удрям, като да бия въздуха, ²⁷ но изнурявам тялото си и се отнасям с него като с роб, за да не би като проповядвам на другите, сам да отпадна.