M’Cheyne Bible Reading Plan
Йосиф тълкува сънища
40 И стана така, че виночерпецът на египетския цар и хлебарят се провиниха пред господаря си, египетския цар. 2 Фараонът се разгневи на двамата си царедворци – главния виночерпец и главния хлебар, 3 и ги затвори в дома на началника на затвора, в тъмницата, където беше и Йосиф. 4 Началникът на затвора определи Йосиф да им прислугва. А те престояха в затвора доста време. 5 Една нощ виночерпецът и хлебарят на египетския цар сънуваха – всеки своя сън със съответното значение. 6 А на сутринта, когато Йосиф дойде при тях, видя ги, че бяха смутени. 7 Той попита фараоновите царедворци, с които беше заедно в тъмницата в дома на господаря си: „Защо сте тъжни днес?“ 8 (A)А те му отговориха, че са сънували, но няма кой да изтълкува сънищата им. „Тълкуването не е ли от Бога? – продължи Йосиф – Разкажете ми ги!“ 9 И главният виночерпец разказа на Йосиф съня си: „Сънувах, че стоя пред една лоза, 10 а на нея имаше три пръчки. Лозата се разлисти, цъфна, даде плод, който узря. 11 Фараоновата чаша беше в ръката ми. Взех един грозд, изстисках го в нея и я подадох в ръката на фараона.“ 12 А Йосиф му каза: „Ето изяснението на съня ти: трите пръчки – това са три дена; 13 след три дена фараонът ще те върне и ще те възстанови на твоето място, и ти ще подаваш чашата на фараона в ръката му, както правеше, когато му беше виночерпец; 14 но когато вече си добре, спомни си за мене и ми направи добрината да припомниш на фараона за мене и той да ме освободи оттук; 15 защото насила ме отведоха от еврейската земя; а тук не съм извършил нищо, за което да бъда наказан със затвор.“ 16 Главният хлебар видя, че Йосиф добре изтълкува съня, и му каза: „В моя сън имах три кошници на главата, 17 а в най-горната кошница имаше всякакви храни за фараона, приготвени от мене. Птиците идваха и кълвяха от кошницата, която беше на главата ми.“ 18 И Йосиф изтълкува съня така: „Трите кошници – това са три дена. 19 След три дена фараонът ще те обезглави и ще те увеси на дърво, а птиците ще кълват плътта ти.“ 20 На третия ден фараонът имаше рожден ден и даде гощавка на всичките си служители. Тогава си спомни за главния виночерпец и за главния хлебар; 21 и възстанови главния виночерпец на мястото му, и той отново подаде чашата на фараона в ръка; 22 а главния хлебар обеси, както беше предсказал Йосиф. 23 (B)Но главният виночерпец не си спомни за Йосиф, а го забрави.
Иисус Христос отива в Юдея
10 Като тръгна оттам, Иисус дойде в пределите на Юдея, отвъд Йордан. Народът пак се стичаше при Него. А Той по обичая Си пак ги поучаваше.
Брак и развод
2 Тогава пристъпиха фарисеите и за да Го изкушат, попитаха: „Позволено ли е на мъж да напусне жена си?“ 3 Той им отговори: „Какво ви е заповядал Мойсей?“ 4 (A)А те казаха: „Мойсей е позволил мъжът да напише разводно писмо и да я напусне.“ 5 Иисус им отговори: „Заради вашето коравосърдечие Мойсей ви е написал тази заповед. 6 (B)Но в началото при сътворението Бог ги сътвори мъж и жена. 7 (C)Затова мъжът ще остави баща си и майка си 8 (D)и ще се привърже към жена си, и ще бъдат двамата една плът. Така че те вече не са двама, а една плът. 9 И така, това, което Бог е съчетал, човек да не разделя.“
10 А когато те влязоха в една къща, учениците Му пак Го попитаха за същото. 11 (E)Той им отговори: „Този, който напусне жена си и се ожени за друга, той прелюбодейства спрямо нея. 12 Така също, ако жена напусне мъжа си и се омъжи за друг, прелюбодейства.“
Иисус Христос благославя децата
13 (F)При Иисус донасяха деца, за да се докосне до тях, а учениците смъмриха онези, които ги донасяха. 14 Като видя това, Иисус възнегодува и им каза: „Оставете децата да идват при Мене и не им пречете, защото на такива е Божието царство. 15 (G)Истината ви казвам: този, който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него.“ 16 След това Той прегърна децата, възложи върху тях ръце и ги благослови.
Богатство и вечен живот
17 (H)А когато тръгна, за да продължи пътя Си, някой се завтече, падна пред Него на колене и Го попита: „Учителю благ, какво да извърша, за да наследя вечен живот?“ 18 Иисус му отговори: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог. 19 (I)Знаеш заповедите: ‘Не прелюбодействай, не убивай, не кради, не свидетелствай лъжливо, не ограбвай, почитай баща си и майка си’.“ 20 А той Му отговори: „Учителю, всичко това спазвах от младини.“ 21 (J)Иисус го погледна с обич и му каза: „Едно не ти достига – иди, продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромаси. Така ще имаш съкровище на небето. Тогава ела и върви след Мене, като вземеш кръста си[a].“ 22 А той се смути от тези думи и си отиде натъжен, защото имаше много имот.
23 (K)(L)Иисус погледна наоколо и каза на учениците Си: „Колко трудно богатите ще влязат в Божието царство.“ 24 Учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им заговори: „Деца мои, колко трудно е за онези, които се надяват на богатството си[b], да влязат в Божието царство. 25 По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“ 26 А те още повече се зачудиха и говореха помежду си: „Тогава кой може да се спаси?“ 27 (M)Иисус ги погледна и каза: „За хората това е невъзможно, но не и за Бога. Защото за Бога всичко е възможно.“
28 Тогава Петър започна да Му говори: „Ето ние оставихме всичко и Те последвахме.“ 29 (N)А Иисус отговори: „Истината ви казвам: няма никой, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради Мене и благовестието 30 и да не получи сега, в това време, сред гоненията, стократно повече от къща или братя, или сестри, или майки, или деца, или ниви, а в бъдещия свят – вечен живот. 31 (O)Мнозина първи ще се окажат последни, а последните ще станат първи.“
Трето предсказание за страданията и възкресението
32 (P)Те отиваха в Йерусалим. Иисус вървеше пред учениците Си, а те, потресени, Го следваха със страх. Затова, като събра пак дванадесетте, Той започна да им говори какво ще стане с Него: 33 „Ето отиваме в Йерусалим и Синът човешки ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците. 34 (Q)Ще Го поругаят, ще Го плюят, ще Го бичуват и убият. Но Той ще възкръсне на третия ден.“
Искане на Зеведеевите синове
35 (R)Тогава се приближиха до Него Яков и Йоан, синове на Зеведей, и казаха: „Учителю, искаме да изпълниш една наша молба.“ 36 Той ги попита: „Какво искате от Мене?“ 37 Те Му казаха: „Позволи ни да седнем – един отдясно на Тебе, а друг отляво на Тебе в Твоята слава.“ 38 (S)Но Иисус им отговори: „Не знаете какво искате. Можете ли да пиете от чашата, от която Аз ще пия, както и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?“ 39 Те отговориха: „Можем.“ А Иисус им каза: „От чашата, от която Аз пия, вие ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите. 40 Но да дам да се седне отдясно и отляво на Мене, това не зависи от Мене. То ще се даде на тези, за които е приготвено.“
41 Десетте ученици, като чуха това, започнаха да негодуват срещу Яков и Йоан. 42 (T)А Иисус ги повика и им рече: „Знаете, че онези, които биват смятани за управители на народите, господстват над тях, както и велможите им властват над тях. 43 Но между вас да не бъде така. Този, който иска да бъде големец между вас, нека ви бъде слуга; 44 (U)и който иска да бъде пръв между вас, нека бъде роб на всички. 45 (V)Така и Синът човешки не дойде, за да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“
Изцеляване на слепия Вартимей
46 (W)След това дойдоха в Йерихон. Когато Иисус излизаше от Йерихон с учениците Си и с много народ, на пътя седеше сляп просяк – Вартимей, синът на Тимей. 47 (X)Като чу, че това е Иисус Назарянина, той започна да вика: „Иисусе, Сине Давидов, смили се над мене!“ 48 Мнозина го мъмреха, за да млъкне. Но той още повече викаше: „Сине Давидов, смили се над мене!“ 49 Иисус се спря и каза: „Повикайте го!“ Повикаха слепеца и му рекоха: „Смелост! Стани, вика те.“ 50 Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисус. 51 Иисус се обърна към него и го запита: „Какво искаш да сторя за тебе?“ Слепецът Му каза: „Да прогледна, Учителю!“ 52 А Иисус му рече: „Иди си, твоята вяра те спаси!“ Той веднага прогледна и тръгна по пътя след Иисус.
Обвинението срещу него е безпричинно
6 Тогава Йов отговори: 2 „О, ако вярно премерят моята печал, ако поставят на везни заедно с нея страданието ми! 3 Това сега би излязло по-тежко от морския пясък! Затова думите ми са налудничави. 4 (A)Защото стрелите на Всемогъщия стоят забити в мене; духът ми всмуква отровата им; ужасите Божии се опълчиха против мене. 5 Реве ли див осел на паша? Мучи ли бик на пълна ясла? 6 Яде ли се нещо прясно без сол и има ли вкус безсолно яйце? 7 Душата ми не иска да се докосне до тях – те са като противна храна за мене.
8 О, ако се сбъдне това, за което аз просих, и ако Бог изпълни очакването ми! 9 (B)Ах, ако би пожелал Бог да ме погуби, да простре ръката Си и да свърши с мене! 10 Това би ми било все още утеха и аз бих бил радостен в моето безпощадно страдание, понеже не се отрекох от думите на Светия. 11 Каква е моята сила, за да се надявам на себе си? И какъв ще е краят, за да очаквам дълго? 12 Силата ми сила ли е? Моето тяло от мед ли е изковано? 13 Не съм ли вече безсилен да си помогна и има ли за мене някаква опора?
14 Към падналия духом трябва да се оказва милост от приятеля му, макар той да е престанал да се бои от Всемогъщия. 15 Но моите братя са непостоянни като потоци, които бързо се оттичат, 16 и са размътени от лед, и в които се топи сняг. 17 В знойно време те намаляват, а във време на жега изчезват от местата си. 18 Към тях керваните отклоняват посоката на пътищата си, но навлизат в пустинята и се изгубват; 19 поглеждат към тях темайските кервани, надяват им се савейските пътници. 20 Но остават излъгани в своята надежда: отиват там и се червят от срам. 21 Такива сте и вие сега за мене: видяхте бедата и се уплашихте. 22 Нима казах: ‘Донесете ми’? Или: ‘Подарете ми от вашето богатство’? 23 Или: ‘Спасете ме от ръката на врага’? Или: ‘Изкупете ме от ръката на мъчителите’?
24 Поучете ме и аз ще млъкна, пояснете ми в какво съм неволно съгрешил. 25 Колко силни са искрените думи, но вашите доводи какво доказват? 26 Вие измисляте думи за изобличение, но на вятър хвърляте думите си. 27 Хвърляте жребий за сирака и сте готови да продадете своя приятел.
28 А сега благоволете да ме погледнете: ще започна ли да ви лъжа право в лицето? 29 Размислете – да не се дойде до несправедливост? Размислете – моето право е още у мене. 30 Има ли в езика ми неправда? Нима небцето ми не разбира това, което е гибелно?
Иисус Христос – завършек на закона
10 Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните са те да бъдат спасени. 2 (A)Свидетелствам за тях, че ревностно служат на Бога, ала без истинско познание. 3 Защото те не осъзнават, че Бог оправдава човека, а искаха сами да постигнат оправдаване и затова не приеха оправдаването от Бога. 4 Но завършек на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ.
Спасението е за всички
5 (B)Мойсей пише за оправдаването чрез Закона: „Човек, който го е изпълнил, ще бъде жив чрез него.“ 6 (C)А за оправдаването чрез вярата говори така: „Не казвай в сърцето си: ‘Кой ще се въздигне на небето?’, тоест да доведе долу Христос, 7 или: ‘Кой ще слезе в бездната?’, тоест да изведе Христос от мъртвите.“ 8 (D)И какво добавя Писанието? „Словото е много близо до тебе, в устата ти и в сърцето ти“, тоест словото на вярата, което проповядваме. 9 (E)Защото, ако с устата си изповядваш, че Иисус е Господ, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш; 10 със сърце вярваме, за да получим оправдаване, а с уста изповядваме, за да получим спасение. 11 (F)Защото Писанието казва: „Всеки, който вярва в Него, няма да се посрами.“ 12 (G)Няма разлика между юдеин и елин. Господ е един и същ за всички. Той богато дарява всички, които Го призовават, 13 (H)защото всеки, който призове името на Господа, ще се спаси.
14 Но как ще призоват Онзи, в Когото не са повярвали? Как ще повярват в Онзи, за Когото не са чули? Как ще чуят, ако не им се проповядва? 15 (I)И как ще проповядват, ако не бъдат изпратени, както е писано: „Колко прекрасни са стъпките на тези, които благовестят мир[a], които благовестят доброто!“ 16 (J)Но не всички възприеха благовестието. Както казва Исаия: „Господи, кой повярва на това, което е чул от нас?“ 17 И така, вярата идва от слушане на проповедта, а проповедта – от Божието[b] слово. 18 (K)Но питам: нима те не са чули? Напротив, както е писано, „техният зов се носи по цялата земя и думите им – до краищата на света.“
19 (L)Отново питам: нима Израил не разбра?
Пръв Мойсей казва: „Аз ще предизвикам у вас ревност към народ, който не е народ, ще възбудя гнева ви срещу неблагоразумен народ.“ 20 (M)А Исаия смело възвестява: „Намериха Ме онези, които не Ме търсеха, открих се на онези, които не питаха за Мене.“ 21 (N)За Израил пък казва: „Цял ден простирах ръцете Си към народ непослушен и упорит.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.