M’Cheyne Bible Reading Plan
47 Йосиф дойде и съобщи на фараона, че баща му и братята му с всичкия си добитък и с целия си имот са пристигнали от ханаанската земя в областта Гесем. 2 И взе от братята си петима и ги представи на фараона. 3 Фараонът ги попита с какво се занимават, а те му отговориха: „Ние, твоите роби, и предците ни сме овчари.“ 4 И му казаха още: „Дойдохме да живеем тук, защото в ханаанската земя цари голям глад и няма паша за добитъка ни. Позволи на твоите роби да се заселят в земята Гесем!“ 5 А фараонът рече на Йосиф: „Баща ти и братята ти дойдоха при тебе. 6 египетската земя е пред тебе. Засели баща си и братята си на най-доброто място в страната. Нека живеят в земята Гесем! И ако знаеш, че между тях има способни скотовъдци, нека те се грижат за моя добитък.“ 7 Тогава Йосиф доведе баща си Яков и го представи на фараона. Яков благослови фараона, 8 а той попита Яков на каква възраст е. 9 (A)Яков му отговори: „Сто и тридесет са годините на странстването ми по този свят. Кратък и тежък е животът ми и не успях да достигна възрастта на моите предци.“ 10 Яков благослови отново фараона и си излезе. 11 (B)Йосиф засели баща си и братята си и им даде земя в Египет, в най-добрата част, в областта Раамсес, както беше заповядал фараонът. 12 Йосиф доставяше храна на баща си и братята си, и на целия род според нуждите им.
Гладът в египетската земя
13 А хляб нямаше никъде по цялата земя, защото гладът беше станал непоносим. Жителите на египетската земя, както и в Ханаан, изнемощяха от глад. 14 Йосиф събра всички скъпоценности, дадени от жителите на Египет и Ханаан за закупуване на жито, и ги донесе в двореца. 15 Нямаше вече пари в египетската и в ханаанската земя. Тогава всички египтяни дойдоха при Йосиф и казваха: „Дай ни хляб! Парите свършиха. Нима искаш да умрем пред тебе?“ 16 Йосиф им каза: „Щом сте свършили парите си, докарайте тук добитъка си. Ще раздавам жито срещу добитък.“ 17 И караха добитъка си при Йосиф, а той им даваше жито срещу коне и осли, срещу дребен и едър добитък. Това продължи цяла година. 18 И премина тази година, а на следващата дойдоха при него отново и му казаха: „Няма да крием от нашия господар, че парите свършиха, а добитъкът вече му принадлежи. Нищо вече нямаме за даване освен земята и телата си. 19 Защо да мрем, а земята ни да запустява? Купи нас и земите ни срещу жито, а ние и земята ни ще станем собственост на фараона. Дай ни жито, за да не умрем и земята ни да не запустее.“ 20 Йосиф откупи цялата египетска земя, защото всички египтяни, притиснати от глада, продадоха нивите си. Така земята стана собственост на фараона. 21 И принуди народа да се засели в градовете от единия до другия край на Египет. 22 Не изкупи само земята на жреците, защото те имаха определен от фараона дял и се хранеха от него. Затова те не продадоха земята си. 23 И Йосиф каза на народа: „Ето купих сега вас и земята ви за фараона. И ето ви семе да засявате земята. 24 Давайте на фараона една пета част от реколтата, а четири части оставяйте за себе си, за семе и за прехрана на вас и на семействата ви.“ 25 Те викнаха: „Ти ни спаси живота. Ако си милостив към нас, господарю, ние ще сме покорни роби на фараона.“ 26 (C)И до днес тази наредба на Йосиф е в сила в египетската земя: една пета част от реколтата да се дава на фараона. Това не важи за земята на жреците, защото тя не принадлежи на фараона. 27 А Израил живееше в областта Гесем на египетската земя. Там неговите потомци се населиха, наплодиха и преумножиха.
Благословията на Яков
28 Яков живя сто четиридесет и седем години, от които седемнадесет години в египетската земя. 29 (D)Когато наближи часът Израил да умре, той повика Йосиф и му каза: „Ако ме обичаш, закълни се да постъпиш с мене милостиво и да изпълниш желанието ми. Не ме погребвай в Египет! 30 Искам да бъда при предците си. Изнеси ме от Египет и ме погреби в тяхната гробница!“ Йосиф му обеща, че ще направи, както иска баща му. 31 Израил го накара да се закълне и Йосиф се закле. А Израил се надигна от постелята и се поклони.
Посвещение към Теофил
1 Понеже мнозина се заеха да съставят разказ за напълно известните ни събития, 2 както ни ги предадоха онези, които от самото начало бяха очевидци и проповедници на словото, 3 (A)затова и аз намерих за добре, след като грижливо проучих всичко отначало, поред да ти го напиша, достопочтени Теофиле, 4 за да си уверен в истинността на онова, което си изучавал.
Предсказание за рождението на Йоан Кръстител
5 (B)По времето на Ирод, цар на Юдея, имаше един свещеник от Авиевата смяна на име Захария. Жена му беше от рода на Аарон, а името ѝ – Елисавета. 6 И двамата бяха праведни пред Бога, като във всичко следваха безукорно заповедите и наредбите на Господа. 7 Те нямаха дете, понеже Елисавета не можеше да зачене, а и двамата бяха в напреднала възраст.
8 Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, 9 (C)падна му се по жребий, както бе обичай у свещениците, да влезе в Господния храм, за да покади. 10 А цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето. 11 Тогава му се яви Господен ангел, изправен отдясно на кадилния жертвеник. 12 Като го видя, Захария се смути и страх го обзе. 13 Но ангелът му каза: „Не бой се, Захария, защото твоята молитва бе чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан; 14 и ще имаш радост и веселие и мнозина ще се радват на раждането му. 15 (D)Защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер и ще се изпълни със Светия Дух още от утробата на майка си; 16 и ще обърне мнозина синове на Израил към техния Господ Бог; 17 (E)и ще върви пред Него с духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните – към разума на праведните, за да подготви народа да приеме Господа.“ 18 Тогава Захария попита ангела: „По какво ще узная това? Та аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст.“ 19 (F)Ангелът му отговори с думите: „Аз съм Гавриил, служител пред Бога, и съм изпратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; 20 а то ще се изпълни в определеното време. Но понеже не повярва на думите ми, ето ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато това ще се сбъдне.“
21 А народът чакаше Захария и се чудеше, че се бави в храма. 22 Когато той излезе, не можеше да им продума и те разбраха, че е имал видение в храма; а той им обясняваше със знаци и оставаше ням. 23 След като изминаха дните на службата му, той се върна у дома си. 24 След тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като си казваше: 25 „Тъй ми отреди Господ в дните, когато ме погледна милостиво, за да снеме от мене укора на хората.“
Благовестие за рождението на Иисус Христос
26 Когато Елисавета беше в шестия месец, Бог изпрати ангел Гавриил в един галилейски град, на име Назарет, 27 (G)при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия род; а името на девицата беше Мария. 28 (H)Ангелът влезе при нея и рече: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените[a].“ 29 А тя, като го видя, смути се от думите му и се замисли какъв е този поздрав. 30 Тогава ангелът ѝ рече: „Не бой се, Мария, защото ти намери благодат у Бога; 31 (I)и ето ти ще заченеш, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. 32 Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния, и ще Му даде Господ Бог престола на баща Му Давид, 33 (J)и ще царува над потомците на Яков за вечни времена и царството Му няма да има край.“
34 А Мария рече на ангела: „Как ще стане това, когато аз мъж не познавам?“ 35 Ангелът ѝ отговори с думите: „Светият Дух ще слезе върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син. 36 Ето и Елисавета, твоя сродница, и тя зачена син в старините си; и вече е в шестия месец тази, за която говореха, че не може да зачене. 37 (K)Защото за Бога няма нищо невъзможно.“ 38 Тогава Мария рече: „Ето аз съм покорна пред Господа. Нека ми бъде според думата ти.“ И ангелът си отиде от нея.
Против самоуверената мъдрост и в защита на собствената правота на Йов
13 Ето всичко това окото ми видя, ухото ми чу и го разбрах. 2 (A)Това, което знаете вие, зная и аз: не падам по-долу от вас. 3 Но аз бих искал да говоря към Всемогъщия, бих желал да се защитавам пред Бога. 4 А вие измисляте лъжи; всички вие сте негодни лекари. 5 (B)О, да бяхте съвсем замълчали! Това би ви се вменило за мъдрост. 6 Изслушайте моите предупреждения и вникнете в порицанията на устата ми. 7 Трябваше ли да говорите за Бога неправда и за Него да говорите лъжа? 8 Трябваше ли да бъдете лицеприятни към Него и в защита на Бога тъй да се препирате? 9 Добре ли ще бъде, ако Той ви подложи на изпитание? Нима ще Го измамите, както измамват човек? 10 Той ще ви осъди, макар и прикрито да лицемерите. 11 Нима величието Му не ви плаши и страх пред Него не ви обзема? 12 Вашите мъдрости са като прах, укрепление от глина е вашата защита.
13 Замълчете пред мен, ще говоря аз, каквото и да ме постигне. 14 Ще понеса тялото си със своите зъби и душата си ще положа в своята ръка. 15 Ето Той ме убива, но аз не треперя. За постъпките си пред лицето Му аз бих желал да споря. 16 И това ми е вече за утеха, понеже злодей няма да се яви пред лицето Му. 17 Слушайте, изслушайте внимателно със своите уши думите ми и разясненията ми. 18 (C)Ето аз подготвих своето дело за съда; зная, че съм прав. 19 Кой може да ме оспори? Защото тогава бих замлъкнал и умрял.
20 Само две неща не прави с мене и тогава аз няма да се укривам от Твоето лице: 21 оттегли от мене ръката Си и Твоят ужас да не ме плаши. 22 Тогава ме призови и аз ще отговарям; или аз ще говоря, а Ти ми възразявай. 23 Колко са простъпките и греховете ми? Покажи ми престъплението ми и греха ми? 24 (D)За какво скриваш лицето Си и мислиш, че съм станал Твой враг? 25 Не мачкаш ли Ти лист отронен и не гониш ли сламчица суха? 26 (E)Защото Ти отреждаш против мене горести и ми вменяваш във вина греховете на моята младост, 27 поставяш в стегалки краката ми и дебнеш всичките ми постъпки, по ходилата ми си оставил следи. 28 (F)А аз тлея като гниещо дърво, като дреха, изядена от молец.
Поздрав и благослов
1 (A)Павел, по Божия воля призован за апостол на Иисус Христос, и брат Состен – 2 (B)до Божията църква в Коринт, до осветените чрез Иисус Христос, призовани да бъдат святи, както и до всички онези, които призовават името на нашия Господ Иисус Христос на всяко място у тях и у нас. 3 Благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос!
4 Благодаря на своя Бог винаги за вас заради Божията благодат, която ви е дарена чрез Иисус Христос, 5 (C)защото чрез Него се обогатихте във всичко – във всяко слово и във всяко познание, 6 след като свидетелството за Христос се утвърди у вас, 7 така че вие не се лишавате от никакъв дар, докато очаквате да се открие нашият Господ Иисус Христос. 8 (D)Той ще ви даде и твърдост докрай, за да бъдете безукорни в деня на нашия Господ Иисус Христос. 9 Бог, Който ви е призовал за общуване с Неговия Син Иисус Христос, нашия Господ, е верен на обещанията Си.
Разцепления в Църквата на Коринт
10 (E)Моля ви, братя, в името на нашия Господ Иисус Христос, да говорите всички едно и също, за да няма сред вас разцепления, а да бъдете свързани в един дух и в една мисъл. 11 Защото узнах за вас, братя мои, от близките на Хлоя, че между вас има раздори. 12 (F)(G)Имам предвид това, че всеки от вас казва: „Аз съм на Павел“; „Аз пък съм на Аполос“; „Аз съм на Кифа“; „Аз пък съм на Христос“. 13 Нима Христос е разделен? Нима Павел бе разпънат за вас? Или в името на Павел се кръстихте? 14 (H)Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас освен Крисп и Гай, 15 за да не каже някой, че съм кръщавал в мое име. 16 (I)Кръстих също и семейството на Стефана̀с, а дали съм кръстил и друг някого, не ми идва на ум. 17 Христос обаче ме изпрати не да кръщавам, а да проповядвам благовестието, и то не с думи на човешка мъдрост, за да не се обезсмисли Христовата жертва на кръста.
Христос е Божията мъдрост и сила
18 Наистина, словото за кръста е безумие за онези, които вървят към гибел, но е Божия сила за нас, които се стремим към спасението. 19 (J)Защото писано е: „Ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните.“ 20 (K)(L)Къде е мъдрецът? Къде е книжовникът? Къде е онзи, който изследва този век? Не показа ли Бог, че мъдростта на този свят е безумие? 21 И понеже светът чрез своята мъдрост не позна Бога в Божията мъдрост, Бог реши да спаси вярващите с безумието на проповедта. 22 (M)Защото и юдеите искат знамения, и елините търсят мъдрост, 23 (N)ние обаче проповядваме за разпънатия Христос, Който за юдеите е съблазън, за елините[a] – безумие, 24 но за самите призовани, както юдеи, така и елини, Той е Христос – Божия сила и Божия мъдрост. 25 Защото онова, което изглежда безумие у Бога, е по-мъдро от човешката мъдрост, и онова, което изглежда слабост у Бога, е по-силно от човешката сила.
26 Погледнете, братя, какви сте вие, призованите: по човешки погледнато, не са много мъдрите сред вас, нито силните, нито благородните. 27 Но Бог избра онова, което е безумно в този свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, което е слабо в този свят, за да посрами силните; 28 Бог избра онова, което е долно и презряно в този свят и което е нищо, за да съсипе онова, което е нещо, 29 така че никой човек да не се хвали пред Бога. 30 Благодарение на Него и вие сте във вярата в Иисус Христос, Който стана нашата мъдрост от Бога, справедливост, освещаване и изкупление, 31 (O)така че, както е писано, „който се хвали, с Господа да се хвали.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.