M’Cheyne Bible Reading Plan
5 (A)Това е родословието на Адама. Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие,
2 мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име „човек“ в деня на тяхното сътворение.
3 (B)Адам живя сто и трийсет (230) години и роди (син) по свое подобие (и) по свой образ, и даде му име Сит.
4 Дните на Адама, след като роди Сита, бидоха още осемстотин (700) години, и той роди синове и дъщери.
5 А всички дни на Адамовия живот бяха деветстотин и трийсет години; и той умря.
6 Сит живя сто и пет (205) години и роди Еноса.
7 След рождението на Еноса Сит живя осемстотин и седем (707) години и роди синове и дъщери.
8 А всички дни Ситови бяха деветстотин и дванайсет години; и той умря.
9 Енос живя деветдесет (190) години и роди Каинана.
10 След рождението на Каинана Енос живя осемстотин и петнайсет (715) години и роди синове и дъщери.
11 А всички дни Еносови бяха деветстотин и пет години; и той умря.
12 Каинан живя седемдесет (170) години и роди Малелеила.
13 След рождението на Малелеила Каинан живя осемстотин и четирийсет (740) години и роди синове и дъщери.
14 А всички дни Каинанови бяха деветстотин и десет години; и той умря.
15 Малелеил живя шестдесет и пет (165) години и роди Иареда.
16 След Иаредовото рождение Малелеил живя осемстотин и трийсет (730) години и роди синове и дъщери.
17 А всички дни на Малелеила бяха осемстотин деветдесет и пет години; и той умря.
18 Иаред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха.
19 След Еноховото рождение Иаред живя осемстотин години и роди синове и дъщери.
20 А всички дни Иаредови бяха деветстотин шестдесет и две години; и той умря.
21 Енох живя шестдесет и пет (165) години и роди Матусала.
22 И откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста (200) години и роди синове и дъщери.
23 А всички дни Енохови бяха триста шестдесет и пет години.
24 (C)И ходи Енох по Бога, и изчезна, понеже Бог го взе.
25 Матусал живя сто осемдесет и седем години и роди Ламеха.
26 След Ламеховото рождение Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери.
27 А всички дни Матусалови бяха деветстотин шестдесет и девет години; и той умря.
28 Ламех живя сто осемдесет и две (188) години, роди син
29 (D)и му даде име Ной, като каза: той ще ни утеши в работата ни и в труда на ръцете ни при обработване земята, която Господ (Бог) прокле.
30 И живя Ламех след Ноевото рождение петстотин деветдесет и пет (565) години и роди синове и дъщери.
31 А всички дни Ламехови бяха седемстотин седемдесет и седем (753) години; и той умря.
32 (E)Ной беше на петстотин години; и роди Ной (трима синове:) Сима, Хама и Иафета.
5 Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него.
2 И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше:
3 (A)блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.
4 (B)Блажени плачещите, защото те ще се утешат.
5 (C)Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
6 Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.
7 Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.
8 (D)Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
9 (E)Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.
10 (F)Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.
11 (G)Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене.
12 (H)Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.
13 (I)Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците.
14 (J)Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина.
15 (K)Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи.
16 (L)Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.
17 Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня.
18 (M)Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
19 И тъй, който наруши една от наймалките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно.
20 Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно.
21 (N)Слушали сте, че бе казано на древните: „не убивай; а който убие, виновен е пред съда“.
22 Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: „рака̀“[a], виновен ще бъде пред синедриона[b]; а който пък каже: „безумнико“, виновен ще бъде за геената огнена.
23 И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,
24 остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си.
25 (O)Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница;
26 истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последния кодрант[c].
27 (P)Слушали сте, че бе казано на древните: „не прелюбодействувай“.
28 Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.
29 (Q)И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена.
30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената.
31 (R)Казано бе също: „ако някой напусне жена си, нека ѝ даде разводно писмо“.
32 Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува.
33 (S)Слушали сте още, че бе казано на древните: „клетва не престъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си“.
34 Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий;
35 ни в земята, защото е подножие на нозете Му; ни в Иерусалим, защото е град на великия Цар;
36 ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.
37 (T)Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия.
38 (U)Слушали сте, че бе казано: „око за око, и зъб за зъб“.
39 (V)Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.
40 И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха.
41 И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две.
42 (W)Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем.
43 (X)Слушали сте, че бе казано: „обичай ближния си, и мрази врага си“.
44 (Y)Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят,
45 (Z)за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.
46 Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите?
47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?
48 И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.
5 (A)Но пророк Агей и пророк Захария, син на Ада, говореха на иудеите в Иудея и Иерусалим пророчески речи в името на Бога Израилев.
2 (B)Тогава станаха Зоровавел, син Салатиилев, и Иисус, син Иоседеков, и почнаха да градят Божия дом в Иерусалим, и с тях Божиите пророци, които ги подкрепяха.
3 (C)В това време дойдоха при тях Татнай, областен началник отвъд реката, и Шетар-Бознай, с другарите си, и им казаха тъй: кой ви позволи да градите тоя дом и да доправяте тия стени?
4 Тогава ние им казахме имената на човеците, които градяха това здание.
5 (D)Но окото на техния Бог беше над старейшините иудейски, и ония не им запретиха, докле работата не отиде до Дария, и докле не дойде решение по тая работа.
6 Ето съдържанието на писмото, което прати Татнай, задречен областен началник, и Шетар-Бознай с другарите си афарсахейци, отвъд реката, до цар Дария.
7 В съобщението, което пратиха до него, ето що бе написано: до цар Дария – всякакъв мир!
8 (E)Да знаеш, царю, че ние ходихме в Иерусалимската област при дома на великия Бог; градят го с големи камъни, а в стените турят дървета; тая работа върви бързо и успява в ръцете им.
9 Тогава попитахме ония старейшини и им казахме тъй: кой ви позволи да градите тоя дом и да доправяте тия стени?
10 Освен това, попитахме ги и за имената им, за да ти обадим и напишем имената на главните от тях.
11 (F)Те ни отговориха с такива думи: ние сме раби на Бога на небето и земята и градим дом, който беше съграден много години преди това, – и великият цар Израилев го строи и довърши.
12 (G)А когато бащите ни разгневиха Бога небесни, Той ги предаде в ръката на Навуходоносора, цар вавилонски, халдеец; той разруши тоя дом и пресели народа във Вавилон.
13 (H)Но в първата година на Кира, цар вавилонски, цар Кир позволи да се построи тоя дом Божий;
14 (I)още и съдовете на Божия дом, златни и сребърни, които Навуходоносор бе изнесъл из иерусалимския храм, и занесъл беше във вавилонския храм, – цар Кир изнесе от вавилонския храм и ги даде с брой на Шешбацара, когото назначи за областен началник,
15 и му каза: вземи тия съдове, па иди ги занеси в иерусалимския храм, и нека Божият дом се строи на своето място.
16 (J)Тогава тоя Шешбацар дойде и тури основите на Божия дом в Иерусалим; оттогава и досега се строи и още не е свършен.
17 И тъй, ако е на царя благоугодно, нека потърсят в дома на царските съкровища, там във Вавилон, наистина ли цар Кир е позволил да се гради тоя дом Божий в Иерусалим, и нека ни допратят царската воля върху това.
5 А един мъж, на име Анания, с жена си Сапфира, като продаде имот,
2 скри от стойността, със знанието и на жена си, а една част донесе и сложи пред нозете на апостолите.
3 (A)Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата?
4 Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога.
5 Като чу тия думи, Анания падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
6 А младежите станаха, покриха го, и, като го изнесоха, погребаха го.
7 След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае, какво се е случило.
8 А Петър я попита: кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? Тя отговори: да, за толкова.
9 Но Петър ѝ каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.
10 И тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и погребаха до мъжа ѝ.
11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.
12 (B)А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса; и всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов.
13 От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше.
14 (C)А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени,
15 тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях.
16 Стичаха се в Иерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха.
17 Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист,
18 туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.
19 Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им:
20 (D)идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот.
21 Като изслушаха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът и които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи измежду синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите.
22 Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха
23 и казаха: тъмницата намерихме заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата; но, като отворихме, вътре никого не намерихме.
24 Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това.
25 Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.
26 Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни;
27 а като ги доведоха, изправиха ги в синедриона; и първосвещеникът ги попита и каза:
28 (E)не ви ли строго поръчахме да не поучавате в това име? пък вие ето, напълнихте Иерусалим с вашето учение, и искате да направите да дойде върху нас кръвта на Тоя Човек.
29 (F)А Петър и апостолите отговориха и казаха: трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци.
30 (G)Бог на отците ни възкреси Иисуса, Когото вие умъртвихте, като Го повесихте на дърво.
31 (H)Бог с десницата Си възвиси Него, Началника и Спасителя, за да даде на Израиля покаяние и прошка на греховете.
32 (I)За тия думи свидетели сме Му ние и Дух Светий, Когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.
33 Като чуха това, те взеха да се късат от гняв и замисляха да ги убият.
34 Но в синедриона стана един фарисеин, на име Гамалиил, законоучител, уважаван от цял народ, и заповяда да изведат апостолите за малко време;
35 а тям каза: мъже израилтяни! помислете си добре, какво ще правите с тия човеци.
36 (J)Защото преди няколко време бе се явил Тевда, който говореше за себе си, че е нещо, и присъединиха се към него около четиристотин души: той бе убит, и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезваха.
37 (K)След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха.
38 (L)И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши;
39 (M)ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци.
40 Те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, заповядаха им да не говорят за името Иисусово и ги пуснаха.
41 (N)А те излязоха из синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестие за името на Господа Иисуса.
42 И всеки ден в храма и но къщи не преставаха да поучават и благовествуват за Иисуса Христа.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.