M’Cheyne Bible Reading Plan
4 Адам позна Ева, жена си; и тя зачена ироди Каина, и рече: придобих човек от Господа.
2 Роди още и брата му Авеля. И Авел стана пастир на овци, а Каин беше земеделец.
3 След няколко време Каин принесе Господу дар от земните плодове;
4 (A)и Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на Авеля и надара му;
5 (B)а на Каина и на дара му не погледна благосклонно. Каин се много огорчи, и лицето му се помрачи.
6 (C)И каза Господ (Бог) на Каина: защо се ти огорчи? и защо се помрачи лицето ти?
7 (D)Ако правиш добро, не по дигаш ли лице? ако пък не правиш добро, то грехътстои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него.
8 (E)И рече Каин на брата си Авеля: (да идем на полето). И когато бяха на полето, Каин нападна брата си Авеля и го уби.
9 (F)И рече Господ (Бог) на Каина: где е брат ти Авел? Той отговори: не зная; нима съм пазач на брата си?
10 (G)И рече (Господ): какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене;
11 и сега проклет да си от земята, която е отворила устата си да приеме братовата ти кръв от твоята ръка;
12 когато работиш земята, тя не ще ти дава вече силата си; ти ще бъдеш изгнаники скитник по земята.
13 И рече Каин Господу (Богу): наказанието ми е по-голямо, отколкото може да се понесе:
14 (H)ето, Ти сега ме пропъждаш от лицето на земята, и аз ще се скрия от лицето Ти и ще бъда изгнаник и скитник по земята; и всеки, който ме срещне, ще ме убие.
15 И Господ (Бог) му каза: затова именно всекиму, който убие Каина, седмократно ще се отмъсти. Тогава Господ (Бог) тури на Каина знак, за да го не убие никой, който го срещне.
16 И отдалечи се Каин от лицето Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем.
17 И позна Каин жена си, и тя зачена и роди Еноха. И съгради той град, и нарече града по името на сина си Енох.
18 На Еноха се роди Ирад (Гаидад); Ирад роди Мехиаеля (Малелеила); Мехиаел роди Матусала; Матусал роди Ламеха.
19 (I)Ламех си взема две жени; името на едната беше Ада, а името на втората Цила (Села).
20 Ада роди Иавала; той беше баща на скотовъдци, които живеят в шатри.
21 Брат му се казваше Иувал: той беше баща на всички, които свирят на гусли и пищялки.
22 Цила също роди Тувалкаина (Товела), ковач на всякакви медни и железни сечива. А сестра на Тувалкаина беше Ноема.
23 И рече Ламех на жените си: Ада и Цила! чуйте гласа ми; жени Ламехови! послушайте думите ми: аз ще убия мъж, който би ме уязвил, и момче, което би ме наранило;
24 ако за Каина се отмъстява седмократно, то за Ламеха – седемдесет пъти по седем.
25 (J)Адам пак позна жена си (Ева), и тя роди син, и му даде име Сит; понеже (казваше тя,) Бог ми даде друго чедо, вместо Авеля, когото Каин уби.
26 На Сита тъй също се роди син, и той му даде име Енос; тогава наченаха да призовават името на Господа (Бога).
4 Тогава Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола,
2 и, като пости четирийсет дена и четирийсет нощи, най-сетне огладня.
3 И приближи се до Него изкусителят и рече: ако си Син Божий, кажи, тия камъни да станат на хлябове.
4 (A)А Той му отговори и рече: писано е: „не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста“.
5 Тогава дяволът Го завежда в светия град и Го поставя на храмовата стряха,
6 (B)и Му казва: ако си Син Божий, хвърли се долу, защото писано е: „на Ангелите Си ще заповяда за Тебе, и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си“.
7 (C)Иисус му рече: писано е също: „няма да изкусиш Господа, Бога твоего“.
8 Пак Го завежда дяволът на твърде висока планина и Му показва всички царства на света и тяхната слава,
9 и Му дума: всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш.
10 (D)Тогава Иисус му казва: махни се от Мене, сатана! защото писано е: „Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш“.
11 Тогава дяволът Го оставя, и ето, Ангели дойдоха и Му служеха.
12 (E)А като чу Иисус, че Иоан е предаден, отиде в Галилея;
13 и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови,
14 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:
15 (F)„земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Иордан, езическа Галилея,
16 народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина“.
17 (G)Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.
18 (H)И като вървеше покрай Галилейско море, видя двама братя, Симона, наричан Петър, и брата му Андрея, да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари;
19 и казва им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци.
20 И те веднага оставиха мрежите, и тръгнаха след Него.
21 Оттам като отиде по-нататък, видя други двама братя, Иакова Зеведеева и брата му Иоана, в кораб със Зеведея, баща им, които кърпеха мрежите си, и ги повика.
22 Те веднага оставиха кораба и баща си и тръгнаха след Него.
23 И ходеше Иисус по цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.
24 (I)И пръсна се слух за Него по цяла Сирия; и доведоха при Него всички немощни, налегнати от всякакви болести и недъзи, и хванати от бяс и луничави, и разслабени, и Той ги изцери.
25 (J)И подире Му тръгнаха много тълпи народ от Галилея и Десетоградие, от Иерусалим и Иудея и изотвъд Иордан.
4 Враговете Иудини и Вениаминови чуха, че върналите се от плен градят храм на Господа, Бога Израилев;
2 (A)и дойдоха те при Зоровавеля и при отценачалниците и им казаха: ще градим и ние с вас, защото и ние като вас прибягваме към вашия Бог, и Нему принасяме жертви от дните на Асардана, сирийски цар, който ни пресели тук.
3 (B)Отговориха им Зоровавел, Иисус и другите отценачалници израилски: не бива да градите заедно с нас дом на нашия Бог; ние сами ще градим дом на Господа, Бога Израилев, както ни заповяда Кир, цар персийски.
4 (C)Тогава народът на оная земя взе да ослабя ръцете на иудейския народ и да му пречи в градежа;
5 и подкупваха съветници против тях, за да разрушат предприятието им през всички дни на Кира, цар персийски, до царуването на Дария, цар персийски.
6 (D)А в царуването на Ахашвероша – в началото на царуването му – написаха обвинение против жителите на Иудея и на Иерусалим.
7 Също и в дните на Артаксеркса писаха Бишлам, Митридат, Табеел и други техни другари до Артаксеркса, цар персийски. Писмото бе написано със сирийски букви и на сирийски език.
8 Рехум, съветник, и Шимшай, писар, писаха такова писмо против Иерусалим до цар Артаксеркса:
9 Еди-кога си, Рехум, съветник, и Шимшай, писар, и други техни другари, – динейци, афарсахейци, тарпелейци, апарси, арехейци, вавилонци, сусанци, даги, еламитци,
10 (E)и други народи, които пресели великият и славният Аснафар (Сенахирим) и засели в градовете самарийски и в другите градове отвъд реката, и прочее.
11 Ето препис от писмото, което пратиха нему: до цар Артаксеркса, твоите раби, човеците, които живеят отвъд реката и прочее.
12 Да знаеш, царю, че иудеите, които излязоха от тебе и дойдоха при нас в Иерусалим, градят тоя бунтовен и лош град и правят стени, чиито основи вече поправиха.
13 (F)Но да знаеш, царю, че, ако тоя град бъде построен и стените му възстановени, те няма да плащат ни данък, ни берия, нито мито, и царската хазна ще има загуба.
14 А понеже ядем сол от царския дворец, и не можем да гледаме тая загуба за царя, затова пращаме известие на царя:
15 нека потърсят в паметната книга на бащите ти, – и ще намериш в тая паметна книга и ще узнаеш, че тоя град е град бунтовен и пакостен за царете и областите, и че в него са ставали бунтове от старо време, поради което тоя град биде и опустошен.
16 (G)Затова обаждаме на царя, че, ако тоя град бъде дограден и стените му доправени, то след това няма да имаш владения отвъд реката.
17 Царят проводи отговор на Рехума, съветника, и Шимшая, писаря, и на другите им другари, които живеят в Самария и в другите градове отвъд реката: Мир... и прочее.
18 Писмото, що ми пратихте, биде ми разумливо прочетено;
19 и аз заповядах, – и търсиха и намериха, че тоя град още от старо време се бунтувал против царете, и в него ставали размирици и вълнения,
20 (H)и че в Иерусалим имало силни царе, които владеели цялата задречна област и които взимали данък, берии и мито.
21 (I)И тъй, дайте заповед, тия човеци да престанат да работят, и тоя град да се не гради, докле не заповядам аз.
22 Бъдете внимателни, да не изпуснете нещо отпред очите си. Защо да се допуска да расте злото във вреда на царете?
23 (J)Щом писмото на цар Артаксеркса биде прочетено пред Рехума и Шимшая, писар, и другарите им, те незабавно отидоха в Иерусалим при иудеите и със силно въоръжена ръка им спряха работата.
4 Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите,
2 (A)които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите;
3 и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило.
4 А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.
5 На другия ден се събраха в Иерусалим техните началници, стареи и книжници,
6 (B)първосвещеник Ана и Каиафа, Иоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род;
7 и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това?
8 (C)Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светии, им рече: началници народни и стареи израилски!
9 ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен,
10 то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав.
11 (D)Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение;
12 (E)защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим.
13 А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса;
14 но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.
15 И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си
16 и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това;
17 но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек.
18 (F)И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово.
19 (G)Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога;
20 защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули.
21 А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото.
22 А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.
23 Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите.
24 А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях;
25 (H)Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: „защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща?
26 Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник“.
27 (I)Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски,
28 (J)за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане.
29 (K)И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово,
30 като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса.
31 (L)И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие.
32 (M)А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо.
33 Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички.
34 Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото
35 и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.
36 Така, Иосия, наречен от апостолите Варнава, което значи син на утеха, левит, родом от Кипър,
37 който си имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.