M’Cheyne Bible Reading Plan
19 Иосафат, цар иудейски, се връщаше смиром у дома си в Иерусалим.
2 (A)Излезе да го посрещне ясновидецът Ииуй, син Ананиев, и каза на цар Иоасафата: трябваше ли да помагаш на нечестивеца и да обичаш тия, които мразят Господа? Затова гневът Господен е върху тебе.
3 (B)Но и добро се намери у тебе, защото ти изтреби кумирите в земята (Иудейска) и разположи сърцето си да потърсиш Бога.
4 Иосафат живееше в Иерусалим. И пак начена да обхожда народа си от Вирсавия до Ефремова планина, и ги обръщаше към Господа, Бога на отците им.
5 (C)И постави съдии в земята по всички укрепени градове на Иудея, във всеки град,
6 (D)и каза на съдиите: внимавайте какво вършите; вие вършите не съд човешки, а съд Господен; и в съдийската работа Бог е с вас.
7 (E)Затова нека страхът Господен бъде върху вас: работете внимателно, защото у Господа, нашия Бог, няма неправда, ни лицеприятие, нито дароприятие.
8 Иосафат постави и в Иерусалим някои левити и свещеници и отценачалници у Израиля – за съд Господен и за тъжби. И върнаха се в Иерусалим.
9 И заповяда им, думайки: тъй работете със страх Господен, с вярност и с чисто сърце;
10 (F)при всяка разпра, каквато дойде при вас от братята ви, които живеят по градовете си, било за кръвнина, или за закон, заповед, устави и обреди, поучавайте ги да не сгрешат пред Господа, та да не дойде гневът Му върху вас и върху братята ви: тъй работете, и няма да сбъркате.
11 (G)И ето, първосвещеник Амария е над вас при всяка Господня работа, а Зевадия, син Исмаилов, княз на Иудиния дом, – при всяка царска работа, и надзорниците левити са пред вас. Бъдете твърди и работете, и Господ ще бъде с добрия.
20 След това моавци и амонитци, а с тях и някои от земята Маонска, отидоха на война против Иосафата.
2 (H)Дойдоха и обадиха на Иосафата, думайки: против тебе иде голямо множество от през море, от Сирия, и вече са в Хацацон-Тамар, тоест в Енгеди.
3 (I)Иосафат се уплаши и обърна лицето си да търси Господа и обяви пост по цяла Иудея.
4 Събраха се иудеите да молят за помощ от Господа; дойдоха да молят Господа от всички Иудини градове.
5 И застана Иосафат в събранието на иудеите и на иерусалимци в дома Господен, пред новия двор,
6 (J)и каза: Господи, Боже на отците ни! Не си ли Ти Бог на небето? Ти владееш над всички царства на народите, и в Твоя ръка е сила и крепост, и никой не може да устои насреща Ти!
7 (K)Не Ти ли, Боже наш, изгони жителите на тая земя пред лицето на Твоя народ Израиля и я даде навеки на семето на Твоя възлюбен Авраама?
8 И те се поселиха в нея и Ти съградиха в нея светилище в Твое име, думайки:
9 (L)ако дойде върху нас неволя: мечгубител, или мор, или глад, ще застанем пред тоя дом и пред Твоето лице, защото името Ти е в тоя дом; и в утеснението си ще викнем към Тебе, и Ти ще чуеш и избавиш.
10 (M)И сега ето, амонитци и моавци и жителите на Сеирпланина, през чиито земи не позволи да преминат израилтяните, когато идеха от Египетската земя, та затова те ги отминаха и ги не съсипаха, –
11 ето, те ни отплащат с това, че са дошли да ни изгонят от Твоето наследствено владение, което си ни дал.
12 (N)Боже наш! Съди ги Ти. Защото ние нямаме сила против това голямо множество, което ни е нападнало и не знаем, какво да правим; но очите ни са към Тебе.
13 И всички иудеи стояха пред лицето Господне, и малките им деца, жените им и синовете им.
14 (O)Тогава Дух Господен слезе сред събранието върху Иозиила, син на Захария, син на Ванея, син на Иеиела, син Матаниев, левит от Асафовите синове,
15 (P)и каза: чуйте всички иудеи и жители иерусалимски, и ти, царю Иосафате! Тъй казва Господ вам: не бойте се и не се страхувайте от това голямо множество, защото войната не е ваша, а Божия.
16 Утре излезте против тях: ето, те възлизат по бърдото Циц, вие ще ги намерите накрай долината, пред пустиня Иеруил.
17 (Q)Не вие ще се сражавате тоя път: спрете се, стойте и гледайте спасението Господне, което ви се праща. Иудо и Иерусалиме, не бойте се и не се страхувайте! Утре излезте насреща им, и Господ ще бъде с вас.
18 Иосафат се поклони с лице доземи, и всички иудеи и жителите иерусалимски паднаха пред Господа, за да Му се поклонят.
19 А левитите от синовете Каатови и от синовете Корееви наченаха да хвалят Господа, Бога Израилев, с много висок глас.
20 (R)На сутринта станаха рано и тръгнаха към Текойската пустиня, и когато потеглиха, застана Иосафат и каза: чуйте ме, иудеи и жители иерусалимски! Вярвайте на Господа, вашия Бог, и бъдете твърди; вярвайте на пророците Му, и ще имате успех.
21 Посъветва се с народа и постави певци на Господа, щото те със свето благолепие, вървейки пред въоръжените, да славословят и да казват: хвалете Господа, защото милостта Му е довека!
22 И когато наченаха да възклицават и славословят, Господ възбуди несъгласие между амонитци, моавци и жителите на Сеирпланина, които бяха нападнали Иудея, и те бидоха разбити:
23 (S)защото амонитци и моавци се дигнаха против жителите на Сеирпланина, и ги биеха и требеха, а когато свършиха с жителите на Сеир, наченаха да се изтребват един други.
24 И когато иудеите дойдоха на бърдото при пустинята и погледнаха онова множество, и ето – трупове, прострени по земята, и никой се не бе избавил.
25 Дойде Иосафат и народът му да събират плячка, намериха у тях твърде много и богатство, и облекла, и драгоценни вещи, и си набраха толкова, че не можеха да ги носят. Три дни събираха плячка – толкова много беше тя!
26 А на четвъртия ден се събраха в долината на благословението, понеже там благословиха Господа. Затова туй място се нарича долина на благословението и доднес.
27 Тогава всички иудеи и иерусалимци, начело с Иосафата, тръгнаха да се върнат в Иерусалим радостно, защото Господ им даде тържество над враговете им.
28 И дойдоха в Иерусалим с псалтири, гусли и тръби пред дома Господен.
29 (T)И страх Божий нападна върху всички царства земни, когато чуха, че Сам Господ воювал против враговете на Израиля.
30 (U)И царството Иосафатово се успокои, и Господ му даде спокойствие от всички страни.
31 (V)Тъй царува Иосафат над Иудея: когато се възцари, беше на трийсет и пет години, и царува в Иерусалим двайсет и пет години. Майка му се казваше Азува, дъщеря Салаилова.
32 Той ходеше по пътя на баща си Аса и се не отби от него, вършейки угодно пред очите Господни.
33 (W)Само оброчищата не бяха още премахнати, и народът не беше още обърнал напълно сърцето си към Бога на отците си.
34 (X)Останалите дела Иосафатови, първи и последни, са описани в записките на Ииуя, Ананиев син, които са внесени в книгата на израилските царе.
35 (Y)Но след това Иосафат, цар иудейски, се сдружи с Охозия, цар израилски, който постъпваше беззаконно;
36 (Z)и се съедини с него, за да построят кораби, които да пращат в Тарсис; и построиха кораби в Ецион-Тавер.
37 Тогава Елиезер, син на Додава от Мареша, изрече пророчество над Иосафата и каза: понеже си се сдружил с Охозия, Господ ще разори твоето дело. – И корабите се разбиха и не можаха да идат в Тарсис.
8 Когато сне седмия печат, настана тишина на небето, около половина час.
2 (A)И видях седемте Ангели, които стояха пред Бога, и дадоха им се седем тръби.
3 (B)Тогава дойде друг Ангел със златна кадилница и застана пред жертвеника; и му се даде много тамян, та с молитвите на всички светии да го тури на златния жертвеник, що беше пред престола.
4 (C)Димът от тамяна с молитвите на светиите се издигна от ръката на Ангела пред Бога.
5 (D)Ангелът взе кадилницата, напълни я с огън от жертвеника и я хвърли на земята; тогава се появиха гласове, гръмотевици, светкавици и трус.
6 И седемте Ангели, които държаха седемте тръби, се приготвиха да затръбят.
7 Първият Ангел затръби, и се появи град и огън, смесени с кръв, и паднаха на земята; и третата част от дърветата изгоря, и всичката зелена трева изгоря.
8 Затръби и вторият Ангел, и като че голяма планина, пламнала в огън, се срина в морето; и третата част от морето стана на кръв,
9 и умря третата част от морските твари, които имаха душа; и третата част от корабите загина.
10 Затръби и третият Ангел, и от небето падна голяма звезда, горяща като светило, и падна върху третата част на реките и върху водните извори;
11 и името на тая звезда е пелин; и третата част от водите стана на пелин, и много човеци умряха от водите, понеже се бяха вгорчили,
12 Затръби и четвъртият Ангел, и биде ударена третата част от слънцето, третата част от месечината и третата част от звездите, за да потъмнее третата им част, та третата част на деня, както и на нощта, да не свети.
13 И видях и чух един Ангел, да хвърка посред небето и да вика с висок глас: горко, горко, горко на живеещите по земята от останалите тръбни гласове на тримата Ангели, които ще тръбят.
4 (A)И върна се оня Ангел, който говори с мене, и ме разбуди, както разбуждат човека от сън.
2 (B)И ми рече той: какво виждаш? И отговорих: виждам, ето, светилник цял от злато и чашки за елей върху му, и седем кандилца на него, и по седем цеви на кандило, които са върху му;
3 (C)и две маслини на него: едната отдясно на чашката, другата отляво.
4 И отговорих и рекох на Ангела, който говореше с мене: какво е това, господине мой?
5 И Ангелът, който говореше с мене, отговори и ми рече: не знаеш ли, какво е това? И рекох: не зная, господине мой.
6 (D)Тогава той отговори и ми рече тъй: това е словото на Господа към Зоровавеля, което казва: не с воинство и не със сила, а с Моя Дух, казва Господ Саваот.
7 (E)Коя си ти, планино голяма, пред Зоровавеля? ти си равнина, и ще изнесе той краеъгълния камък при шумни викове: „благодат, благодат върху него!“
8 И биде към мене слово Господне:
9 (F)ръцете на Зоровавеля туриха основата на тоя Дом; неговите ръце ще го и свършат, и ще познаеш, че Господ Саваот ме е пратил при вас.
10 (G)Защото кой може да смята тоя ден за маловажен, когато радостно гледат на строителния отвее в ръцете на Зоровавеля ония седем, – това са очите на Господа, – които обхващат с поглед цяла земя?
11 (H)Тогава отговорих и му рекох: що значат ония две маслини отдясно на светилника и отляво нему?
12 И пак почнах да говоря и му рекох: що значат двата маслинени клона, които през две златни тръбички изливат от себе си злато?
13 И ми рече той: не знаеш ли, що е това? Отговорих: не зная, господине мой.
14 (I)И рече той: това са двамата помазани с елей, които предстоят пред Господа на цялата земя.
7 После това Иисус ходеше по Галилея, защото по Иудея не искаше да ходи, понеже иудеите търсеха да Го убият.
2 (A)Приближаваше иудейският празник Разпъване шатри.
3 Тогава Му рекоха братята Му: замини оттук и иди в Иудея, за да видят и Твоите ученици делата, що вършиш.
4 Защото никой не върши нещо скришом, когато сам иска да бъде известен. Ако вършиш тия дела, покажи Себе Си на света.
5 Защото нито братята Му вярваха в Него.
6 На това Иисус им рече: Моето време още не е дошло, а за вас времето винаги е сгодно.
7 (B)Светът вас не може да мрази, а Мене мрази, защото Аз свидетелствувам за него, че делата му са лоши.
8 Вие идете на тоя празник: Аз още няма да ида на тоя празник, защото времето Ми още не се е изпълнило.
9 Това като им каза, остана си в Галилея.
10 Но, когато братята Му отидоха, отиде и Той на празника, не явно, а някак си скришом.
11 А иудеите Го диреха на празника и казваха: де е Онзи?
12 (C)И имаше голям ропот у народа за Него: едни казваха, че Той е добър; други пък казваха: не, но заблуждава народа.
13 (D)Но никой не говореше за Него открито, поради страх от иудеите.
14 Когато пък празникът се беше вече преполовил, възлезе Иисус в храма и поучаваше.
15 И чудеха се иудеите, казвайки: как Тоя знае книга, когато не се е учил?
16 (E)Иисус им отговори и рече: учението Ми не е Мое, а на Оногова, Който Ме е пратил;
17 (F)който иска да върши волята Му, ще разбере, дали учението Ми е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
18 Който говори от себе си, търси своята си слава; а който търси славата на Оногова, Който Го е пратил, Той е истинен, и в Него няма неправда.
19 (G)Не даде ли ви Моисей Закона? Но никой от вас не изпълнява Закона. Защо искате да Ме убиете?
20 Народът отговори и рече: бяс Те е хванал. Кой иска да Те убие?
21 Отговори Иисус и им рече: едно дело извърших, и всички се чудите.
22 (H)Моисей ви даде обрязанието (макар то да не е от Моисея, а от отците), и вие в съботен ден обрязвате човека.
23 Ако в събота човек приема обрязание, за да не бъде нарушен Моисеевият закон, – на Мене ли се гневите, задето цял човек здрав направих в събота?
24 (I)Не съдете по външност, а съдете с праведен съд.
25 Тогава някои иерусалимци думаха: не е ли Тоя, Когото търсят да убият?
26 Ето, явно говори, и нищо Му не казват: да не са се уверили началниците, че Той е наистина Христос?
27 (J)Но Тогова знаем, откъде е; а Христос, кога дойде, никой няма да знае, откъде е.
28 (K)Тогава Иисус, като поучаваше в храма, издигна глас и рече: и Мене познавате, и откъде съм знаете; и не дойдох от Себе Си, но има един Истински, Който Ме е пратил, и Когото вие не познавате.
29 Аз пък Го зная, защото съм от Него, и Той ме е пратил.
30 (L)Искаха, прочее, да Го хванат, ала никой не тури на Него ръка. защото часът Му още не бе дошъл.
31 (M)И мнозина от народа повярваха в Него и думаха: кога дойде Христос, нима ще направи по-много чудеса от тия, що Тоя направи?
32 Чуха фарисеите, че народът мълви това за Него; и пратиха фарисеите и първосвещениците слуги да Го хванат.
33 А Иисус им рече: още малко време съм с вас, и ще отида при Оногова, Който Ме е пратил;
34 (N)ще Ме търсите, и не ще Ме намерите; и дето съм Аз, вие не можете да дойдете.
35 А иудеите думаха помежду си: къде иска Той да иде, та не ще Го намерим? Да не иска да иде при разпръснатите между елините и да поучава елините?
36 Какво значат тия думи, които каза: ще Ме търсите, и не ще Ме намерите; и дето съм Аз, вие не можете да дойдете?
37 (O)А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие.
38 Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода.
39 (P)Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен.
40 (Q)Тогава мнозина от народа, като чуха тия думи, казваха: Този е наистина Пророкът.
41 Други казваха: Този е Христос. А други казваха: нима от Галилея ще дойде Христос?
42 (R)Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давиловото семе и от градеца Витлеем, отдето беше Давид?
43 (S)И тъй, у народа произлезе разпра за Него.
44 А някои от тях искаха да Го хванат, ала никой не тури върху Му ръка.
45 Тогава слугите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те им рекоха: защо Го не доведохте?
46 Слугите отговориха: никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек.
47 Фарисеите им отговориха: да не сте се и вие прелъстили?
48 Повярвал ли е в Него някой от началниците или от фарисеите?
49 Но тоя народ, който не знае Закона, е проклет.
50 (T)Никодим, който бе ходил нощя при Него и беше един от тях, казва им:
51 (U)осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши?
52 Те му отговориха и рекоха: да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил.
53 И всеки си отиде у дома си.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.