M’Cheyne Bible Reading Plan
3 (A)И начена Соломон да строи дома Господен в Иерусалим, на планина Мория, която бе посочена на баща му Давида, на онова място, що бе приготвил Давид, върху гумното на иевусееца Орна.
2 А начена да го строи на втория ден от втория месец през четвъртата година на своето царуване.
3 (B)Основата, положена от Соломона при граденето на дома Божий, беше тая: дължина шейсет лакти, по старата мярка, а широчина – двайсет лакти;
4 (C)а притворът пред дома беше дълъг колкото ширината на дома – двайсет лакти, висок пък – сто и двайсет. И отвътре го обкова с чисто злато.
5 (D)А главния дом облече с кипарисово дърво, обкова го с най-хубаво злато и изработи по него палми и верижки.
6 (E)И украси дома с драгоценни камъни за хубост; а златото беше парваимско злато.
7 И обкова със злато дома, гредите, праговете, стените му (и прозорците) и вратите му, и по стените извая херувими.
8 (F)И направи Святая-Святих: дължината ѝ според широчината на дома – двайсет лакти, и широчината ѝ – двайсет лакти; и покри я с шестстотин таланта найдобро злато.
9 Тежината на гвоздеите беше петдесет сикли злато (всякой гвоздей). Горниците тъй също обкова със злато.
10 (G)А в Святая-Святих направи два херувима, резбарска работа, и ги обкова със злато.
11 (H)Крилата на херувимите бяха на длъж двайсет лакти: едното крило, пет лакти, се допираше до стената на дома, а другото крило, също пет лакти, се срещаше с крилото на другия херувим;
12 също и едното крило на другия херувим, пет лакти, се допираше до стената на дома, а другото крило, пет лакти, се срещаше с крилото на другия херувим.
13 (I)Крилата на херувимите бяха разперени на двайсет лакти; а тия стояха на нозете си с лице към храма.
14 (J)И направи завеса от син, пурпурен и багрен плат и от висон, и на нея изобрази херувими.
15 (K)И пред храма направи два стълба, високи по трийсет и пет лакти, и главуляк отгоре на всеки пет лакти.
16 (L)И направи верижки, както в светилището, и ги положи върху стълбовете, и направи сто нара, които тури на верижките.
17 (M)И постави стълбовете пред храма: единия отдясно, другия отляво, и нарече десния Иахин, а левия Воаз.
4 (N)И направи меден жертвеник: двайсет лакти дълъг, двайсет лакти широк и десет лакти висок.
2 (O)И направи изляно море – от единия му край до другия десет лакти – цялото кръгло, високо пет лакти, а наоколо го обхващаше връв от трийсет лакти;
3 наоколо му под него от всички страни имаше изляни образи волски; на десет лакти наоколо обикаляха морето два реда волове, изляни заедно с него.
4 (P)То стоеше върху дванайсет вола: три гледаха към север, три гледаха към запад, три гледаха към юг и три гледаха към изток, и морето върху тях отгоре; заднищата им пък бяха обърнати навътре под него.
5 (Q)Дебело беше една длан, и краищата му, направени като краищата на чаша, приличаха на цъфнал крин. То събираше до три хиляди бата.
6 (R)Направи и десет умивалници и постави пет отдясно и пет отляво, за да мият в тях, – миеха в тях приготвеното за всесъжения; а морето – за свещениците, за да се мият в него.
7 (S)Направи и десет златни светилници, каквито трябваше да бъдат, и ги постави в храма – пет отдясно и пет отляво.
8 (T)Направи и десет трапези и ги постави в храма – пет отдясно и пет отляво; направи и сто златни чаши.
9 Направи още и свещенически двор, и голям двор, и врати към двора, а стожерите им обкова с мед.
10 Морето постави на дясна страна, към югоизток.
11 (U)И направи Хирам котли, лопатки, чаши (кадилници и всички жертвени съдове). И свърши Хирам работата, която вършеше за цар Соломона в Божия дом:
12 (V)два стълба и два пояса около главуляците върху стълбовете и две мрежи, за да покриват двата пояса около главуляците, които бяха върху стълбовете,
13 и четиристотин нара на двете мрежи – два реда нарове за всяка мрежа, за да покриват двата пояса около главуляците върху стълбовете.
14 (W)Направи и подставки, направи и умивалници над подставките;
15 едно море и дванайсет вола под него,
16 и котли, и лопатки, и вилици; целия тоя прибор Хирам-Авий направи на цар Соломона за дома Господен от изгладена мед.
17 (X)Царят ги излива в глинена пръст в околността на Иордан, между Сокхот и Цереда.
18 (Y)Соломон направи всички тия вещи в голямо множество, тъй че не се знаеше теглото на медта.
19 (Z)Направи Соломон и всички други вещи за Божия дом: и златен жертвеник, и трапези за хлябовете на предложението,
20 (AA)и светилници, и кандилцата им, за да ги палят по устава пред давира, – от чисто злато;
21 и цветя, и кандилца, и щипци от злато, от найчисто злато,
22 (AB)и ножове, и ръсилници, и чаши, и пепелници от найчисто злато; и храмовите двери – вътрешните двери за Святая-Святих, и храмовите двери за светилището от злато.
3 (A)Вижте каква любов ни е дал Отец – да се наречем чеда Божии и сме. Затова светът не ни знае, защото Него не позна.
2 (B)Възлюбени, сега сме чеда Божии; но още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е.
3 (C)И всякой, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист.
4 (D)Всякой, който прави грях, прави и беззаконие; и грехът е беззаконие.
5 (E)И знаете, че Той се яви, за да вземе греховете ни, и грях в Него няма.
6 Всякой, който пребъдва в Него, не съгрешава; всякой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.
7 (F)Чеда, никой да ви не прелъстява! Който върши правда, праведен е, както Той е праведен.
8 (G)Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава. Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола.
9 (H)Всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото семето Му пребъдва в него; и не може да греши, защото е роден от Бога.
10 Чедата Божии и чедата дяволови се познават тъй: всякой, който не върши правда, не е от Бога, също и който не обича брата си.
11 (I)Защото такова е благовестието, което чухте изпърво, – да любим един другиго,
12 (J)не както Каин, който беше от лукавия и уби брата си. А защо го уби? Затова, че неговите дела бяха лоши, а братовите му – праведни.
13 (K)Недейте се чуди, братя мои, ако светът ви мрази.
14 (L)Ние знаем, че преминахме от смърт в живот, защото обичаме братята; който не обича брата си, пребъдва в смърт.
15 Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец; и знаете, че никой човекоубиец няма вечен живот, който да пребъдва в него.
16 (M)Любовта познахме по това, че Той положи за нас душата Си: и ние сме длъжни да полагаме душите си за братята.
17 (N)А който има световните блага, пък като види брата си в немотия, затвори от него сърцето си, – как пребъдва в такъв Божията любов?
18 Чеда мои, нека любим не с думи или с език, а с дела и истина!
19 (O)И по това познаваме, че сме от истината, и пред Него ще успокояваме сърцата си;
20 защото, ако нашето сърце ни осъжда, колко повече Бог, понеже Той е по-голям от нашето сърце и знае всичко.
21 (P)Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога,
22 (Q)и, каквото просим, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим което е благоугодно пред Него.
23 (R)А заповедта Му е тая, да вярваме в името на Неговия Син Иисуса Христа и да любим един други, както ни е дал заповед.
24 (S)И който пази заповедите Му, пребъдва в Него, и Той – в него. А че Той пребъдва в нас, узнаваме по духа, който ни е дал.
2 Подига се против тебе разрушител: пази твърдините, варди пътя, укрепи чресла, събирай сили.
2 (A)Защото Господ ще възстанови величието на Иакова, както величието на Израиля, понеже ги опустошиха опустошители и лозовите им пръчки изтребиха.
3 Щитът на юнаците му е червен; войниците му са в багрени дрехи; огън пускат колесниците в деня, когато се готвят за бой, и гора от копия се вълнува.
4 По улици търчат колесници, гърмят по стъгди; блясъкът от тях е като от огън; святкат като светкавица.
5 Той зове юнаците си, ала те се спъват в хода си; припкат към градските стени, но обсадата е вече стъкмена.
6 Речните порти се отварят, и дворецът се разрушава.
7 (B)Решено е: тя ще бъде оголена и в плен отведена, и рабините ѝ ще стенат като гълъби, удряйки се в гърди.
8 Ниневия, откак съществува, беше като водоем, пълен с вода, а те бягат. „Стойте, стойте!“ Ала никой се не обръща да погледне.
9 Грабете сребро, грабете злато! нямат край натрупаните всякакви скъпоценни вещи.
10 (C)Ограбена, опустошена и разорена е тя, – и сърце се топи, колене треперят; на всички у чреслата има силна болка, и лицата на всички потъмняха.
11 (D)Де е сега леговището на лъвовете и онова пасбище за лъвчета, дето ходеха лъв, лъвица и лъвчета, и никой ги не плашеше?
12 Де е лъвът, който грабеше да насити своите щенета и давеше за лъвиците си и който пълнеше с плячка пещерите си и леговищата си с ограбено?
13 (E)Ето, Аз съм против тебе, казва Господ Саваот, и ще изгоря в дим твоите колесници, и меч ще погълне твоите лъвчета, и ще изтребя от земята твоята плячка, и вече не ще се чува гласът на твоите пратеници.
18 (A)Каза им и притча за това, че трябва винаги да се молят и да не падат духом,
2 като рече: в един град имаше съдия, който ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше.
3 В същия град имаше една вдовица, и тя дохождаше при него и казваше: защити ме от противника ми.
4 Но той дълго време не рачи. А сетне рече си сам: макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам,
5 но, понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя, та да не дохожда вече да ми додява.
6 И рече Господ: чуйте, що казва неправедният съдия!
7 (B)Та Бог ли няма да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем, макар и да забавя да ги защити?
8 Казвам ви, ще ги защити наскоро. Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?
9 (C)Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:
10 двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.
11 (D)Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар:
12 постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
13 А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
14 (E)Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.
15 (F)Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им.
16 (G)Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.
17 Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него.
18 (H)И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
19 А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог;
20 (I)знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.
21 А той рече: всичко това съм опазил от младини.
22 (J)Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.
23 А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.
24 (K)Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство!
25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
26 Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси?
27 Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.
28 (L)Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
29 Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие,
30 и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен.
31 (M)И като взе със Себе Си дванайсетте, рече им: ето, възлизаме за Иерусалим, и ще се извърши на Сина Човечески всичко, писано чрез пророците:
32 (N)понеже ще Го предадат на езичниците и ще се поругаят над Него, ще Го оскърбят и оплюят,
33 ще Го бичуват и убият; и на третия ден ще възкръсне.
34 Но те нищо от това не разумяха; тия думи за тях бяха потайни, и те не разбираха казаното.
35 (O)А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше;
36 и като чу да минава край него народ, попита: какво е това?
37 Обадиха му, че Иисус Назорей минава.
38 Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!
39 Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!
40 Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го:
41 какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам.
42 Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси.
43 И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.