M’Cheyne Bible Reading Plan
14 И отиде Самсон в Тимната и видя в Тимната жена от филистимските дъщери (и тя му се понрави)
2 Той отиде и обади на баща си и на майка си и каза: видях в Тимната жена от филистимските дъщери; вземете ми я за жена.
3 (A)Баща му и майка му казаха: нима няма жени между дъщерите на братята ти и в целия ми народ, че отиваш да взимаш жена от необрязаните филистимци? А Самсон отговори на баща си: нея ми вземи, понеже тя ми се понрави.
4 Баща му и майка му не знаеха, че това е от Господа, и че той търси случай да отмъсти на филистимци. В това време филистимци владееха над Израиля.
5 И отиде Самсон с баща си и майка си в Тимната, и когато се приближаваха до Тимнатските лозя, ето един млад лъв, рикайки иде насреща му.
6 (B)И Дух Господен слезе върху му, и той разкъса лъва като яре; а в ръката му нямаше нищо. И не каза на баща си и на майка си, какво бе направил.
7 И дойде и поговори с жената, и тя се понрави на Самсона.
8 Подир няколко дена, той пак отиде, за да я вземе, и се отби да погледне лъвовия труп, и ето, рой пчели в лъвовия труп и мед.
9 Той взе от меда в ръцете си, тръгна и яде из пътя; и когато дойде при баща си и майка си, даде и тям; и те ядоха; ала им не каза, че е взел тоя мед от лъвовия труп.
10 Дойде и баща му при жената, и там Самсон даде (седемдневна) гощавка, както обикновено правят младоженците.
11 И щом го видяха там, избраха трийсет брачни другари, които да бъдат при него.
12 (C)И каза им Самсон: ще ви задам една гатанка; ако ми я отгатнете през седемте дена на гощавката и отгатнете вярно, ще ви дам трийсет синдона[a] и трийсет премени;
13 ако ли пък не можете ми я отгатна, дайте ми вие трийсет синдона и трийсет премени. Те му казаха: задай гатанката си, ще послушаме.
14 И им каза: из ядача излезе ядиво, и из силния излезе сладко. И три дни не можаха да отгатнат гатанката.
15 (D)На седмия ден те казаха на Самсоновата жена: придумай мъжа си, да ни отгатне гатанката; инак ще изгорим с огън тебе и бащиния ти дом; нима ни поканихте, за да ни оберете?
16 И плака пред Самсона жена му, думайки: ти ме мразиш и не ме обичаш; ти зададе гатанка на синовете на моя народ, а мен я не отгатваш. Той ѝ каза: на баща си и на майка си я не отгатнах, та на тебе ли ще отгатна?
17 (E)И плака тя пред него седем дена, докле трая гощавката им. Най-сетне на седмия ден той ѝ я отгатна, понеже тя усилено го молеше. А тя отгатна гатанката на синовете на своя народ.
18 И на седмия ден преди залез-слънце казаха му гражданите: що е по-сладко от мед, и що е по-силно от лъв? Той им каза: да не бяхте орали с моята телица, не бихте отгатнали гатанката ми.
19 (F)И Дух Господен слезе върху него, и той отиде в Аскалон, дето уби трийсет души, смъкна от тях дрехите, и даде премените им на ония, които бяха отгатнали гатанката.
20 А жената на Самсона се омъжи за сватбения му другар, който му беше приятел.
18 След това Павел остави Атина и дойде в Коринт;
2 (A)и, като намери един иудеин, на име Акила, родом от Понт, дошъл наскоро от Италия с жена си Прискила (защото Клавдий бе заповядал да напуснат Рим всички иудеи), дойде при тях;
3 (B)и понеже имаше същия занаят, остана у тях и работеше; а занаятът им беше да правят шатри.
4 И всяка събота той говореше в синагогата и убеждаваше иудеи и елини.
5 (C)А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше от своя дух подбуждан да свидетелствува пред иудеите, че Иисус е Христос.
6 (D)Но, понеже те се противяха и хулеха, той си отърси дрехите и им каза: кръвта ви – върху главите ви! Аз съм чист; отсега отивам при езичниците.
7 И като се дигна оттам, дойде у някого си, на име Юст, който почиташе Бога, и чиято къща беше до синагогата.
8 (E)А Крист, началник на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина коринтяни, слушайки Павла, вярваха и се кръщаваха.
9 (F)И рече Господ на Павла във видение нощем: не бой се, но говори и не млъквай,
10 (G)защото Аз съм с тебе, и никой не ще посегне да ти стори зло; понеже имам много народ в тоя град.
11 Той остана там година и шест месеца и ги поучаваше на словото Божие.
12 А когато Галион беше проконсул в Ахаия, иудеите единодушно нападнаха Павла и го отведоха на съдилището,
13 като казваха, че той придумва човеците да почитат Бога не по закона.
14 И когато Павел щеше да заговори, Галион каза на иудеите: иудеи, да имаше някоя неправда или злодеяние лукаво, по право щях да ви изслушам;
15 (H)но, щом препирнята е за учение и за имена, и за вашия закон, разгледайте сами, защото аз не искам да бъда съдия в тия работи.
16 И ги напъди от съдилището.
17 (I)Тогава всички елини хванаха Состена, началник на синагогата, и го биха пред съдилището, а Галион и нехаеше за това.
18 (J)Като прекара още доста дни, Павел се прости с братята и отплува за Сирия заедно с Акила и Прискила, след като си острига главата в Кенхрея, понеже бе дал оброк.
19 Като стигна в Ефес, остави ги там, а сам той влезе в синагогата и разискваше с иудеите.
20 А когато те го помолиха да остане при тях по-дълго време, той се не съгласи,
21 (K)а се прости с тях и рече: трябва непременно да прекарам идещия празник в Иерусалим; и, ако ще Бог, ще се върна пак при вас. И отплува от Ефес, а Акила и Прискила останаха там.
22 Като слезе в Кесария, ходи в Иерусалим, поздрави църквата и отиде в Антиохия.
23 След като престоя там няколко време, излезе и обхождаше редом страната Галатийска и Фригия и утвърждаваше всички ученици.
24 (L)И дойде в Ефес някой си иудеин, на име Аполос, родом от Александрия, мъж красноречив и силен в Писанията.
25 (M)Той беше наставен в пътя Господен и, разпален духом, говореше и поучаваше правилно за Господа, ако и да знаеше само за Иоановото кръщение.
26 Той начена да говори смело в синагогата. Като го чуха Акила и Прискила, прибраха го и му обясниха по-точно пътя Господен.
27 А когато той искаше да замине за Ахаия, братята се обърнаха с писмо до тамошните ученици, за да го приемат; и той, като стигна там, спомогна много на повярвалите чрез благодатта,
28 защото силно изобличаваше иудеите пред цял народ, като доказваше чрез Писанията, че Иисус е Христос.
27 В начало на царуването на иудейския цар Иоакима[a], Иосиев син, биде от Господа това слово към Иеремия:
2 (A)тъй ми рече Господ: направи си окови и хомот и си ги тури на шията;
3 (B)и прати също такива на идумейския цар, на моавитския цар, на царя на Амоновите синове, на тирския цар и на сидонския цар, по пратеници, които са дошли в Иерусалим при иудейския цар Седекия,
4 и поръчай им да кажат на господарите си: тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: тъй кажете на вашите господари:
5 (C)Аз сътворих земята, човека и животните, които са по земното лице, с великата Си мощ и с пространната Си мишца, и я предадох, комуто Ми бе благоугодно.
6 (D)И сега Аз предавам всички тия земи в ръката на вавилонския цар Навуходоносора, Мой раб, дори и полските зверове му придавам, за да му служат.
7 (E)И всички народи ще служат нему и на сина му, и на внука му, докле дойде време, и на земята му, и на самия него; и ще му служат много народи и велики царе.
8 И ако някой народ и царство не иска да служи на вавилонския цар Навуходоносора и не ще наведе врат под хомота на вавилонския цар, – тоя народ Аз ще накажа с меч, с глад и с мор, казва Господ, докле ги не изтребя чрез ръката му.
9 (F)И вие не слушайте вашите пророци и вашите гадатели, вашите съновидци, вашите магьосници и вашите звездобройци, които ви казват: „няма да служите на вавилонския цар“.
10 Защото те ви пророкуват лъжа, за да ви отдалечат от земята ви, та Аз да ви изгоня, и вие да загинете.
11 А народа, който наведе врат под хомота на вавилонския цар и му служи, ще оставя в земята му, казва Господ, и той ще я обработва и ще живее в нея.
12 И на иудейския цар Седекия аз говорих със същите тия думи, думайки: наведете врат под хомота на вавилонския цар и служете нему и на народа му – и ще бъдете живи.
13 (G)Защо да умираш ти и народът ти от меч, от глад и от мор, както каза Господ за тоя народ, който не ще служи на вавилонския цар?
14 (H)И не слушайте думите на пророците, които ви казват: „няма да служите на вавилонския цар“; защото те ви пророкуват лъжа.
15 (I)Аз не съм ги пращал, казва Господ; и те лъжливо пророкуват в Мое име, за да ви изгоня, и да загинете, – вие и пророците ви, които ви пророкуват.
16 (J)Говорих и на свещениците и на целия тоя народ: тъй казва Господ: не слушайте думите на вашите пророци, които ви пророкуват и казват: „ето, скоро ще бъдат върнати от Вавилон съдовете на дома Господен“; защото те ви пророкуват лъжа.
17 Недейте ги слуша, служете на вавилонския цар и живейте; защо да докарвате тоя град до опустошение?
18 Ако пък те са пророци, и ако у тях има слово Господне, нека ходатайствуват пред Господа Саваота, та съдовете, които остават в дома Господен, в дома на иудейския цар и в Иерусалим, да не отиват във Вавилон.
19 (K)Защото тъй казва Господ Саваот за стълбовете и за медното море, и за подножките и за другите вещи, които останаха в тоя град,
20 (L)които вавилонският цар Навуходоносор не взе, когато отведе от Иерусалим във Вавилон иудейския цар Иехония, Иоакимов син, и всички видни иудеи и иерусалимци,
21 защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев, за съдовете, които останаха в дома Господен, в дома на иудейския цар и в Иерусалим:
22 (M)те ще бъдат отнесени във Вавилон и ще останат там, докато ги посетя, казва Господ, и ги изведа и ги върна на това място.
13 (A)И когато Той излизаше от храма, един от Неговите ученици Му казва: Учителю, погледни, какви камъни и какви здания!
2 (B)Иисус му отговори и рече: виждаш ли тия големи здания? Няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат.
3 И когато седеше на Елеонската планина, срещу храма, питаха Го насаме Петър, Иаков, Иоан и Андрей:
4 кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато всичко това стане?
5 (C)Отговаряйки им, Иисус почна да говори: пазете се да ви не прелъсти някой.
6 Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз; и ще прелъстят мнозина.
7 А кога чуете боеве и вести за войни, не се смущавайте; понеже това трябва да стане; ала туй не е още краят.
8 Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има трусове, и ще има глад и смутове. Това е начало на болки.
9 (D)Но вие гледайте себе си; защото ще ви предадат на съдилища, и по синагоги ще бъдете бити, и пред управници и царе ще бъдете изправени заради Мене, за свидетелство пред тях.
10 И у всички народи първом трябва да се проповядва Евангелието.
11 (E)Кога пък ви поведат, за да ви предават, недейте се грижи отнапред, какво ще говорите, и не обмисляйте; а което ще ви бъде внушено оня час, него и говорете; понеже не сте вие, които ще говорите, а Дух Светии.
12 И брат брата ще предаде на смърт, и баща – чедо; и ще въстанат чеда против родители, и ще ги умъртвят.
13 И ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.
14 (F)А кога видите „мерзостта на запустението“, за която е казал пророк Даниил, да стои, дето не трябва (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините;
15 и който е на покрива, да не слиза вкъщи, нито да влиза да вземе нещо от къщата си;
16 и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си.
17 Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни!
18 Затова молете се да се не случи бягството ви зиме.
19 Защото през ония дни ще има такава скръб, каквато досега не е имало от начало на създанието, що е създал Бог, и няма да бъде.
20 И ако Господ не скратеше ония дни, не би се спасил никой човек; но заради избраните, които Той избра, е скратил дните.
21 (G)Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или ето, там е, – не вярвайте.
22 Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.
23 А вие се пазете: ето, казах ви отнапред всичко.
24 (H)Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си,
25 и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят.
26 (I)Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма.
27 И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите вятра, от края на земята до края на небето.
28 Вземете подобие от смоковницата: когато клоните ѝ станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято;
29 тъй и вие, кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо, при вратата.
30 (J)Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне.
31 Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.
32 А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец.
33 (K)Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето.
34 То прилича, както кога някой човек, отивайки на чужбина и оставяйки къщата си, даде на слугите си власт и всекиму своя работа, и заповяда на вратаря да бъде буден.
35 И тъй, бъдете будни; понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата, привечер ли, или среднощ, или кога петли пропеят, или на съмване,
36 та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите.
37 А каквото вам говоря, говоря го на всички: бъдете будни!
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.