M’Cheyne Bible Reading Plan
16 После се падна жребието на Иосифовите синове: от Иордан при Иерихон, към Иерихонските води на изток, пустинята, която се простира от Иерихон към Ветилската планина;
2 (A)от Ветил границата върви към Луз и преминава към предела Архи до Атарот,
3 (B)спуска се към морето, към границата на Иафлет, до границата на долни Бет-Орон и до Газер и се свършва при морето.
4 (C)Това получиха за дял Иосифовите синове Манасия и Ефрем.
5 (D)Границата на Ефремовите синове според племената им беше тая: откъм изток граница на техния дял беше Атарот-Адар до горни Бет-Орон (и Газара);
6 после границата върви към морето на север от Михметат, завива на изток към Таанат-Силом и го минава източно до Ианох;
7 от Ианох, като слиза към Атарот и Наарат, допира до Иерихон и стига до Иордан;
8 от Тапуах границата върви към морето, към поток Кана, и се свършва при морето. Това е делът на коляното Ефремови синове, според племената им.
9 (E)Имаше отделени градове за Ефремовите синове и в дяла на Манасиевите синове, – и всички тия градове бяха със селата си.
10 (F)Но (Ефремовци) не изгониха хананейците, които живееха в Газер; затова хананейци живеят между Ефремовци до днес и им плащат данък. (Най-сетне дойде египетският цар-фараон, превзе града, и с огън го изгори, а хананейци и ферезейци и жителите на Газер бидоха избити, и фараонът го даде вено на дъщеря си.)
17 (G)И падна се жребието на коляното на Манасия, защото той беше Иосифов първороден син. На Манасиевия първороден син Махира, баща на Галаада, който беше храбър в битка, се падна Галаад и Васан.
2 (H)Паднаха се дялове и на другите Манасиеви синове, според племената им; и на синовете Авиезерови, и на синовете Хелекови, и на синовете Асриилови, и на синовете Шехемови, и на синовете Хеферови, и на синовете Шемидови. Това са децата от мъжки пол на Иосифовия син Манасия, според племената им.
3 (I)Салпаад пък, син на Хефера, който беше син на Галаада, а тоя – син на Махира, Манасиев син, нямаше синове, а (само) дъщери. Ето имената на дъщерите му: Махла, Ноа, Хогла, Милка и Тирца.
4 (J)Те дойдоха при свещеник Елеазара и при Иисуса, син Навинов, и при началниците, и рекоха: Господ бе заповядал на Моисея да ни даде дял между нашите братя. И даде им се дял, по заповедта Господня, между братята на баща им.
5 И паднаха се на Манасия десет части, освен земята Галаадска и Васанска отвъд Иордан;
6 защото дъщерите (на синовете) на Манасия получиха дял между синовете му, а Галаадската земя се падна на останалите Манасиеви синове.
7 Границата (на синовете) Манасиеви върви от Асир към Михметат, който е срещу Сихем; оттука границата върви надясно към жителите на Ен-Тапуах.
8 Земята Тапуах се падна на Манасия, а градът Тапуах при Манасиевата граница – на Ефремовите синове.
9 (K)Оттука границата слиза към поток Кана, на юг от потока. Тия градове принадлежат на Ефрема, макар и да са между градовете на Манасия. Манасиевата граница е на север от потока и се свършва при морето.
10 Което е на юг, то е Ефремово, а което е на север, то е Манасиево; морето пък беше тяхна граница; с Асира се допираха откъм север и с Исахара откъм изток.
11 (L)На Манасия принадлежаха в земите на Исахара и Асира: Бет-Сан и подчинените нему селища, Ивлеам и подчинените нему селища, жителите на Дор и подчинените нему селища, жителите на Ен-Дор и подчинените нему селища, жителите на Таанах и подчинените нему селища, жителите на Мегидон и подчинените нему селища и третата част от Нафет (със селата му).
12 (M)Манасиевите синове не можаха да изгонят жителите на тия градове, и хананейци останаха да живеят в тая земя.
13 (N)Когато пък Израилевите синове се заселиха, направиха хананейците свои поданици, ала да ги изгонят – не ги изгониха.
14 (O)Иосифовите синове говориха на Иисуса и казаха: защо ни даде за наследство едно жребие и един дял, когато ние сме многолюдни, понеже тъй ни е благословил Господ?
15 Иисус им отговори: ако сте многолюдни, идете в горите и там, в земята на ферезейци и рефаимци, си разчистете (място), щом планината Ефремова ви е тясна.
16 (P)Иосифовите синове казаха: планината не ще можем удържа, защото хананейците, които живеят в долината, имат железни колесници, както тия, които са в Бет-Сан и в подчинените нему селища, тъй и ония, които са в Изреелската долина.
17 Но Иисус каза на Иосифовия дом, на Ефрема и Манасия: ти си многолюден и имаш голяма сила; не само едно жребие ще имаш:
18 (Q)и планината ще бъде твоя, и тая гора; ти ще я разчистиш, и тя ще бъде твоя до самия си край; понеже ти ще изгониш хананейци, макар те и да имат железни колесници, макар и да са силни (ти ще им надвиеш).
(Алилуия.)
148 (A)Хвалете Господа от небесата, хвалете Го във висините.
2 (B)Хвалете Го, всички Негови Ангели, хвалете Го, всички Негови войнства.
3 Хвалете Го, слънце и луно, хвалете Го, всички блестящи звезди.
4 (C)Хвалете Го, небеса на небесата и води, които сте по-високо от небесата.
5 (D)Нека хвалят името на Господа, защото Той (каза – и се създадоха,) заповяда и се сътвориха;
6 постави ги за вечни векове; даде наредби, които няма да се нарушат.
7 Хвалете Господа от земята, вие, големи риби и всички бездни,
8 (E)огън и град, сняг и мъгла, и ти, бурний ветре, който изпълняваш словото Му,
9 планини и всички хълмове, плодородни дървета и всички кедри,
10 зверове и всеки добитък, влечуги и птици крилати,
11 (F)земни царе и всички народи, князе и всички земни съдии,
12 момци и девойки, старци и деца –
13 (G)всички да хвалят името на Господа; защото само Неговото име е възвеличено, Неговата слава е на небесата и на земята.
14 Той въздигна рога на Своя народ, славата на всички Свои светии, на синовете Израилеви, близкия Нему народ. Алилуия.
8 (A)В него време, казва Господ, ще изхвърлят из гробовете костите на царете на Иуда, и костите на князете му, и костите на свещениците, и костите на пророците, и костите на жителите иерусалимски;
2 (B)и ще ги разхвърлят пред слънцето и месечината и пред цялото небесно воинство[a], които са те обичали, на които са служили и след които са ходили, които са търсили и на които са се покланяли; те не ще ги съберат и не ще ги погребат: те ще бъдат тор на земята.
3 (C)И ще предпочитат смърт пред живот всички ония, които останат от това зло племе навред, където ги Аз изгоня, казва Господ Саваот.
4 И кажи им: тъй казва Господ: нима падналите не стават, и отклонилите се от пътя не се връщат?
5 (D)Защо тоя народ иерусалимски стои в упорно отстъпничество? те се държат яко о измамата и не искат да се обърнат.
6 (E)Аз наблюдавах и слушах: те не говорят право, никой се не разкайва за нечестието си, никой не казва: „какво сторих?“ всеки се впуща в своя път като кон, който се втуря в битка.
7 (F)И щъркелът под небето знае своите определени времена; гургулица, лястовица и жерав пазят времето, кога да прелетят, а Моят народ не знае Господните решения.
8 (G)Как думате: ние сме мъдри, и законът Господен е у нас? А ето, лъжливото перо на книжовниците и него превръща в лъжа.
9 (H)Посрамиха се мъдрите, смутиха се и се заплетоха в мрежа: ето, те отхвърлиха словото Господне; де е тогава тяхната мъдрост?
10 (I)Затова жените им ще дам на други, нивята им – на други владелци, защото всички те, от малък до голям, се предадоха на користолюбие; от пророк до свещеник – всички действуват лъжливо.
11 (J)И лекуват лекомислено раната на дъщерята на Моя народ, думайки: „мир, мир!“, а мир няма.
12 (K)Срам ли ги е, като вършат гнусотии? Не, никак ги не е срам и не се червят. Затова ще паднат между падналите; кога ги посетя, те ще бъдат повалени, казва Господ.
13 (L)Докрай ще ги обера, казва Господ: не ще остане ни един грозд на лоза, ни смокиня на смоковница, ще опадат и листата, и което им съм дал, ще отлети от тях.
14 (M)„Защо стоим? Сбирайте се, да идем в укрепените градове и там да загинем; защото Господ, Бог наш, ни е определил да загинем и ни дава да пием вода с жлъчка, задето сме грешили пред Господа.“
15 (N)Очакваме мир, а няма нищо добро, – време за излекуване, а ето ужаси.
16 (O)От Дан се чуе пръхкане на конете му, от громкото цвилене на жребците му трепери цяла земя; ще дойдат и ще опустошат земята и всичко по нея, града и които живеят в него.
17 (P)Защото, ето, Аз ще напратя върху ви змии, василиски, против които баилка няма, и те ще ви хапят, казва Господ.
18 Кога ще се утеша в тъгата си! сърцето ми се стопи.
19 Ето, слушам от далечна страна писък от дъщерята на Моя народ: нима няма Господ на Сион? нима Царят му не е там? – Защо Ме разгневиха със своите идоли, чуждоземни, нищожни?
20 Мина жетва, свърши се лятото, а ние не сме спасени.
21 Поради съкрушението у дъщерята на моя народ и аз съм съкрушен, ходя мрачен, ужас ме обзе.
22 (Q)Нима няма балсам в Галаад? нима там няма лекар? А защо няма изцеление за дъщерята на моя народ?
22 Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше:
2 (A)царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си
3 и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат.
4 Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата.
5 Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия;
6 други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха.
7 (B)Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им.
8 Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.
9 Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата.
10 И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници.
11 Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна,
12 и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше.
13 Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби;
14 (C)защото мнозина са звани, а малцина избрани.
15 (D)Тогава фарисеите отидоха и се наговориха, как да Го уловят на дума.
16 И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице;
17 затова кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не?
18 Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемерци?
19 покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий.
20 И казва им: чий е този образ и надпис?
21 (E)Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.
22 И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха.
23 (F)В оня ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като думаха:
24 (G)Учителю, Моисей е казал: ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си;
25 у нас имаше седем братя: първият се ожени и умря и, понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си;
26 също и вторият, третият, дори до седмия;
27 а след всички умря и жената;
28 и тъй, при възкресението, кому от седемте ще бъде тя жена? понеже всички я имаха.
29 Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия;
30 (H)защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата.
31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото вам от Бога, Който казва:
32 (I)„Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов“. Бог не е Бог на мъртви, а на живи.
33 И народът, като слушаше, чудеше се на учението Му.
34 А фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се наедно.
35 (J)И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече:
36 Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?
37 (K)А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:
38 тази е първа и най-голяма заповед;
39 (L)а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;
40 на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.
41 И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече:
42 (M)какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов.
43 Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки:
44 (N)„рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“?
45 И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?
46 И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.