M’Cheyne Bible Reading Plan
7 (A)Но Господ рече на Моисея: виж, Аз те поставих за Бог фараону; а брат ти Аарон ще бъде твой пророк;
2 ти ще (му) говориш всичко, що ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на фараона, да пусне синовете Израилеви от земята си.
3 (B)Но Аз ще ожесточа фараоновото сърце и ще умножа Моите личби и Моите чудеса в Египетската земя.
4 (C)Фараонът няма да ви послуша, и Аз ще наложа ръката Си върху Египет и ще изведа Моето воинство, Моя народ, синовете Израилеви, от Египетската земя – с велики съдби.
5 Тогава (всички) египтяни ще познаят, че Аз съм Господ, когато простра ръката Си върху Египет и изведа синовете Израилеви изсред тях.
6 (D)Моисей и Аарон направиха: както им заповяда Господ, тъй направиха.
7 Моисей беше на осемдесет, а (брат му) Аарон на осемдесет и три години, когато почнаха да говорят на фараона.
8 (E)И каза Господ на Моисея и Аарона, като рече:
9 (F)ако фараонът ви каже: сторете (личба или) чудо, ти кажи на (брат си) Аарона: вземи тоягата си и я хвърли (на земята) пред фараона (и пред служителите му), – тя ще стане на змия.
10 (G)Моисей и Аарон дойдоха при фараона (и при служителите му) и направиха така, както (им) заповяда Господ. И хвърли Аарон тоягата си пред фараона и пред служителите му, и тя стана на змия.
11 (H)Тогава фараонът повика мъдреците (египетски) и магьосниците; и тия влъхви египетски направиха същото с магиите си:
12 всеки от тях хвърли тоягата си, и те станаха на змии; но Аароновата тояга погълна техните тояги.
13 (I)Фараоновото сърце се ожесточи, и той ги не послуша, както и (им) бе говорил Господ.
14 (J)И рече Господ на Моисея: кораво е сърцето на фараона: той не скланя да пусне народа.
15 Иди утре при фараона: ето, той ще излезе при водата, а ти застани на пътя му, при брега на реката, и тоягата, която се превръща в змия, вземи в ръката си,
16 (K)и му речи: Господ, Бог на евреите, ме прати да ти кажа: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба в пустинята; но ето, ти и досега не послуша.
17 (L)Тъй казва Господ: по това ще познаеш, че Аз съм Господ: ето, с тая тояга, що е в ръката ми, ще ударя по водата, която е в реката, и тя ще се превърне в кръв;
18 и рибата в реката ще измре, и реката ще се осмърди, и египтяни ще се гнусят да пият вода от реката.
19 (M)И рече Господ на Моисея: кажи на (брата си) Аарона: вземи тоягата си (в ръка) и простри ръката си върху водите на египтяни: върху реките им, върху потоците им, върху езерата им и върху всяко тяхно водовместилище, и ще се превърнат в кръв, и ще бъде кръв по цялата Египетска земя, и в дървени и каменни съдове.
20 (N)Тогава Моисей и Аарон направиха, както (им) заповяда Господ. И дигна (Аарон) тоягата (си) и удари по речната вода пред очите на фараона и пред очите на служителите му, и всичката вода в реката се превърна в кръв,
21 и рибата в реката измря, и реката се осмърди, и египтяни не можеха да пият вода от реката; и кръв беше по цялата Египетска земя.
22 (O)Но и влъхвите египетски направиха същото със своите магии. Сърцето на фараона се ожесточи, и той ги не послуша, както и бе казал Господ.
23 Обърна се фараонът и отиде у дома си; сърцето му и от това не се трогна.
24 И всички египтяни взеха да копаят около реката, за да намерят вода за пиене, защото не можеха да пият вода от реката.
25 И се изминаха седем дена, откак Господ порази реката.
10 След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място, където Сам щеше да отиде,
2 (A)и рече им: жетвата голяма, а работниците малко; затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
3 (B)Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци.
4 (C)Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
5 (D)И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща!
6 И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас;
7 (E)и в тая къща оставайте, яжте и пийте, каквото ви дадат; защото работникът заслужава своята заплата. Не прехождайте от къща в къща.
8 И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат;
9 изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие.
10 В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по стъгдите му и кажете:
11 (F)и праха, полепнал по нас от вашия град, ви отърсваме; обаче да знаете, че се приближи до вас царството Божие.
12 (G)Казвам ви, че в оня ден за Содом ще бъде по-леко, отколкото за тоя град.
13 (H)Горко ти, Хоразине! Горко ти, Вит саидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудеса, които станаха у вас, отдавна те, седнали във вретище и пепел, биха се покаяли;
14 обаче, на Тир и Сидон ще бъде полеко в съда, отколкото вам.
15 И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш.
16 (I)Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил.
17 Седемдесетте ученици се върнаха с радост и казваха: Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам.
18 А Той им рече: видях сатаната, как падна от небето като светкавица;
19 (J)ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди;
20 (K)обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
21 (L)В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.
22 И като се обърна към учениците, рече: всичко Ми е предадено от Моя Отец; и кой е Синът, не знае никой, освен Отец; и кой е Отец, не знае никой, освен Синът, и комуто Синът иска да открие.
23 (M)И като се обърна към учениците, рече им насаме: блажени очите, които виждат това, що вие виждате.
24 (N)Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, що вие виждате, и не видяха, и да чуят, що чувате, и не чуха.
25 (O)И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
26 А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш?
27 (P)Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“.
28 (Q)Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив.
29 Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен?
30 Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.
31 (R)Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина.
32 Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.
33 Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили,
34 и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него.
35 А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.
36 И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?
37 Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така.
38 (S)И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.
39 Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.
40 А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, прочее, да ми помогне.
41 Иисус ѝ отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
42 а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме.
24 Защо не са скрити от Вседържителя времената, и ония, които Го знаят, не виждат дните Му?
2 (A)Преместят межди, откарват стада и ги пасат у тях си;
3 от сираци отнемат осел, от вдовица вземат вол за залог;
4 сиромаси избутват от пътя, всички унижени на земята са принудени да се крият.
5 Ето, като диви осли в пустиня, излизат те по работата си, като стават рано за плячка; степта дава хляб за тях и за децата им;
6 (B)жънат по чужди ниви, и берат грозде у нечестивеца;
7 (C)нощуват голи без покрив и без облекло на студ;
8 биват мокрени от планински дъждове и, нямайки убежище, притискат се о скалата;
9 отделят сираче от гърди и вземат залог от сиромаха;
10 (D)карат ги да ходят голи, без облекло, и гладните хранят с класове;
11 между стените изстискват маслинено масло, тъпчат в линове и жадуват.
12 (E)В града човеците охкат, и душата на убиваните вика, и Бог не забранява това.
13 Между тях има врагове на светлината, не знаят пътищата ѝ и не ходят по пътеките ѝ.
14 На разсъмване става убиецът, убива сиромаха и нищия, а нощем е крадец.
15 (F)И окото на прелюбодееца чака да се мръкне, думайки: ничие око няма да ме види, – и затуля лице.
16 В тъмнината се провират под къщите, които денем са си забележили; не познават светлина.
17 Защото за тях утринта е смъртна сянка, понеже те са запознати с ужасите на смъртната сянка.
18 (G)Лек е такъв на водната повърхност, проклет е делът му на земята, и не гледа пътя по лозята.
19 Засуха и пек поглъщат снежната вода; тъй преизподнята – грешниците.
20 Нека го забрави утробата майчина; нека бъде сладък на червеите; нека за него помен не остане; нека се строши като дърво беззаконникът,
21 който угнетява бездетната, нераждалата, и на вдовица не прави добро.
22 Той и силните увлича със своята сила, той става, и никой не е уверен за живота си.
23 А Той му дава всичко за безопасност, и той на това се обляга и Неговите очи виждат техните пътища.
24 (H)Вдигнаха се високо, – и ето, няма ги; падат и умират, както и всички, и, както върховцете на класовете, се скършват.
25 Ако това не е тъй, – кой ще ме изобличи в лъжа и кой ще обърне в нищо речта ми?
11 (A)Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа.
2 (B)Похвалявам ви, братя, че ме помните за всичко и държите преданията тъй, както съм ви ги предал.
3 (C)Искам да знаете още, че глава на всеки мъж е Христос, а на жената глава е мъжът, на Христа пък глава е Бог.
4 Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамя главата си;
5 и всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамя главата си, защото все едно е, като да е обръсната;
6 ако жена не иска да се покрива, нека се стриже; ако пък е срамотно за жена да се стриже или бръсне, нека се покрива.
7 (D)И тъй, мъжът не бива да си покрива главата, защото е образ и слава Божия, а жената е слава на мъжа.
8 (E)Защото не мъжът е от жената, а жената е от мъжа;
9 и не мъжът е създаден за жената, а жената за мъжа.
10 Затова жената трябва да има на главата си знак на мъжова власт над нея заради Ангелите.
11 Но все пак нито мъж без жена, нито жена без мъж бива в Господа.
12 Защото, както жената е от мъжа, тъй и мъжът е чрез жената, а всичко е от Бога.
13 Разсъдете сами в себе си: прилично ли е жена да се моли Богу гологлава?
14 Нали и самата природа ви учи, че е безчестие за мъж, ако си оставя коса?
15 Но, ако жена си оставя коса, то е чест за нея, понеже косата ѝ е дадена вместо покривало.
16 Обаче, ако някой иска да се препира, ние нямаме такъв обичай, нито църквите Божии.
17 А по това, което ще говоря, няма да ви похвалявам, понеже не за по-добро се събирате, а за по-лошо.
18 (F)Защото, първо, чувам, че, кога се събирате в църква, се явявали разцепления помежду ви, което донейде и вярвам.
19 (G)Па и трябва да има помежду ви разногласие, за да изпъкнат достойните между вас.
20 Но тъй, както се събирате заедно, това не значи, че ядете Господня вечеря;
21 защото всеки бърза да изяде преди другите своята вечеря, тъй че един остава гладен, а друг се опива.
22 Нямате ли къщи, за да ядете и пиете? Или презирате църквата Божия и засрамяте ония, които са немотии? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не похвалявам.
23 (H)Аз приех от Господа това, що ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден, взе хляб и
24 поблагодари, преломи и каза: вземете, яжте, това е Моето тяло, за вас преломявано; това правете за Мой спомен.
25 Взе също и чашата подир вечеря и каза: тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете, колчем пиете, за Мой спомен.
26 Защото, колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.
27 (I)Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня.
28 (J)Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата.
29 Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне.
30 Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста.
31 (K)Защото, ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени;
32 а бидейки така съдени, от Господа се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
33 Затова, братя мои, кога се събирате на вечеря, чакайте се един други.
34 Ако пък някой е гладен, нека яде вкъщи, за да се не събирате за осъждане. А останалото ще наредя, кога дойда.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.